Как се финансира „мозъчен тръст“: практики по света
Word Format
(Word Format)
На 7 февруари 2003 г. в Брюксел беше проведен международен семинар на тема „Как се изгражда мозъчен тръст“. Семинарът беше организиран от Стокхолмската мрежа (Stockholm Network), а от ИПИ участие взе Асенка Христова.
Основната тема на семинара беше как да се финансира дейността на неправителствена организация. Представен беше главно опитът на американски и западно-европейски фондации.
Съществената разлика между тези фондации и т.нар. мозъчни тръстове в Югоизточна Европа и в частност в България е, че дейността на първите се финансира главно от частно спонсорство, докато вторите разчитат основно на международни/правителствени донори. Сред основните причини за това са: 1/ за разлика от САЩ и Западна Европа, данъчното третиране на частните дарения в Югоизточна Европа не e благоприятно (специално ще се спрем на тази тема в някой от следващите броеве); 2/ потенциалните корпоративни спонсори са малко на брой, което означава ограничен кръг донори и съответно съмнения за обслужване на определени интереси и 3/ липса на традиции и опит с частна благотворителност.
Каква е преобладаващата световна практика?
1/ Основен източник на финансиране на т.нар. „мозъчни тръстове“ в САЩ и Западна Европа е членската вноска от частни дарители – корпорации, фондации и индивиди. Например една от най-големите и влиятелни фондации в САЩ – Херитидж (Heritage) през миналата година е получила дарения в размер на 31 млн. щ.д., повече от половината от които са дарения от индивиди.
Обикновено дарителската система е свързана с получаването на определени привилегии за спонсорите. Това означава, че колкото повече дарява отделният спонсор, толкова повече членски привилегии получава. В основата на тази практика се крие разбирането, че хората са по-склонни да платят за статус. Практиката е членството да се разделя на определени категории в зависимост от дарената сума. Подобни категории са например „основно членство“ (100 щ.д.), при което дарителят получава безплатно всички изследвания и бюлетини на подпомаганата от него организация, „бронзов спонсор“ (500 щ.д.), включващо привилегиите на основното членство и покани за всички събития, организирани от организацията, „сребърен спонсор“ (1000 щ.д.), включващо привилегиите на бронзовия спонсор плюс безплатни книги и покани за специални събития и т.н.
2/ Много неправителствени организации разчитат на финансовата подкрепа на частни фондации. Например шведският мозъчен тръст Тимбро (Timbro) е изцяло финансиран от шведската Фондация на свободното предприемачество, набираща средства от своите над 150 членове – големи и малки фирми, търговски и индустриални асоциации и частни лица.
3/ Популярна форма за събиране на средства е организирането на годишни вечери и балове, на които поканените купуват своите места. Обикновено тези мероприятия са обвързани с връчването на специални награди, речи на известни личности и т.н. с оглед стимулиране и поддържане на интереса към събитието.
4/ Обикновено набирането на средства не се ограничава само до парични дарения. Ако дадено лице или организация желае да стане спонсор, но не е в състояние да дари пари, то/тя може да дари рекламно място, офис обзавеждане, компютър и т.н. Много фондации приемат като дарения акции, земя и др.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).
