Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как правителството краде спестяванията ти

Автор: Ричард Ран ** / 29.03.2013
Оцени тази статия:

Чичо Сам си има собствени начини за конфискация на собственост*

Възмущение в световен мащаб предизвика предложението на кипърското правителство за значителен еднократен данък за хората с депозити в кипърските банки. То правилно беше наречено кражба на частен капитал. Това, което мнозина не осъзнават, е че поначало правителствата извършват такъв тип кражби, включително правителството на САЩ.

Докато дълговата криза се задълбочава, правителствата са все по-склонни да се намесват в различни форми на изземване на капитали, въпреки факта, че такива дейности са икономически разрушителни и морално обидни. Правителството на САЩ в момента прави именно това, което кипърското правителство обещава, но по един по-скромен и изтънчен начин. Ако имате спестовна сметка, депозитен сертификат или фондове на паричния пазар, много е вероятно да получавате по-малко от 1 процент лихва върху парите, благодарение на Федералния резерв, докато причинената от правителството инфлация е приблизително 2 процента. Следователно вие реално понасяте 1 процент загуба от вашите спестявания всяка година – без дори Конгресът да е гласувал за такова изземване. Става и по-зле. Данъчната служба облага цялата Ви лихва, получена като доход, въпреки че в действителност вие получавате само частична възвращаемост на капиталовата ви инвестиция.

Данъчните  също така облагат капиталовите печалби, които са нищо повече от промени в ценовото равнище, дължащо се на причинената от правителството инфлация. Още веднъж това е нерегламентирано изземване на капитал. Данъчните наистина индексират границите на облагаемите доходи, обезщетенията по социални осигуровки и други плащания от бюджета за инфлация, което ясно означава, че текущия долар няма същата покупателна способност като долара, спестен преди години-и въпреки това облага инфлационната част на печалбата все едно е доход, а явно не е. Такива дейности подкопават капиталообразуването и следователно икономическия растеж, създаването на работни места, върховенството на закона и гражданското общество. Често се питам дали служителите на Федералния резерв и Данъчната служба, налагащи подобни правила, които отново не са част от данъчния закон, са икономически невежи или подли и неморални.

Съществуват множество дейности, които правителствата предприемат, за да изземат капитал без изрично да го съобщават. Някои от левицата твърдяха, че сметките на данъчната служба са „нечестни” , защото облагодетелстват „богатите”. Те предложиха лимити с обратна сила на суми в Данъчната служба и/или тяхното таксуване, като и двете предложения водят до отнемане на капитал. Преди няколко години Аржентина иззе частните пенсионни сметки с извинението, че тези средства ще бъдат по-сигурни, ако са управлявани от правителството. Правителството успя да прахоса повечето, до което се добра, излъга за истинското ниво на инфлацията и наложи валутен и ценови контрол. Всички тези действия са реално изземване на спестяванията на хората. Множество правителства в един или друг момент са се впускали в една или повече от тези дейности, за да финансират собствените си преразходи.

Не е трудно да си представим администрацията на Обама да поиска всички пенсионни сметки да включват определена част правителствени облигации в името на „сигурността”. Истинската цел, разбира се, би била изкуствено да се повиши търсенето на държавни облигации, за да се помогне на Федералния резерв да удържи лихвения процент под нивото на инфлация като обходен начин за изземване на спестяванията на хората.

Много хора, които осъзнават опасността от държането на спестявания, инвестиции във фондове на паричния пазар и пенсионни сметки, инвестирани в държавни ценни книжа, се преориентират към корпоративни акции и злато. Въпреки че и двата актива са вероятно по-сигурни от правителствени облигации, притежателите на тези активи ще са предмет на облагане на техния капитал, особено когато ;по-високите нива на инфлация се върнат, тъй като данъкоплатците са задължени от данъчните да плащат данъци върху въображаемите „капиталови печалби”, причинени от инфлацията.

Когато се стигне до опит за присвояване портфейлите на хората, няма почти никакви ограничения за това, което правителството ще направи-и не става въпрос само за авторитарни или тоталитарни режими. На 5-ти април 1933 г. президентът Франклин Д. Рузвелт издава заповед, с която криминализира - с глоба от $10 000 и до 10 години затвор - притежанието на златни монети, златни кюлчета или златни сертификати. Хората са били принудени да предадат златото си на федералното правителство в замяна на банкноти със стойност от $20,67 за унция злато. Резултатът е, че правителството реално изземва 41 процента от стойността на златото от неговите собственици-включително и от златните монети, които са законови платежни средства в САЩ. (Бележка: Инфлацията е била по-ниска от 2 процента от 1933 до 1934 г.). Няма какво да забрани на президента Обама да издаде подобна заповед, особено след съществуващия прецедент от времето на Рузвелт.

Единствената защита, която хората държат в защита срещу злоупотреби на техните правителства, е чрез законодателния процес и, понякога, съдилищата. Например закон, който отнема възможността на правителството да облага инфлационните печалби от спестявания и активи от който и да е вид и да присвоява златни или сребърни монети или кюлчета, би предоставил някаква допълнителна, но не цялостна, закрила от изземване на капитали. Очаквам такъв закон да бъде приет в американската Камара на представителите, но може би не и в Сената, ако президентът му се противопостави. Въпреки това трябва да се направи опит да се защитят спестовниците, икономиката и гражданските свободи.

*Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" във вторник, 26 март 2013 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Яна Мушкова – стажант в ИПИ.

** Ричард Ран е старши научен сътрудник в Института Като и председател  на Института за глобален икономически растеж.