Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как държавата рекетира гражданите (част II)

16.12.2006
Оцени тази статия:
След като в миналия брой на бюлетина писахме за събитията около здравните осигуровки на емигрантите и наложените такси от държавата за услуга, която реално не е била ползвана от емигрантите, тази седмица отново се появява казус, при който фирми могат да бъдат заставени да плащат за дейности, които не за извършвали.

Новият проект за наредба за рекламна дейност на територията на столична община, изготвена от кметската администрация в София, е - за съжаление - поредният пример за грубо потъпкване на правата на собственост и свободата на избор на гражданите. Този път на софиянци.

Председателят на Столичния общински съвет (СОС) вече се изказа в медиите, че чрез наредбата се нарушават някои норми и юридически предписания, залегнали в други закони. Но преди да се прави по-подробен правен анализ или дори анализ разходи-ползи на регулацията, трябва да се погледне какви са основните й положения и целта й от гледна точка на общия разум.

Наредбата все още не е минала за гласуване от общински съвет и се надяваме, че няма да я приемат в сегашния й вид. Проектът предвижда въвеждането на разрешителен режим за извършване на рекламна дейност в София както на публични, така и на територията на частни обекти. Нещо повече - за рекламни надписи, билбордове, рекламни предмети и прочие ще се плаща такса на общината. Беше коментиран от медиите дори случай, при който фирмите могат да бъдат заставени да плащат такси за реклама на базата на графити, изобразяващи търговската им марка или име, без да са ги поръчвали.

Основните проблеми са няколко:

  • Потъпкване на неприкосновените права на собственост – на частната собственост се гради цялата обществена система. Държавата трябва да защитава правата на собственост, не да ги ограничава и да се явява в ролята на всемогъщ агресор. Регулирането на поставяне на рекламни надписи на частни обекти е висша форма на незачитане на правото на собственост. Всякакви разрешителни режими за дейности, които се извършват в рамките на частна собственост и не противоречат на закона, е проява на насилие и незачитане на легитимните права на хората и свободата им да се разпореждат със собственото си имущество.

  • Наличието на разрешения за извършване на рекламна дейност няма икономическа логика и още по-малко необходимост. Така се отваря вратичка за корупция и възможност за упражняване на субективизъм от страна на властимащите. Дефиницията за рекламна дейност не е установена в общоприета и законова форма и може да подлежи на тълкуване. Най-фрапиращ е казусът да се плаща за надписи, които фирмата не е поръчвала и които не са израз на нейната “воля”.

  • Допълнителните такси, с които ще се натовари бизнесът, могат да се окажат непосилни за част от него. За малките фирми таксите върху табели и рекламни материали може да ги откаже от ползването им, а големите фирми може да преосмислят раздаването на материали с тяхното лого като чадъри, витрини и т.н. на част от магазините и кафенетата.

  • Унифицирането на такси за реклама на база площ и място не е правилен механизъм за ценообразуване, защото всяка реклама е специфична и е насочена към определена таргет група. Но оптимално остойностяване на дейности и услуги от централната власт, което да отразява реално предпочитанията на потребителите и ползите от икономическата дейност, е просто невъзможно без конкуренция и свобода на договарянето.

Едно от предизборните обещания на кмета Бойко Борисов беше за събиране на реалната цена за билбордовете. Но “реална” цена е възможно да бъде постигната единствено на базата на свободно договаряне между пазарните участници, при конкуренция и свобода на навлизане на пазара. Всички други форми на вмешателство, регулиране и опити за остойностяване на услугите са неефективни и не водят до оптимално разпределение на ресурсите.

Поредният необмислен проект за наредба от държавната администрация издава нейната некомпетентност и популизъм. Евентуалните събрани приходи от столична община не могат да се равняват на разходите от наредбата. На първо място има разходи за администриране, издаване на разрешителни и такси. На второ място са и разходите на бизнеса, свързани с избягване на наредбата. Създават се условия за развитие на сив сектор и допълнителни предпоставки за създаване на лобистки групи.

Като една от най-големите пречки пред бизнеса в България се оценяват многобройните процедури, лицензионни режими и неефективната местна администрация. Според направени проучвания и изследвания, мениджърите на компаниите прекарват около 25% или една четвърт от времето си да се занимават с наредби и регулации на централната и местна власт. Този данък време е близо 2 пъти по-висок от Сърбия, която се нарежда веднага след България по този показател в Европа. Вместо да се върви в посока на минимизирането на пречките и бюрократичните процедури и разрешителни, се създават нови регламенти, неадекватни на икономическата действителност и пазарна логика.