Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как да се разплатим с агенция “Митници”?!

Автор: Петър Ганев / 11.01.2008
Оцени тази статия:

За да се освободи каквато и да е било стока от митниците, първо следва да се подаде митническа декларация и да се извършат съответните плащания по нея. За целта в сградата на митниците на летище София има банка и целият процес би следвало да се случва много бързо. Агенция "Митници" е напълно навлязла в света на високите технологии и за улеснение на гражданите всички плащания се извършват само и единствено по банков път.

Всъщност нещата изглеждат наистина добре организирани и служителите на митницата и на съответната банка работят на 5 метра един от друг и на практика се гледат в очите през целия ден. Имат ли си обаче доверие?!

В момента, в когото клиентът отиде на гишето на митницата с попълнена декларация, веднага бива инструктиран първо да се отбие на отсрещното гише и да си заплати ДДС-то от митническата декларация и след това да се върне отново. Нужно е просто да се обърнеш и да направиш 3-4 крачки, за да достигнеш гишето на банката и буквално за секунди да заплатиш дължимото. Следват нови 3-4 крачки в обратната посока и едва няколко секунди до шокиращата новина. Обикновено тя прозвучава така - "елате пак след 3-4 часа, когато ще можем да видим парите ви по нашата сметка". Моля?! В първия момент е дори трудно да се формулират аргументите във ваша полза, защото те са безброй и са просто очевидни. Нали имате платежното нареждане?! Нали самият митнически служител е видял как преди секунди плащате сумата на колегата отсреща?! В брой! При това, митниците и въпросната банка имат сключено споразумение! Оказва се дори, че никой не се опитва и да спори - всички знаят, че това е безумие, но така пише в Правилника за прилагане на Закона на митниците.

Проблемът е лесно решим, но според компетентните органи такъв проблем не съществува. Всеки митнически служител, който се е опитвал да заобиколи това безсмислено правило, е бил наказван и дори се е наложило (според думите на самите служители) Министърът на финансите изрично да забрани всякакъв опит за неспазване на разпоредбата. Това означава, че позицията на министерството поне към момента е категорична. Но дали е обоснована?

Посоченият казус може да постави основата на интересни размисли относно финансовата ни система. Знаем ли всъщност в кой момент нашите разплащания стават реалност? Ако имаме платежен документ, а пари по съответната сметка не се появяват, кой е виновен? Ако има пари, а няма платежен документ? Всъщност, смеем ли да твърдим, че разплащанията трябва да стават само през банковата система? Представете си, че искате да си изкарате свидетелство за съдимост - отивате в съда, срещате се със съответния служител, попълвате си документите, приготвяте си 2-3 лева и в този момент се оказва, че се нуждаете от цяла банка! Ами, ако няма? Ако не работи? Ако системата е отказала? Вие сте там, съдът си е там, ама няма банка!

Развитата банкова система улеснява безкрайно много живота ни и е двигател на икономическото ни развитие, но това не бива да абсолютизира функциите и. Нима някой държавен служител има право да ограничи плащането в брой?