Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как да се приватизира пенсионната система?

16.12.2006
Оцени тази статия:

Този доклад е представен от Георги Ангелов на 22 октомври 2004 годинана семинар на тема “Българският осигурителен модел – реалност и перспективи”,организиран от фондация “Конрад Аденауер” и фондация “Демокрация”.

Проблеми на настоящата разходопокривна пенсионна система

· Висока ставка. Осигуровките за пенсия са в размер на 29% от брутнатазаплата, което, комбинирано с останалите осигуровки и данъка върху доходите,намалява значително разполагаемите доходи на работниците и служителите вБългария. Общата данъчно-осигурителна тежест в България е третата най-високав цяла Европа.

· Стимули за избягване на плащането. Няма натрупване на средствав лична пенсионна сметка; липсва силна връзка между размера на внесенитеосигуровки и размера на получаваната пенсия; размерът на осигуровките еотносително висок при ниско ниво на доходите в страната; липсва свободана избора и т.н. Всички тези причини водят до силни стимули за избягванена плащането на осигуровките и намалена събираемост на средствата. Това,от своя страна, предизвиква предприемане на административни мерки от странана правителството, които намаляват гъвкавостта на пазара на труда и вредятна икономическото развитие.

· Намаление на стимулите за труд и предприемачество. Облаганетона доходите с високи осигуровки води до намаление на стимулите за труд зарадиналичието на големи различия между разхода на работодателя за труд и нетниядоход на работника. Същото се отнася и за предприемачите – високото облаганенамалява техните стимули за поемане на повече риск, започване на нови начинания,отделяне на повече време за изкарване на повече доход.

· Изкривяване на икономическата система. Високата осигурителна тежестводи до изкривяване на пазарната среда и загуба на благосъстояние зарадит.нар. “мъртво данъчно бреме” или “свръхданъчно бреме” (deadweight loss).Загубата на благосъстояние е в размер на около 3% от БВП годишно /над 1милиард лева в момента/ според широко приетите правила за изчисляване насвръхданъчната тежест.

· Ниски пенсии и още по-ниски в бъдеще. Настоящата пенсионна системасе поддържа от това, че осигурителната тежест върху работещите е висока,а пенсиите са ниски. Въпреки това в момента фонд пенсии има дефицити и разчитана субсидия. Предвижда се тази субсидия постепенно да намалява чрез намалениена дела на средната пенсия от средната работна заплата. Докато през 2003година коефициентът на заместване е 38.1%, след 25 години се предвижда тода достигне около 25%, едно значително намаление.

· Силна зависимост от демографските процеси. Тъй като работещитев момента внасят осигуровки, с които се изплащат пенсиите на сегашните пенсионери,равнището на пенсиите и на осигуровките зависи от съотношението между работещии пенсионери. Когато съотношението е ниско и спада /т.е. работещите намаляват,а броят на пенсионерите расте/ пенсиите са ниски, а осигуровките са високи.В България отношението между работещи и пенсионери през 2003 година е 1:1,т.е. то е изключително ниско в сравнение с други страни.

· Намалено спестяване. Пенсионната система обещава доход на хората,които са достигнали определена възраст, което намалява стимулите им да спестяват.Това забавя натрупването на капитал, който да се инвестира в икономикатаи съответно забавя темповете на икономическо развитие.

· Липса на натрупване на капитал. Работещите в момента са задълженида плащат осигуровки в държавния пенсионен фонд, средствата от който сеизползват за изплащане на пенсии на сегашните пенсионери. В резултат нямаспестяване на средства, които да се инвестират и да носят доход.

· Преразпределение и несправедливост. Хората с ниско образованиезапочват работа по-рано и съответно плащат вноски по-дълго време от хоратас по-високо образование, които започват да работят по-късно и съответновнасят по-малко време вноски в пенсионния фонд. Освен това по-слабо образованитехора имат по-ниски доходи и живеят по-кратко от заможните и образованите.Така се получава, че част от хората, внасят по-дълго време вноски в системата,но получават по-кратко време пенсия, а други хора, които са внасяли по-кратковреме вноски в системата получават по-дълго време пенсия.

· Невъзможност за наследяване на пенсионните права. Ако един човеквнася осигуровки 40 години в държавния пенсионен фонд и след това се случитака, че почине малко преди да се пенсионира, неговите наследници няма даимат достъп до това, което той е внесъл в пенсионната система.

· Държавно монополно управление. Размерът на пенсиите, пенсионнатавъзраст и осигуровките се определят с политическо решение. Системата е бюрократизиранаи централизирана. Възможност за избор не съществува.

· Липса на сигурна връзка между платени вноски и получавана пенсия.Размерът на пенсията зависи от моментното състояние на демографскитепроцеси, публичните финанси и икономиката. Ако има много работещи и малкопенсионери се получават по-високи пенсии и се плащат по-ниски осигуровки.Ако има, обаче, относително по-малко работещи и повече пенсионери, пенсиитеса ниски, а осигуровките са високи. Следователно не е възможно един човек,който внася осигуровки, да знае какъв размер на пенсията ще получава припенсиониране.

Въвеждане на капиталонатрупваща пенсионна система

1. Премахване на осигуровките за държавния пенсионен фонд. С другидуми, работещите спират да внасят осигуровки в т.нар. първи стълб на пенсионнатасистема и осигурителната тежест спада значително.

2. Осигуряване на пенсиите на пенсионерите. Пенсиите на настоящитеи бъдещите пенсионери, които нямат натрупани средства в частен пенсионенфонд, се изплащат от фонд “Пенсии”. Финансирането се осигурява от държавниябюджет (виж по-долу Финансиране на реформата).

3. Осигуровка в частен пенсионен фонд. Работещите плащат задължително8% осигуровка в частен пенсионен фонд. Средствата се натрупват по личнатаму пенсионна сметка и се инвестират в доходоносни ценни книжа, което осигуряватяхното нарастване.

4. Данъчно третиране. Осигуровките в пенсионен фонд, включителнотези над задължителните 8%, не се облагат с данъци. Данъчното облагане ена изхода, при получаване на пенсията и се извършва според данъчната ставкав момента на изплащане на пенсията.

5. Пенсиониране. Осигуреният може да се пенсионира на всякаква възрастпо свой избор при положение, че натрупаните средства в личната му пенсионнасметка са достигнали определен минимум (натрупаната сума по сметката муда е достатъчна за гарантиране на пенсия в размер на поне 50% от среднияму доход през последните 10 години). При пенсиониране осигурените в реформиранатасистема ще имат няколко възможности за използване на парите в своите сметки.Едната от тях ще бъде да получават анюитети - еднакви месечни пенсии, вторатае да се теглят при поискване различни ограничени по размер суми, а третатае да се използва комбинация от предходните две. Така се дава възможностна хората свободно да избират изразходването на парите си в зависимост отсвоите нужди. При смърт на осигурения останалите средства по индивидуалнатаму сметка се разпределят сред наследниците му.

6. Инвестиране. Всяко пенсионно дружество може да управлява едновременноняколко фонда, които се различават според склонността си за поемане на риск.Не се предвиждат ограничения за инструментите, в които да се инвестира,не съществува изискване за инвестиране в държавни ценни книжа и средстватамогат да бъдат насочени както в страната, така и в чужбина. Както и споредсъществуващото в момента законодателство средствата на пенсионното дружествоса отделени от тези на пенсионните фондове, които то управлява и следователнопенсионното дружество може да фалира без този фалит да засегне сметкитена работниците, които се осигуряват във фондовете, управлявани от това дружество.

При номинална доходност между 8 и 10% годишно, един човек, който работи43 години и внася 8% от средната заплата в личната си пенсионна сметка,ще получава пенсия, която е поне 60% от средната работна заплата. За сравнение– сега се внасят 26% (29%) в държавен пенсионен фонд, а обещаваната пенсияе само около 25% от средната работна заплата.

Транзакционни разходи
Сегашната разходопокривна пенсионна система е фалирала – тя осигурява нискипенсии (и обещава ниски пенсии и в бъдеще) и в същото време отнема огромниосигурителни вноски от работещите. Така тя намалява икономическия растежи не защитава възрастните (това твърдение е подкрепено и от Световната банка).Частната капиталонатрупваща система има очевидни предимства – по-високипенсии, по-ниски осигуровки, лични пенсионни сметки, по-висок икономическирастеж и т.н. Ясно е, че е необходимо да се премине от разходопокривнатакъм капиталонатрупващата система. Ясно е също така, че това ще донесе изключителноголеми ползи за гражданите и икономиката.

При осъществяване на пенсионна реформа хората, които в момента са пенсионери,продължават да получават пенсиите си от държавата, тъй като са внасяли осигуровкитеси в държавния пенсионен фонд. Работещите, обаче, внасят своите пенсионнивноски в частни пенсионни фондове. Следователно е необходимо определенофинансиране, чрез което да се посрещнат задълженията към хората, които савнасяли средства в държавния пенсионен фонд. Това финансиране ще заменидосегашните приходи от осигуровки. Това финансиране е най-високо през първитегодини на реформата и постепенно намалява докато достигне до нула в момента,в който осигурените натрупат достатъчно средства в лични пенсионни сметки,които да им позволяват да получават пенсиите си единствено от тези сметки(виж таблица 1).

 

Таблица 1: Транзакционни разходи за пенсионна реформа

Година

Разход за пенсионнатареформа /% от БВП/

1

5.0%

2

5.2%

3

5.5%

4

5.8%

5

6.0%

6

5.8%

7

5.7%

8

5.6%

9

5.4%

10

5.3%

11

5.1%

12

4.9%

13

4.7%

14

4.5%

15

4.3%

16

4.1%

17

3.9%

18

3.6%

19

3.4%

20

3.2%

21

3.2%

22

0.0%

Забележка: Осигуренитедо около 40-годишна възраст получават ценни книжа, които ги компенсират завнесените средства в държавната пенсионна система. Те внасят тези книжа впенсионната си сметка в частен пенсионен фонд и получават пенсията си от тампри пенсиониране. По тази причина реформата приключва след около 20 години.

 

Финансиране на реформата
Има множество възможности за финансиране на реформа на пенсионната система,които да осигурят необходимите средства през преходния период (т.нар. транзакционенразход). Ето някои от тях:

· Преизпълнение на бюджета – през последните няколко години приходитев бюджета са повече, отколкото са очаквани. Поради това се натрупват значителнибюджетни излишъци. Вместо да се увеличават държавните разходи с тези средства,те биха могли да се насочат към пенсионна реформа. През 2003 година преизпълнениетобеше 700 милиона лева, през 2004 година очакваме то да достигне поне 1.4милиарда лева.

· Увеличение на акцизите заради изискванията на ЕС – според директивитена Европейския съюз България ще трябва да увеличи чувствително акцизитепрез следващите няколко години като това ще донесе значителни приходи набюджета. Тъй като това увеличение неизбежно ще се случи е логично допълнителнитеприходи от него да се насочат към данъчната и осигурителната реформа, зада не нараства общата данъчна тежест.

· Намаление на неефективни бюджетни разходи – субсидии за губещидейности (които изкривяват пазарната среда); капиталови разходи (чрез приватизацияи концесия); бюджетни служители (които са твърде много); разходи за издръжка(един от най-бързо нарастващите разходи в бюджета); неефективни програмиза намеса на пазара на труда (които не дават очакваните резултати).

· Фискален резерв и приватизация. Натрупаният голям фискален резервзаедно с очакваните приходи от приватизация дават допълнителни възможностиза финансиране – чрез намаление на държавния дълг (и съответно лихвенитеплащания) или частично капитализиране на държавния пенсионния фонд на НОИ.

 

Таблица 2: Възможности зафинансиране на реформата

Мярка

Ефект върху бюджета /дял от БВП/

Преизпълнениена бюджета

3.26%

Намалениена субсидии

0.71%

Намалениена лихвени плащания или частично капитализиране на НОИ

0.53%

Оптимизиранена капиталовите разходи

0.53%

Намалениеразходите за заплати

0.43%

Оптимизиранеразходите за издръжка

0.61%

Съкращаванена намесата на пазара на труда

0.40%

Увеличениена приходите от акцизи

1.64%

Общо

8.11%

 

 

Показахме, че необходимите за извършване на пенсионната реформа средствамогат да се намерят. Всъщност, както се вижда по-горе ние успяхме да намеримдори повече пари от необходимите. Следователно пенсионната реформа освеннеобходима и желателна е също така и напълно възможна. Нужна е само политическаволя за нейното извършване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).