Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как да решим проблема с данъците и социалното осигуряване

16.12.2006
Оцени тази статия:

Когато беше преизбран, президентът Буш каза, че ще се погрижи за два големиместни проблема: за данъчната система и социалното осигуряване. И дватасе нуждаят от нашето внимание, а те почти не бяха дискутирани по време напрезидентската кампания.

Въпреки скорошните намаления на данъците нашата данъчна система налагаогромна тежест върху американците от средната класа, като понижава не самонетните им доходи, но и стимулите им да се трудят и да спестяват. А самотосоциално осигуряване е бомба със закъснител: няма очевидни начини - освенчрез повишаване на силно регресивните по своя характер осигуровки - да сепокрият две пети от нейните бъдещи задължения.

Прави чест на президента, че по време на кампанията наистина разгледа дватавъпроса макар накратко и изолирано. Той посочи, че националният данък върхупродажбите трябва да бъде изследван и предложи работниците да могат да инвестиратчаст от социалните си осигуровки в частни сметки. Сенатор Джон Кери се противопоставина това. Той каза, че данъкът върху продажбите ще повиши данъчната тежествърху средната класа. А приватизацията на социалното осигуряване ще направипенсионерите зависими от нестабилните финансови пазари. Като студент, изучаващданъчните и осигурителните системи, аз разбирам откъде изхожда Кери.

Но, освен това, аз виждам начин да се съчетаят двете реформи, за да сеоборят тези възражения.

Това е въплътено в план от три части, наречен Индивидуална осигурителнасистема (ИОС), който е разработен от над 150 американски университетскипреподаватели:

· Първата част заменя социалните осигуровки с федерален данък върху продажбитена дребно.
· Втората част премахва всякакво по-нататъшно натрупване на задължения засоциалното осигуряване, като плаща (чрез приходите от данъка върху продажбите)само пенсиите, които се дължат на сегашните пенсионери и работници.
· Третата част създава система на индивидуални сметки, но така че да бъдеподкрепена както от демократите, така и от републиканците.

Повечето демократи биха одобрили първата част. Социалните осигуровки сасилно регресивни. Те облагат само заплатите и то максимум до 87 900 дол.За Бил Гейтс, който печели 87 900 дол. за минути, осигуровките са джобнипари. Но при данък върху продажбите на дребно Гейтс ще трябва да плаща данъцивърху всеки долар, който спечели, както и върху цялото си богатство от 61млрд. дол., в момента в който ги похарчи.

Ако говорим математически, данъкът върху продажбите на дребно е еквивалентенна облагането на всички заплати и цялото богатство, защото в крайна сметкате се използват за покупка на стоки и услуги. Следователно, замяната насоциалните осигуровки с данък върху продажбите е същото като (а) премахванена тавана за облагането с осигуровки (б) облагането на богатството със същатаставка като осигурителната (в) използване на разширената данъчна база запонижение на осигурителната ставка. Какво повече би искал един представителна демократите?

Но какво би станало ако Бил Гейтс спести от печалбите и богатството сии ги похарчи по-късно? Това забавяне не намалява данъчните му задължения,защото лихвата, натрупана по спестяванията му, също се облага, когато бъдепохарчена. Какво ще се случи ако Гейтс остави парите на децата си? Отновоняма да има избягване на данъците – децата ще платят данък, когато похарчатпарите от подаръците или наследството си.

Какво ще кажем за възрастните хора, които живеят с пенсиите си от социалнотоосигуряване? Няма ли да бъдат засегнати, тъй като трябва да плащат по-високиданъци върху покупките си в магазина? Не, защото пенсиите им се коригиратвсяка година поради нарастването на цените, включително това, породено отпо-високите данъци. Същото се отнася за останалите получатели на трансфери,които се коригират с размера на инфлацията. Конгресът ще предприеме ощепо-голяма стъпка като ограничи всички данъци върху продажбите над определеноторавнище на бедност.

Втората част премахва съществуващата система за социално осигуряване, коятодесетилетия ни служи добре, но отдавна премина разцвета си. Защо да поддържамепенсионна система с 2528 правила, които никой не разбира, която дискриминираработещите жени, която преразпределя доходите своенравно, 40% от задължениятана която са непокрити и която изисква значително повишение на силно регресивнитеосигуровки, за да продължи да съществува?

Третата част заменя сегашната система за социално осигуряване с напълнокапиталова модерна алтернатива. Особеното е, че осигуровките, които работницитепреди това са внасяли в социалното осигуряване се разделят поравно междусъпрузите и се инвестират в индивидуални сметки. Правителството осигурявадостатъчни вноски за хората с ниски доходи. Салдата по всички сметки сеинвестират в един глобален, пазарно-претеглен, индексен фонд, който осигурявана всички работници еднакъв напълно диверсифициран портфейл и еднаква доходност.Правителството напълно гарантира минимума, работниците могат само да спечелятот инвестициите си на пазара. При пенсиониране салдата в тази Индивидуалнаосигурителна система постепенно се ликвидират и се заменят с индексираникъм инфлацията пенсии. Администрацията на социалното осигуряване върши цялатаписмена работа, инвестирането и конвертирането на пенсиите. Хората на WallStreet нямат никаква роля и не печелят нищо.

Наистина, вноските в ИОС са задължителни, но самите сметки представляватчастна собственост. Ако работниците сметнат, че самите те спестяват достатъчно,те могат да намалят спестяванията си отделно от тези в ИОС. По този начинИОС създава минимално равнище за спестяванията им при пенсиониране.

Този план дава на демократите и републиканците повечето от това, коетотърсят чрез данъчната и осигурителната реформа, а освен това и силен тласъкза икономиката. Но по-важното е, че той дава на децата ни една прозрачна,ефективна и справедлива пенсионна система, която няма да ги докара до фалит.

 

 

Авторът е председател на катедрата по икономика в Boston Universityи е съавтор на книгата “Настъпващата буря между поколенията” (“The ComingGenerational Storm”).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).