Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как да намерим "добрите нови собственици"

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

Известно ни е, че целта на администрацията, която приватизира "реалния сектор", е да намери "добрите нови собственици". Това оправдава всичките безсмислени упражнения по "социално-отговорна" приватизация, следприватизационен контрол, търсене на стратегически инвеститор. Приватизацията на банките в България се различаваше значително от този модел. По традиция приватизацията чрез БКК се характеризира с висока бързина и прозрачност - двете единствени характеристики на добрата приватизация. Досегашната практика е, че процедурите са били винаги с ясни правила и със сравними критерии за оценка на офертите. Може би най-важното в добрата практика на БКК е, че водеща при избора на купувачите винаги е била цената.

Приватизацията на Банка ДСК по нищо не изглеждаше да се различава от разумната досегашна практика на БКК. Наддаването за банката протече в рамките на предварително оповестени правила. Доколкото ни е известно, продавачът БКК е получил две валидни оферти за банката: едната от унгарската банка "ОТП", която предложи да плати 311 млн. евро, а другата от австрийската "Ерсте", която е готова да даде 293 млн. евро. Оказа се обаче, че за министъра на финансите още не е ясно, на кого ще бъде продадена банката. За колебанието се разбра още миналата седмица от публикации в пресата. Изглежда хората в администрацията имат нужда от ясен аргумент - защо в приватизацията единствен критерий за избор на купувач трябва да бъде цената. На това са посветени следните (образователни) редове.

Общо погледнато има два начина да се приватизира:

Първи начин: избраният купувач е този, който даде най-много пари.

Втори начин: хората в изпълнителната власт избират "най-добрия нов собственик". Каквото и да означава тази концепция, тя изглежда добре аргументира по-ниските бързина, прозрачност и фискална ефективност

Нека използваме примера на приватизацията на Банка ДСК, за да видим какво точно разбират хората от изпълнителната власт, когато говорят за "стратегически инвеститор". От изявления на министри и заместник-министри става ясно, че това понятие се отнася до рейтинга на банката-купувач, както и до опит в банкирането, някои счетоводни индикатори и др. Може да се каже, че "добрият нов собственик" има добро финансово състояние и дългосрочни намерения на банковия пазар.

Всъщност цената може да бъде добър показател за намеренията на един купувач. В такъв смисъл, ако влезем в матрицата на мислене на администрация и парламент, цената може да се използва като критерий за оценка дори в търсенето на "добрите нови собственици". Пазарната размяна е особен вид отношения между хора, която разкрива техните предпочитания. Цената е онзи атрибут на размяната, която прави сделката особено прозрачен вид човешки отношения. С това изглежда не са съвсем наясно чиновниците в държавната администрация, които трябва да вземат едно просто решение - да продадат Банка ДСК при наличие на две валидни оферти.

Цената при пазарната размяна отразява по-добре намеренията на купувача отколкото какъвто и да е друг вид отношения между страните, като например обещания, проверки и гаранции. Цената отразява оценката на кандидат-купувача за Банка ДСК като бизнес възможност. В очите на различните купувачи тази оценка е различна, защото възможностите от тяхната покупка не са екзогенни фактори за тях. Точно затова има разлики в предложените цени. Защото различните купувачи искат да правят различни неща и да печелят по различен начин от Банка ДСК. Цената най-добре отразява намеренията на кандидат купувачите. Затова тя е най-добрият критерий в голямото търсене на "добрите нови собственици".

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!