Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Качеството vs. Цената

Автор: Невена Кръстева* / 29.05.2009
Оцени тази статия:

Комисията за защита от дискриминация решила[1], че всички студенти имат право на привилегии в столичния транспорт.

Поредната издънка на големите капацитети в столичното общинско управление - всички български студенти да пътуват с намаление в София - след което логиката сочи и към всички ученици, както и пенсионери, а защо не и тези от ЕС?

Докъде би стигнало безразсъдното харчене на управленците не би представлявало изненада. Цинизъм е да се изненадваме - ясно е, че пътищата ни са зле, ясно е, че имаме криза с боклука... а данъците в бюджета за 2009 г. на общината показват приоритетите - 100 000 000 лв. са предвидени за преференциалните карти за градски транспорт, което представлява 1/10 от целия бюджет. Други проблемни пера в столичния общински бюджет получават значително по-малко, съответно: отбрана и сигурност - 11 039 848, здравеопазване - 40 558 252, култура - 24 801 262, а чистота получава общо 78 125 019.  Вместо да се заделя такъв голям дял в намаление на цената на преференциалните карти, защо не се инвестира в качеството на предлаганата услуга, в по-достъпен за инвалиди и пенсионери, по-бърз и редовен и сигурен градски транспорт? И по-актуално, и по-ефективно - защото всеки предпочита да плати малко повече, но да получи много по-добра услуга.

Другият проблем, който се засяга тук, е за еднаквите възможности. Дали всички студенти от София ще могат да пътуват със същото намаление на цената в другите общини - едва ли, защото всяка община има различни приходи и харчове в общината си. Затова тук не може да се говори за дискриминация, както е решила Комисията за защита от конкуренция. Защото еднакви възможности не означава еднакъв резултат.

Идеята на социалистическия строй за еднаквите възможности всъщност е трансформираната идея за еднакви резултати в жизнения стандарт. Това предполага преразпределение от по-богатите към по-бедните, но всяко разпределение има своите последици. Ако някой работи и установи, че без негово съгласие част от богатството му се дава на друг, то той ще намали продуктивността си. Всеки реагира на стимули. Резултатът е загуба за цялото общество. Илюзия е да се мисли, че едно действие няма своето противодействие. Всяко намаление на цената изкуствено е за сметка на намаление на качеството на тази и други услуги.

* Невена Кръстева е стажант в ИПИ.



[1] Виж тук: http://www.gradski.bg/show.php?storyid=726147