Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Изследване на очакваните ефекти от търговското споразумение между ЕС и САЩ (TTIP)

Автор: Зорница Славова / 31.10.2014
Оцени тази статия:

Наскоро писахме за това какво е TTIP, какво се очаква в общи линии от него и как текат преговорите. Все още няма информация за конкретни измерения на споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (Transatlantic Trade and Investment Partnership – TTIP), но вече са публикувани няколко големи изследвания, които разглеждат възможните въздействия от подписването на споразумението между САЩ и ЕС.

Най-обширното изследване е проведено преди година от Центъра за изследвания в областта на икономическата политика (CEPR) и измерва ефектите от подписването на TTIP, разбира се, с някои допускания. Трябва да се има предвид, че средните нива на митата и тарифите между САЩ и ЕС за сравнително ниски, но нетарифните бариери (НТБ) и от двете страни на Атлантическия океан представляват сериозна пречка пред търговията и инвестициите. Изследването разглежда влиянието на премахването на именно тези бариери и допуска два сценария: 1) частично либерализиране на търговията, което включва 10%-тно намаляване на търговските разходи, произтичащи от НТБ и почти напълно премахване на митата (98% от митата) и 2) амбициозен сценарий с премахване на 25% от разходите, произтичащи от НТБ и пълно премахване на тарифните ограничения. Изчисленията при амбициозния сценарий, който предвижда сериозно либерализиране на търговията между САЩ и ЕС, показват, че:

  • Споразумението ще донесе ползи на ЕС в размер на 119 млрд. евро годишно, а на САЩ – 95 млрд. евро годишно. Това отговаря на допълнителни 545 евро в годишния разполагаем доход на всяко европейско семейство и 655 евро на всяко американско семейство.
  • Ползите за ЕС и САЩ няма да бъдат за сметка на останалата част от света. Напротив, либерализирането на търговията между ЕС и САЩ ще има позитивен ефект върху световната търговия и доходи, увеличавайки световния доход с близо 100 милиарда евро.
  • Увеличаването на доходите в ЕС и САЩ произтича от разширената търговия. Общият износ би нараснал с 6% за ЕС и 8% за САЩ на година.
  • Увеличаването на икономическата активност и производителност, създадени от споразумението, ще донесат ползи както за европейския, така и за американския пазар на труда, изразяващите се в повишаване на заплатите и повече работни места за високо- и нискоквалифицираните работници от двете страни на Атлантика.
  • Споразумението ще има нищожен ефект върху емисиите на въглероден двуокис и устойчивото използване на природните ресурси.

Друго скорошно изследване (Felbemayr, G., 2013) показва, че може да се очаква сериозен ръст на търговията, като при значителна либерализация на търговския обмен, се очаква доходите на нараснат. Това изследване също разглежда НТБ като основни пречки пред търговията и отново анализира два сценария: частична либерализация (т.е. премахване само на тарифните бариери) и значителна либерализация (намаляване на НТБ). При първия сценарий ползите за ЕС биха били нарастване на дохода на човек от населението с 0,27% (0,23% за България) през следващите 10-20 години, а при втория сценарий - нарастване на дохода на човек от населението с 4,95% (4,83% за България) в дългосрочен план. Разликите в ползите за различните европейски страни зависят от структурата на търговията им и географското разположение, но и двата сценария предвиждат, че споразумението ще доведе до по-нататъшна конвергенция в самия ЕС.

Вече са публикувани и няколко изследвания, които разглеждат споразумението от друг ъгъл и заявяват, че в някои случаи предвижданите ефекти са значително по-малки. Едно такова изследване (ÖFSE, 2014) разглежда критично най-големите изследвания за положителните ефекти от TTIP, включително някои от техните оптимистични допускания (например, възможността на намаляване на НТБ с 25-50%), периода на изследване, еластичността на цените, допусканията за заетостта и др.  Изследването заключава, че:

  • Ползите от споразумението са много малки и се надценяват;
  • Социалните разходи от промените в законодателствата могат да бъдат значителни;
  • Повечето изследвания омаловажават потенциалните неблагоприятни ефекти.

Отделни статии пък алармират за вредите, които споразумението може да донесе, въпреки че твърденията не са потвърдени и дори директно се отричат от Европейската комисия (например, опасенията за безопасността на храните, цените на лекарствата, защитата на личния живот, авторските права и т.н.).

Изследванията на ефектите от TTIP, разбира се, работят с редица допускания, тъй като все още преговорите продължават и параметрите на споразумението не са ясни, освен че то цели основно либерализиране на търговията между ЕС и САЩ. Всъщност голяма част от критиките се отнасят до липсата на прозрачност на конкретни въпроси, които се обсъждат на преговорите.

 

В следващите броеве на бюлетина ще бъдат включени материали за възможните ефекти от споразумението върху българската икономика и кои са основните страхове, свързани с него.