Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Изравнителни механизми при реформа в местните финанси

Автор: Петър Ганев / 11.03.2022
Оцени тази статия:

Виж доклад на ИПИ „Изравнителни механизми в местните финанси“ (2022 г.)

През последния месец ИПИ представи пред публиката нов филм – озаглавен „2% в твоята община“, който разказва в детайли идеята за финансова децентрализация и преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините. Ключова тема във филма са регионалните неравенства и възможностите за изравнителни механизми при новия модел. Сега, след като вече беше приет и бюджетът за тази година, темата за намирането на дългосрочно устойчиво решение за финансите на общините отново излиза на преден план. Голямото предизвикателство пред пълното възприемане на идеята за финансова децентрализация и споделяне на приходите от облагането на доходите в общините безспорно е в аргумента за регионалните дисбаланси.

Предложеният модел за местните финанси има две основни направления, които са ключови за регионалното развитие в страната. От една страна е преотстъпването на 1/5 от приходите от облагането на доходите към общините (ресурс в рамките на 850 млн. лв. през 2021 г.), което би дало огромен стимул за развитието на регионите и би подкрепило потенциала на икономическите центрове в цялата страна. От друга страна е реформата в изравнителната субсидия (330 млн. лв. през 2020 г.), която ще пренасочи средства от големите и успешни общини към по-малките и бедни такива. По-голямата финансова автономност на общините всъщност ще даде възможност за истински изравнителни механизми.

Докладът на ИПИ разглежда в дълбочина ефектите от съществуващите изравнителни механизми в бюджетните взаимоотношения на общините с държавата и дава много ясна насока за реформа в изравнителната субсидия при новия модел, в който ще се споделят приходите от облагането на доходите. Изчисленията показват, че поне 70 общини няма да имат нужда от изравнителна субсидия при новия модел – получавайки повече средства на база изцяло на собствен ресурс. Това са почти всички общини в страната, чието население е над 30 хил. души, както и някои по-малки общини, които концентрират икономическата активност.

За да бъдат компенсирани всички останали близо 190 общини, при които приходите от изравнителната субсидия биха били над приходите от реформата, са нужни около 115 млн. лв. Този ресурс е достатъчен, за да гарантира, че всяка една от малките и обезлюдяващи се общини ще получи след реформата поне толкова, колкото е получавала по стария модел. На практика с около 1/3 от настоящия ресурс в изравнителната субсидия може да се постигне същия финансов резултат спрямо най-бедните общините, докато в същото време се освобождава потенциала на икономическите центрове за развитие. В доклада представяме и опростен модел, който цели да покаже, че спестеният ресурс от изравнителната субсидия може допълнително да се насочи ефективно и да постигне огромен резултат спрямо регионалните дисбаланси.

В доклада представяме и възможен балансиращ механизъм, който е заключен в рамките на реформата и споделянето на приходите от облагането на доходите. По същество подобен механизъм предвижда част от приходите от реформата – в рамките на 20%, да подлежат на преразпределение към по-малките и бедни общини. Този балансиращ може да бъде допълващ към изравнителната субсидия или частично заместващ, като осигурява ресурс за изравнителни трансфери конкретно от споделянето на данъка върху доходите. Подобни механизми съществуват в други страни от ЦИЕ, които имат дълъг опит със споделянето на преки данъци с общините, и могат да подкрепят финансовата автономия на местните власти в България.