Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Изкореняване на корупцията в горския сектор не е приоритет за управляващите

Автор: Адриана Младенова / 08.01.2007
Оцени тази статия:


През месец август тази година беше внесен и приет на първо четене нов Закон за горите. Тази седмица обаче стана ясно, че законът няма да достигне до второ четене в обозримо бъдеще и към момента няма яснота кога ще бъде приет от парламента. Осуетяването на гласуването на закона се случи след като 3-ма народни представители от квотата на ДПС оттеглиха своите подписи от положителното становище на комисията по земеделието и горите относно проектозакона.

Основните положения във внесения и приет на първо четене проектозакон са следните:


1 Създаване на държавно предприятие и фонд “Българска гора” към Министерство на земеделието и горите, които ще бъдат контролирани и от Министерски съвет (МС).

2 Приходите от дейността на държавното предприятие ще постъпват във фонд “Българска гора” и впоследствие средствата ще се изразходват целенасочено за лесовъдни дейности, опазване на горския фонд, изграждане на инфраструктура. Целта е постигане на по-голяма финансова независимост на отрасъла от системата на бюджетно финансиране и отделяне на контролните от стопанските функции.

3 Ограничаване на възможностите за замени на имоти от горския фонд – за имоти над 25 дка замените да стават с решение на МС, а не само със съгласието на министъра на земеделието.
4 Изкупуването на суровина на вътрешния пазар да става само от лицензирани складове с наличието на определени минимални изкупни цени.

5 Горите в петкилометрова зона от морето, в курортите и пограничните райони придобиват статут на от частна на публична държавна собственост. Активи, които са публична държавна собственост, не могат да се отдават под наем, да се ползват от трети лица, както и да се използват не по предназначение за разлика от частната държавна собственост, която може да служи и като апортна вноска в смесено дружество между държавата и частно юридическо лице. Създаване по този начин на смесени дружества с апортиране на атрактивни планински имоти от горския фонд е порочна схема, с което се осъществява заобикаляне на закона за приватизация на публични активи, като водещата цел е лична облага и злоупотреба с власт, а не повишаване на ефективността при управление на активите.

6 Ограничават се правомощията на Министерство на земеделието и горите – за публична държавна собственост и частна държавна собственост с площ над 10 дка промяна на предназначението на земите и изключването на гори и земи от държавния горски фонд и стартиране на процедура по продажба се извършва само след решение от Министерски съвет.

7 Износът на необработена суровина да бъде допускан само при изрично съгласие от Министерски съвет.

Създаване на самостоятелност по отношение на финансирането на сектора от държавния бюджет и въвеждане на модел на търговия на дървесината чрез открити продажби на склад са част от практиките на Евросъюза, които трябва да бъдат възприети и в България като бъдеща страна-членка на ЕС. Въпреки няколкото добри идеи и предложения в проектозакона, като цяло приемането на новия нормативен акт не би довел до осъществяване на истинска реформа в сектора, повишаване на ефективността от управлението на горите и същевременно изкореняване на съществуващите корупционни практики. Нашите коментари към проектозакона (виж брой 288 от бюлетина) посочват слабостите и разкриват потенциалните негативни последици за частния сектор от действието на новия закон. Основната слабост на предложените промени е това, че не е идентифициран главният проблем на сектора, а именно - собствеността и правомощията при разпореждане с ресурсите и имуществото в по-голямата си част са в ръцете на държавата, регулациите са много големи и поради това не се създават предпоставки за разгръщане на ефективна конкуренция и частна инициатива при дърводобива и залесяването на горите. Положителното развитие бяха законовите ограничения за осъществяване на и намаляване на корупционните сделки. В същото време държавното предприятие по закон щеше да получи правото да се разпорежда с производството, търговията и всички дейности в областта на дърводобива. Съсредоточаване на дискреционна власт в ръцете на едно предприятие създава отново много пречки пред опериране на частния сектор и е извор за корупционни схеми и неефективност. Само по себе си опитът показва, че държавните предприятия не са успешни, гъвкави и печеливши корпоративни структури, а точно обратното – голяма част от тях работят на загуба и разчитат на помощи и безвъзмездни субсидии от държавата, за да поддържат дейността си. В тези условия даденото “обещание”, че държавата ще делегира голяма част от дейностите на частни предприятия звучеше много неубедително и противоречащо, защото именно този процес на делегиране крие опасност от непрозрачност и корупции.

Все пак законът беше осуетен временно. Остава въпросът защо се случи това, каква е истинската причината за блокирането на закона и обръщане на позицията на управляващата коалиция?
Един от разпространените доводи е загубата на приходи в бюджета, тъй като създаването на специализиран фонд означава, че всички приходи от горския отрасъл ще отиват по предназначение – за развитие на сектора. Заложените приходи в проектобюджет 2007 г. от горския сектор са около 100 млн. лв. Но срещу тези приходи държавата е поела ангажимент за осъществяването на редица разходи – капиталови и текущи разходи по издръжката на държавните служители и администрация към горските структури. В този ред на мисли евентуалните загуби за бюджета са пренебрежимо малки и това не може да бъде сериозен мотив за отлагане на приемането на закона. Фактът, че в проектобюджет 2007 г. са заложени буфери срещу евентуални рискове и извънредни обстоятелства, предвиденият бюджетен излишък е в размер на 0,8% от БВП и се очаква преизпълнение на приходната част поради станалото през последните години традиционно подценяване на приходите, като цяло не може да се говори за опасности от гледна точка на балансиране на държавния бюджет.

Официалното становище на Илия Симеонов, началник на “Националното управление по горите”, дадено в интервю за вестник “Дневник”, е следното: Наложиха се различни мнения за структурата на бъдещото горско стопанство, за механизмите на финансиране и функциите на държавното управление по горите. Това наложи избистряне на този модел.

Съмняваме се, че управляващите са се заслушали в нашите съвети и са решили да проведат по-решителна реформа в сектора. Защото в публичното пространство не се появяват изказвания против централизацията на управлението, съсредоточаване на правомощия и власт на едно място, възможности за корупции и непазарно развитие на сектора. По-скоро събитията показват, че управляващите или част от коалицията на власт не желае осъществяването на никаква реформа и целта е запазване на статуквото за по-дълъг период от време.

Какво се запазва чрез сегашната форма и структура на управление на горския сектор?

1 Липса на свободно договаряне между пазарните участници, поради наличието на множество регламенти за извършване на дейност в областта на дърводобива.

2 Пълна зависимост на горския сектор от централния бюджет при финансирането му и липса на връзка между приходите и разходите – това създава неефективност при изразходваните средства, липса на мотивация за оптимизация на разходите.

3 Непрозрачни процедури по отдаване на концесия и продаване на горски масиви от страна на държавата или общините;

4 Злоупотреби при замените - замените на неатрактивни частни земи за много по-атрактивни и по-скъпи от пазарна гледна точка държавни имоти.

5 Сега действащият закон позволява да се осъществяват продажби на дървесина не от склад, а чрез отдаването на сечищата на търгове, конкурси или преговори с потенциален ползвател. Изнесените данни в медиите показват, че при осъществяването на продажби на дървесина от склад цените, които се достигат, са няколко пъти по-високи от стойностите, на които се отдават сечищата.

Истинската реформа

Преди да се спрем на конкретните стъпки за реализиране на реформата, нека уточним каква е целта за реформиране на сектора. Целта е повишаване на ефективността, целесъобразно използване на наличния ресурс – горския фонд на страната, поддържане на състоянието на горите в добър вид, провеждане на мероприятия за възстановяване и залесяване на горски масиви, намаление на незаконната сеч и сивият сектор, който води до изкривявания на пазара в секторите дървопреработка и мебелна индустрия.

Необходимите стъпки, които трябва да бъдат предприети за постигане на посочените по-горе цели, са следните:

1. Приватизация на горите по успешния пример на Нова Зеландия, т.е. собствеността от публична (общинска или държавна) да се превърне в частна. Това ще доведе до децентрализиране на решенията и управлението, създаване на конкуренция в сектора, поява на силни стимули за опазване на горите и тяхното възстановяване.

2. Намаляване на бюрократичните трудности във вид на лицензиране и разрешителни за осъществяване на голяма част от дейностите по сеч и дърводобив. За пример в момента и според новият закон се изискват се отделни разрешителни за всяка сеч, дори и в частни имоти. Частните лесовъди подлежат на лицензиране от държавни структури за управление на горите.

3. Осъществяване на стриктен контрол при отдаване на сечища на концесии и спазване на конкурсното начало и открити процедури при провеждане на търгове от държавата или общините за стопанисване на гори и сечища.

4. Свобода при търговията, износа и вноса на дървен материал.