Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Изискванията на г-н главния прокурор към законодателите

16.12.2006
Оцени тази статия:

Не зависимо дали главен поркурор е човекът, който сега е на тази длъжност или някой друг, неговите или нейните идеи трябва да се разглеждат с особено внимание.

Навсякъде в представителните демокрации тази работа е пряк израз на държавната власт, на възможността да се упражнява насилие по закон. В България вниманието следва да бъде многократно по-голямо, тъй като по стечение на обстоятелствата е самостойна институция, която не подлежи на контрол от други представителни институции докато трае мандата.

Ето идеите на г-н Филчев във вида, в който те бяха разпространени от пресата, придружени от неизбежно кратък коментар. Ако и когато тези идеи бъдат изложени черно на бяло, сегашният коментар би бил полезен за ориентация в текстове и обосноваването им. Разбира се, тогава той може да бъде и по-подробен.

Закон

Предлагана промяна

Коментар

Закона законцесиите

А) да отпаднетекстът, който позволява отдаване на концесии без търг или конкурс

А) Подобна забраназа определен тип сделки (т.е. съществуваше в закона за държавните иобщинските поръчки (приет през 1996), по-късно заменен от сега действащиязакон за обществените поръчки;

Б) Безспорно еполезно отдаването на концесиите на съревнователни начала.

Закон заобществените поръчки

А) да отпаднеидентичният текст, който позволява изключения от обществените поръчки;

А) Това също едобра идея, но в нея, както често става с добрите идеи, се съдържа и начинътна нейното отричане и опошляване.

Б) По принципдействията по отделните поръчки могат да се разбиват до абсурд и за всяка дасе изисква търг или друга съревнователна процедура. Основните документи затези процедури в момента са еднакви за обем на поръчките от 25 000 лева и за2,5 милиона лева. Разбира се, подробността на заявките предполага различносъдържание. Разбиването на поръчките и сега се използва за задръстване насистемата и за невъзможност за орентация.

В) Обстоятелството,че един главен прокурор иска да няма такива текстове е признание, че инеговата институция не може да се ориентира. Но самото им премахване ще дадеелементарна възможност за още по-голямо объркване.

Закона заобщинската собственост

А) да се въведе“базисна цена, която да отговаря на пазарната”;

Б) регламентацияна преобразуването на държавната и общинска собственост от публична в частна;

В) определяне натермина “трайно задоволяване на обществените потребности”;

Г) определяне направото за разпореждане със собственост, което се дава от общинските съвети;

Д) да се премахнатвъзможностите за безвъзмездно отдаване на вещни права.

А) Пазарна цена неможе да има, ако процесът не е съревнователен. Минималните цени (ценовиподове) и максималните цени (ценовите тавани), са административно определяемии затова не са пазарни. Никакъв гений не може да каже какво е „базисна” цена,която също по замисъл ще се определя административно. Никоя цена не отговаряпредварително на пазарната, докато не е сключена сделката. Преди това може даима очаквания, че ще бъде на, под или над развнището да сделките (цените),сключени към даден момент.

Б) Ако имасъревнование (каквто на пръв поглед се изисква от предложеното по горните дваповода), този който купува, ще даде по-малко отколкото е готов да даде, аонзи, който продава – ще получи повече, отколкото очаква. Иначе просто нямада има сделка. Изискването за „базисна цена” противоречи на предишнитепредложения.

В) Хубаво е да серегламентира и преоразуването на собствеността и разпореждането с нея. Ноединият и другият акт са свързани с някакъв избор и с някакво решение, които същоне могат да бъдат абсолютно универсални.

Може да се изискваописание на основанията, на които се вземат някакви решения, на пример напредпологаемите ползи и разходи. За съжаление точно това не се прави, нитопък се изисква.

Закон задържавната собственост

А) да се въведе“базисна цена, която да отговаря на пазарната”;

Б) регламентацияна преобразуването на държавната и общинска собственост от публична в частна;

В) да се премахнатна възможностите за безвъзмездно отдаване на вещни права

Г) определяне натермина “трайно задоволяване на обществените потребности”;

Д) да се премахнатвъзможностите за безвъзмездно отдаване на вещни права

Ясно е, че видеите по тези два закона има много общи основания. Макар тези предложения дазвучат на пръв поглед добре, следва да се има предвид следното:

А) терминът в т.„г” (по закона за държавната собственост) е неопределем по начало. Защотоникоя от неговите части не е определима. За едни действия 30 секунди самного, за други 30 години са малко. Как ще се определи „трайност” за всичкивъзможни хипотези мисля, че никой не знае и не може да знае. „Обществото”няма „потребности”, такива имат отделните хора

Безвъзмезднотоотдаване, разбира се, също не съществува. С него общините и държаватавсъщност субсидират или награждават извършването на определени дейности, отопределени фирми и граждани.

Б) След като нещого няма, то нито може да дефинира (т. „г”), нито възможността за него може дасе премахне (т. „д”).

В) Онова, коетоможе да се направи по поводите, които тревожат главния прокурор не е нитомного, нито сложно. Във всяко едно решение трябва да е ясно кой губи и койпечели, и кой плаща сметката. Такива изисквания също не се поставят, макар вчовешките отношения и сделки, тези съображения да са общо взето рутина. Защоте не се изискват по повод разпореждането с държавно и общинско имущество(т.е. такова на данъкоплатците) на мен не ми е ясно. Не става дума само заглавния прокурор, струва ми се, че гражданите и избирателите не ги изискват.

Г) Ако не саизвестни намеренията, целите, критериите за решаване и договорите, с коитонещо се предоствавя, т.е. ако няма публичност, нищо не може да се прецени ипровери. Тъкмо публичността прави възможно възникването на репутацията катомеханизъм на контрол и гаранции. Когато не се изисква публичност, всъщностими желание за административно надзираване – за положение, при което власттанаблюдава себе си, своите представители.

Закон заприватизация

А) премахване наразпореждането с активи на дружествата от т.нар. забранителен списък;

Б) Премахване навъзможността за апортни вноски в частни дружества.

А) Всъщност следвада се премахне самият този списък. А освен това трябва да бъде променен и чл.18 на конституцията, откъдето и произтичат огромните изключителни права надържавата.

Б) Виж по-гореказаното за „безвъзмездното” прехвърляне на собственост. Иначе апортирането ечаст покупко - продажбата.

 

 

Какво ще рече самият факт, че точно тази седмица се появиха такива изисквания и че тъкмо сега те бяха споделени с парламентарната комисия, която би трябвало да се бори с корупцията и мафията, е трудно да се каже.

Очевидно е, че се търси увеличаване на обема на работа на прокуратурата. Но при това, няма изгледи определенията на процедурите и понятията в законите да станат съществено по-добри. От една страна, съществена част от понятия, с които сега боряват споменатите закони, е просто безмислена. От друга страна, изборът свързан с упражняването на правата на общинска и държавна собственост, не може да бъде регламентиран до автоматизъм. От трета страна, каквито и съвършени правила да се направят, едно лошо правителство винаги ще ги наруши; а за едно добро правителство и ефективен контрол би трябвало да се предполага, че ще си вършат работата и без съвършени правила.

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).