Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Изгряването на Гордън Браун като лидер на лейбъристите дойде в неподходящо време (продължение)

Автор: Методи Лазаров / 01.08.2008
Оцени тази статия:

(продължение от предишен брой)

По време на кампанията си за председателското място на лейбъристката партия Браун обяви някои от политическите си цели, които очаква да изпълни по време на оставащия мандат. Първо, той предложи конституционна реформа под формата на конституция или законопроект, които очертават правата и задълженията да бъдеш британски гражданин. Браун също така се гласи да олекоти рестрикциите върху строителното планиране и дяловото право на собственост върху сгради и къщи. Той планира и да позволи на джипитата и операционните да работят извънредно, но и да намали капиталовия бюджет на здравната система. Всъщност, здравеопазването остава може би публичната услуга, в която най-трудно технократският подход дава задоволителни резултати.

Важните реформи в здравеопазването през управлението на Тони Блеър се случиха през 2001 и 2002 г. Премиерът по това време се уповова на идеята, че проблемите не могат да се разрешат без преминаването към по-пазарен подход. Увеличаването на разходите в здравеопазването според него няма пропорционално да намали листите на чакащите и да подобри качеството на услугата, тъй като закоренялата бюрокрация и старите технологии са с прекалено висок праг на неефективност, за да бъдат изкоренени. Такива са условията и при другите публични услуги. Браун, от друга страна, се противопоставя на тези идеи, тъй като според него пазарните стимули не оказват влияние върху качеството на услугата.

През 2004 г. дебатът за висшето образование се разгорещи до връхна точка. Блеър въведе още през 1997 г. университетски такси, но които до 2004 г. бяха замразени на 1000 паунда за всички държавни заведения. Университетите, обаче, се нуждаят от повече пари, за да бъдат конкурентни на световния пазар на образование, особено в сравнение със средствата, които американските университети получават. Финансовото министерство, оглавен от Браун, пледира по друга идея - за въвеждането на прогресивно облагане на завършващите вместо системата със студентски заеми, които биха спрели по-бедните младежи от завършване на висшето си образование. Браун се противопоставя на нарастването на таксите и смята, че висшето образование трябва да е достъпно за всички семейства, включително тези с по-нисък доход. Блеър смята, че студентската система със заемите е достъпна и добре работеща, и, в отговор на апелите на университетите за по-високи такси, увеличава фиксираните такси до 3000 паунда.

Ранните вярвания на Браун се въртят около прогресивно данъчно облагане със ставка за най-богатата част от населението, достигаща дори 60%. Найджъл Лоусън, министър на финансите при Тачър, обаче въвежда ставка от 40%, която не бива променяна от лейбъристите през първия им мандат въпреки вижданията на Браун за социална справедливост. Самият Лоусън по-късно осмива британското финансово министерство, че не успява да промени разпределението на доходите въпреки апелите на Браун да се олекоти данъчната тежест на по-бедните. Въпреки че Браун въвежда по-големи социални надбавки за бедните и премахва някои вратички за по-богатите, тази "преразпределителна" практика няма особен практически успех. Така големият въпрос за диференциране на данъчните прагове остава нерешен и лейбъристите продължават на първо време с наследството на Тачър. Манията на Браун за подпомагане на бедните не е много популярна според общественото мнение, поставяйки я след въпроса за здравеопазването и образованието.

Лейбъристите често са се присмивали на Тачър за стриктното спазване и уповаването на пазарните принципи и монетарната стабилност. Като партия, клоняща към социалистическото и социалното, представителите на Лейбъристката партия винаги са твърдяли, че пазарите се уравновесяват, но за сметка на бедните. Когато обаче самите те идват на власт през 1997 г., въпреки нежеланието си Браун продължи с наследената фискална политика на консервативни увеличения на разходната част на бюджета и отпускането на операционна независимост на централната банка.

След толкова години в сянката на Блеър възкачването на Браун дойде в неподходящо време. Идеите, които се защитават от амбициозния шотландец, стават все по-неприложими в англо-саксонски стил в рамките на Европейския „социален" модел. Въпреки че Браун прокламира леви идеи, Великобритания иска и се нуждае от твърдата решимост на Тачър, та дори и от компромисите на Блеър. Спъващата се икономика работи срещу министър-председателя, която той контролира дълги години. Самият Браун, който често изнася лекции за финансовата дерегулация, изпада в трудното политическо положение да спасява една частна банка, а инфлацията в страната достига вече почти рекордни нива за последните сравнително спокойни години.

Британското правителство харчи около 45% от БВП, един пункт по-високо от Германия и 5 пункта над средното ниво на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, което поставя претендента Камерън в по-добра позиция в предизборната му платформа. От друга страна, краката на Браун се клатят от самата му партия, която може да го смени буквално преди изборите, след като след 13 месеца той не може да ги убеди, че върви в правилната посока, а рейтингът на партията буквално се сгромолясва. В Съединените щати Обама печели подкрепа на база обещанията си за промяна, а в Европа Саркози и Меркел се пребориха за властта, защитавайки нуждата за бързи и ефективни реформи. Независимо от подкрепяните идеологии, промяната се оказва най-оценявания стимул за избирателите, а Гордън Браун носи бремето на "внимателен" като министър на финансите и носител на старите, прекалено леви, вярвания на партията си. Предстои интересна предизборна кампания, която вероятно ще постави лейбъристите отново в опозиция и ще им даде може би не толкова желаното време за реструктуриране на водещите идеи на партията. Това развитие на ситуацията трябва да запали сигналната лампичка за социалистите в България, че промяната трябва да се върши не само на думи, но и на дела, защото иначе такива правителства заминават в историята.