Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Избирателният подход на прокуратурата по избори

Автор: Иван Брегов / 16.04.2021
Оцени тази статия:

Купуването и продаването на гласове е престъпление. Този принцип, залегнал в Изборния кодекс (чл. 183, ал. 2), бива практически дописван от българската Прокуратура по начин, по който силата му се стоварва върху тези български граждани, които са в немилост.

През седмицата, в която се конституира 45-ото Народно събрание, говорителят на Прокуратурата съобщи, че е разкрита престъпна група за купуване на гласове в полза на една от извънпарламентарните партии. Събраните доказателства сочат, че иде реч за т.нар. корпоративен вот, при който срещу заплащане управители и собственици на фирми ангажират вота на своите служители. На този етап резултатът от дейността на прокуратурата е повече от задоволителен. Но остават редица важни въпроси без отговор:

  • Нима при публично известни практики за масово купуване на гласове съществува само една организирана група при това търгувала гласове за маргинална парламентарно непредставена партия?
  • Ръководен дефицит ли е това да разполагаш с ресурса на 2 000 редови прокурори и да не се натъкнеш на купени гласове сред водещите парламентарни сили?
  • Дефицит на добро взаимодействие между МВР и прокуратурата ли е липсата на разкриваемост на други престъпления срещу политическите права на гражданите (чл. 167- 169 г от Наказателния кодекс) при изминалите парламентарни избори?

За да не останат тези въпроси без последици и за да не се стига отново до масово купен вот е необходимо да засилим отчетността над прокуратурата и нейния ръководител - главния прокурор. На първо място, това може да стане чрез разрешаване обхвата на изслушване на главния прокурор пред Народното събрание – както предметно по обхват, така и да бъде ясно дефинирано, че инициативата за това стои у народните представители. Втори по ред следва да бъдат обсъжданията за дейността на прокуратурата пред самия Висш съдебен съвет, чрез увеличаване на обществената квота в него за сметка на представителите, избирани от самите прокурори. В случай че неуспехите в разследването и разкриването на престъпления стои у определени звена в прокуратурата, именно тази обществена квота следва да дисциплинира редовите прокурори. А ако основанията за избирателната работа на прокуратурата е в пряка зависимост от най-висшия ѝ ръководител – то и възможност Народното събрание да инициира пред ВСС неговото отстраняване.

Припомняме, че първото заседание на новия парламент вчера не бе уважено от главния прокурор, а само от председателите на върховните съдилища. Вероятно това се дължи на бурните политически изказвания срещу доскорошната парламентарна опозиция, на които той няма право и на това, че предприе незаконосъобразни действия срещу лица от президентската администрация.

Изминалите избори са само повод да си припомним тези проблемни аспекти от българската държавност и повод да държим отговорни депутатите от 45-ото Народно събрание за предстоящото им разрешаване.