Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Искаме ли да опорочим търговския регистър?

Автор: Александър Будинов* / 13.08.2010
Оцени тази статия:

Тази седмица Министерството на правосъдието публикува на своята интернет страница предложение за промяна в Закона за търговския регистър, като една от тези идеи се откроява на фона на останалите - а именно, промяната в публичността на самия регистър. Министерството смята да ограничи достъпа до регистъра и да го направи платен от 1 януари 2011 г. Мотивът за тези ограчения при ползването му е, че чрез тях ще може да се следят потребителите на търговския регистър и да се предотвратяват злоупотреби с лични данни. Идеята е преди да може да се търси каквато и да било информация от сайта на Търговския регистър, да се изисква регистрация с кредитна карта или електронен подпис. Министерството на правосъдието смята, че по такъв начин ще може лесно да се следи кой къде търси информация и ще се предотрватяват още в зародиш опити за саботаж.

Още от дигитализирането му през 2008 г. замисълът на търговския регистър е всеки един човек да има свободен достъп до него. По този начин основната информация за отделните фирми е публично достояние. Това до голяма степен прави самия бизнес прозрачен, по-конкурентен и значително намалява възможността за един или друг вид измама. Също така подпомага вземането на решения от инвеститори и служи като незаменим инструмент при журналистически разследвания.

С въвеждането на регистрация и такса за използване обаче, тази прозрачност ще бъде нарушена. Самата идея за възможно най-достъпен начин за намиране на нужната информация ще се опорочи, а с нея и широкото използване на търгвския регистър в момента. Финансовите данни на ведомството за  първите 6 месеца на тази година, цитирани от Дневник, показват, че Агенцията по вписванията е една от най-печелившите в момента. С други думи тя не се нуждае от допълнителни такси, за да закърпва бюджета си, например. Още повече, Министерството твърдо настоява, че налага тази такса с цел да се защитят личните данни. Но  въпросът е каква е разликата между това да влезеш в сайта и да видиш информацията, и това да си платиш, да влезеш в сайта и пак да видиш информацията?

Още повече, според становището на Програма Достъп до Информация, въвеждането на платен достъп до търговския регистър е в нарушение на чл.41 от Конституцията, чл.20 и чл.41ж от Закона за достъп до информация и чл.6 от Директива 2003/98/ЕО. Това следва от факта, че става въпрос за право на достъп до информация, а не за административна услуга, за която трябва да се заплаща. Ако погледнем търговските регистри на останалите страни-членки например, наистина ще видим, че в повечето има платен достъп. Това обаче е така, защото за разлика от българския търговски регистър, останалите не получават субсидии от държавата. Някои, като германския, дори се подържат от частни фирми.

В официалното становище на Програма Достъп до Информация, изпратено до Министъра на правосъдието г-жа Маргарита Попова, се изтъква, че ако се въведе плащането с кредитна карта или регистрацията с електронен подпис, силно ще се наруши принципа за равен достъп до информацията. Невсеки може да си позволи кредитна карта, а и все още малко отделни хора имат електронен подпис. Алтернативата на това е да се отиде лично в Агенцията по вписвания и чрез лична карта и платена такса да се вземе необходимата информация. Не се разбира, обаче, защо трябва нещо добре замислено и работещо, да се развали и да се направи по-трудно за изпълнение. Защото в крайна сметка малцина имат достатъчно свободно време, за да предпочетат да отидат лично до ведомството пред това просто да видят информацията от личния си компютър в офиса.

По-рано тази седмица Българската търговско-промишлена палата (БТПП) в свое проучване потвърди, че 73% от членовете им са против такава такса. Те смятат, че не е нужно да се плаща два пъти за едно и също нещо. В крайна сметка, за да се запишат в търговския регистър, те също плащат такса. Ако обединим това със субсидиите, които Агенцията по вписванията получава, няма причина да се изискват повече пари от българина.

Освен таксата, идва и въпросът за самата регистрация и нуждата от нея. Дали наистина следенето и записването на потребителите на информация в сайта ще бъде от полза на самите тях, или на фирмите, които се проверяват? В най-общия случай фирмите ще знаят кой журналист, например, ги проучва. Това създава предпоставка за изнудване и укриване на информация. Вместо прозрачност, Търговския регистър ще се асоциира с шантаж и укриване на информация, застрашаваща определени фирми.

Като финал, искам да отбележа, че безплатният търговски регистър е едно от малкото неща, в които дори сме изпреварили повечето европейски държави. Вместо да го затормозяваме с ненужни допълнителни такси и регистрации, силите на Агенцията по вписванията трябва да се съсредоточат в подобряването на самата база данни и нейната функционалност.

 

* Стажант в ИПИ.