Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

ИПИ ОТГОВАРЯ (бр. 407)

19.12.2008
Оцени тази статия:
 

Благодарим на всички читатели, изпратили въпросите си към екипа на Института!

Избраният въпрос за тази седмица е:

Добър ден,

Ще съм Ви  безкрайно благодарна, ако ми изпратите възможно най-пълна информация за отношението на България към въпроса за климатичните промени: законодателна и нормативна рамка, политики и инициативи на национално и местно ниво, наблюдения и анализи... 

Предварително благодаря,

М.Василева

Отговорът на ИПИ:

Отношението на България към въпроса за климатичните промени има изцяло прагматичен характер. От една страна, автоматично припознаваме визията на Брюксел като наша такава - тоест на едно генерално ниво, позицията ни се определя от тази на Брюксел. От друга страна, тогава, когато се навлиза в специфики - примерно за търговията с вредни емисии - сме склонни да отстояваме някакво собствено мнение. Именно в това отношение към този въпрос обаче се крие и основната заплаха за нас - ако на едно фундаментално ниво визията на Брюксел за климатичните промени (дали са заплаха, какво ги поражда и как да ги „борим") е погрешна, то и националните политики в това отношение ще бъдат провал, тоест ще имат ясно изразени негативни последствия за всеки един от нас.

Климатичните промени се отразяват на икономическия живот в България, главно чрез политиките възприети на европейско и национално ниво. Наскоро с представянето на пакета от законодателни мерки срещу климатичните промени Европейската комисия въведе формулата 20:20:20 - 20% намаление на вредните емисии, 20% намаление на потреблението на енергия (за единица продукт) и 20% увеличение на енергията, получена от възобновяеми източници. Тази политика ще бъде следвана и в България, както се вижда от проекта на "Енергийна стратегия на България до 2020 г." (http://www.mee.government.bg/iko/Proekt_En_Strategy.pdf).

Тази политика ще бъде скъпоструваща и ще носи със себе си приоритизирането на определен вид инвестиции. Видимите разходи ще бъдат парите, които директно са похарчени за „борба" с климатичните промени, а невидимите разходи ще бъдат негативните последици от подаването на непазарни сигнали или казано по друг начин, насилственото насочване на ресурси към не дотам ефективни проекти. В общия случай това означава по-нисък растеж на икономиката и по-малко избор за всеки един от нас. Всичко това ще бъде цената, която ще платим за да се „борим" с климата и да постигнем... нищо.

По-долу са някои извадки от споменатият документ ("Енергийна стратегия на България до 2020 г."):

„Борбата с климатичните промени и гарантирането на енергийната сигурност са жизненоважни за бъдещия просперитет на гражданите и конкурентоспособността на икономиката. Постигането на тези приоритети изисква значителни първоначални икономически разходи..."

„Инвестирането във ВЕИ, енергийна ефективност и нови технологии ще спомогне за създаването на нови работни места, икономически растеж, по-висока конкурентоспособност и развитие на селскостопанските райони..."

„Предвижда се провеждане на търгове за разрешителни за емисии от държавите - членки. Търговете ще бъдат организирани по недискриминационен начин и ще бъдат провеждани от държавите - членки на базата на хармонизирани правила. Търговете ще бъдат отворени за всички - в тях може да участва всеки оператор на инсталация от ЕС и да закупи разрешителни в която и да е държава - членка. Приходите от търгове ще се събират в националните бюджети на държавите - членки. Не по-малко от 20% от тези приходи ще бъдат използвани за борба с климатичните промени, насърчаване на ВЕИ, въвеждане на чисти въглищни технологии (технологии за улавяне и съхранение на СО2) и смекчаване на социалните последствия от увеличените енергийни разходи..."

„Наличието на активна политика в областта на ефективното производство, пренос, разпределение и потребление на енергия и насърчаването на ВЕИ в страната водят до директни намаления на отделяните емисии на парникови газове и имат съществен принос в борбата с климатичните промени..."