Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Инфлацията през 2006 г.

Автор: Димитър Чобанов / 19.01.2007
Оцени тази статия:
Наскоро бяха оповестени данните за индекса на потребителските цени за декември, което е добър повод за кратък анализ на развитието на този показател през 2006 година.

Средногодишното изменение на индекса спрямо 2005 г. е със 7.3%, което почти потвърждава прогнозата на ИПИ от началото на годината* за инфлация от 7.5%, докато изменението на цените през декември 2006 спрямо декември 2005 е с 6.5%. Подобни темпове не са прецедент след 1997 г., като през 2001 г. средногодишната инфлация е 7.4%, а през 2000 г. – 10.3%, които са относително високи стойности. Все пак въвеждането на валутния борд представлява стъпката, която осигурява механизъм за контрол върху паричното предлагане, намалява съществено възможностите за провеждане на дискреционна парична политика и резултатът от това е значително намаляване на темпа на инфлация. Простото сравнение, дори ако се изключи хиперинфлационната 1997 г., показва, че в годините от 1991 до 1996 инфлацията е средно 88%, докато през периода 1998-2006 тя е 5.8%. Следователно валутният борд, който представлява един относително строг режим, е допринесъл за намаляването на средния темп на изменение на цените с 15 пъти! Логичното следствие от това е успокояване на инфлационните очаквания, намаляване на несигурността сред икономическите агенти и повече възможности за реален растеж на производството и доходите.

Валутният борд представлява механизъм за определяне на паричното предлагане, който е изцяло зависим от търсенето на левове. При него на практика “се внася” паричната политика на централната банка, която емитира резервната валута (в случая първоначално Дойче Бундесбанк, а след това Европейската централна банка), което се подпомага от интеграцията на банките, опериращи в България с тези от Еврозоната. В резултат от това лихвените проценти на местния паричен пазар следват подобна динамика като тези в Еврозоната. Следователно, когато ЕЦБ понижава основните си лихви, това води до понижаване на краткосрочните лихви и в България. В резултат от това се повишава ликвидността в Еврозоната, което дава допълнителни възможност за инвестиции на капитали в страни като България, където очакваната възвръщаемост е по-висока при умерен риск. Това допринася за бързия растеж на кредитите в България през последните няколко години. От друга страна растежът на кредита означава и по-бързо нарастване на паричното предлагане, което, ако не бъде покрито с повече създадени стоки и услуги, води и до по-бързо нарастване на ценовото равнище.

При тази ситуация обаче, Българската народна банка предприе мерки за понижаване на ликвидността в банковата система чрез разширяване на базата, върху която се начисляват минимални задължителни резерви, по-строги изисквания при оценката на рисковите експозиции и кредитни тавани. От своя страна правителството води политика на поддържане на големи бюджетни излишъци (3.5% от БВП през 2006 г.), чрез която също изтегля ликвидност. Тези мерки забавят повишението на цените, но заедно с това ограничават възможностите за стопански растеж.
От средата на 2006 г. БНБ започна постепенно да отменя ограниченията върху банките, което може да се обясни с по-рестриктивната политика на ЕЦБ и с членството на страната в Европейския съюз. Антиинфлационните действия на правителството обаче са съпроводени и с мерки, които водят до директно повишение на цените на някои групи стоки и косвен ефект върху цените на останалите стоки. Повишението на акцизите върху горивата, алкохолните напитки и тютюневите изделия допринесе за покачването на цените им. Според данните на НСИ цените на алкохолните напитки и тютюневите изделия са се повишили с 54.8%, докато средното изменение за всички останали групи стоки е 4.8%** . Разбира се, част от обяснението за това повишение е изискването на ЕС за минимални ставки по акцизните стоки, но не трябва да се пропуска и чисто фискалният мотив – увеличение на данъците с цел реализиране на по-високи приходи.

Други стоки и услуги, чиито цени са се повишили с близък до средния темп през 2006 г. са в секторите ресторанти и хотели, образование и транспорт – съответно със 7.4%, 7.3% и 7%. Най-малко е повишението в сектора на съобщенията – 0.7%, което може да се обясни с нарастващата конкуренция и развитието на комуникационните технологии. Като цяло нарастването на цените е по-слабо именно в секторите, в които пазарните сили са оставени да действат и регулациите позволяват по-лесен достъп до пазара, което допринася за по-голямо предлагане. Секторите, където се наблюдава по-засилена държавна намеса, като здравеопазване, образование, комунални услуги, се характеризират с по-ниска ефективност и по-бързо нарастване на цените.

Все още липсват официални данни за цялата 2006 г., но продължава тенденцията за покачване цените на жилищата. Според данните на НСИ за първите девет месеца на годината цените са се повишили с над 16% спрямо средните за 2005 г., което дава основание да се предположи, че годишното нарастване ще превишава 20%. Нещо повече - в края на 2006 г. обемът на сделките и цените се повишиха, като фактор за това е нарастването на данъчната оценка на недвижимите имоти през 2007 г.

Като цяло темпът на изменение на цените през 2006 г. беше малко по-висок от средния след въвеждането на валутния борд, но все пак не достигна двуцифрени стойности. Динамиката следваше характерната и за предходните години сезонност, която води до леко понижение на цените през летните месеци. Към края на годината отново се наблюдава повишение, което се свързва както със засиленото потребление поради празниците, така и с членството на страната в Европейския съюз, което създава стимули за продавачите да проверят до каква степен потребителите са склонни да купуват при по-високи цени. Все пак очакванията за 2007 г. са за по-умерено нарастване на общия ценови индекс като средногодишният темп на инфлация вероятно ще бъде около 5%.

----------------------------------------------------------

* виж статията тук
** Според изчисления на автора на база данните на НСИ