Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Инфлацията през 2005 г.

16.12.2006
Оцени тази статия:
Националният статистически институт оповести предварителните данни за динамиката на индекса на потребителските цени (ИПЦ) през 2005 г. Тези данни подлежат на ревизиране, но вероятно окончателните стойности няма да се различават съществено от наличните към момента и това дава възможност за анализ на ситуацията за миналата година според този показател.

Изменението на ИПЦ през декември 2005 г. спрямо декември 2004 г. е с 6.5%, а средногодишното е 5.3%. Все пак инфлацията в края на годината представлява точково измерване, докато средногодишната стойност дава по-добра представа за цялостната тенденция.

Няколко фактора определят темпа на нарастване на цените през годината. Общата рамка се поставя от валутния борд, който се поддържа в страната, като, заедно с това, влияние оказват кредитната експанзия и свързаните с нея мерки на Българската народна банка (БНБ), фискалната политика на правителството, международната конюнктура, наводненията и по-слабата реколта, както и промяната в някои административно определени цени.

Валутният борд представлява спазване на правило при провеждането на паричната политика, което обвързва нарастването на паричната база с търсенето от страна на стопанските агенти. Централната банка не може самостоятелно да увеличи паричната емисия, но запазва някои инструменти за контрол върху паричното предлагане чрез определяне на минималните задължителни резерви и административни действия. На практика действащият в страната паричен режим може да се характеризира като квази-валутен борд, тъй като се отличава от ортодоксалния вариант като БНБ запазва някои от функциите на традиционната централната банка.

Бързият темп на нарастване на кредитите логично води до аналогично развитие при паричното предлагане, което способства за повишаване на цените на стоките и услугите, покупката на които се финансира чрез тези кредити. Разбира се, тук трябва да се отчетат и факторите от страна на предлагането на тези стоки и услуги и наличието на конкуренция. В общия случай, когато стоките е възможно да се доставят от множество източници, това не позволява цените им да се вдигнат поради засиленото търсене в малък пазар, какъвто е българският. Така например битовата техника почти не поскъпва през 2005 г. (цените в групата “Жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности, и обичайно поддържане на дома” са се повишили с 1.5% спрямо 2004 г.), въпреки че се наблюдава засилено търсене и растеж на потребителските кредити.

Мерките на БНБ, насочени към ограничаване на кредитната експанзия, имат задържащо действие върху инфлацията, което се съчетава с политиката на правителството за поддържане на голям излишък в консолидирания бюджет. Изземването на повече пари от данъкоплатците отколкото е необходимо за правителството да финансира своите и без това големи разходи в краткосрочен аспект понижава търсенето и оттам възможностите за повишаване на цените. В дългосрочен план обаче, то понижава спестяванията и инвестициите – тоест намалява предлагането на стоки и услуги, което би повлияло антиинфлационно.

От друга страна повишаването на акцизите върху алкохолните напитки, цигарите и горивата има за пряк резултат увеличаване на цените на тези групи стоки (цените в групата алкохолни напитки и тютюневи изделия са нараснали с около 7.6%), а горивата непряко влияят на почти всички цени в икономиката. Този ефект се подсилва от развитието на международните пазари, където цените на горивата се запазиха високи през цялата година, което логично се пренесе и в България. Това развитие пряко се отрази на цените на транспортните услуги, които нараснаха най-бързо през годината – с около 11.4% спрямо 2004 г.

Цените на хранителните стоки се повишават с около 4.8%, като една от причините за това е по-слабата реколта вследствие на наводненията. Това се отрази силно негативно на селското стопанство като цяло, където - по предварителни оценки на НСИ - произведената обща продукция е спаднала с 5%, а брутната добавена стойност по базисни цени – с около 16.3% спрямо предходната 2004 г.

Други сектори, в които се наблюдава значително нарастване на цените през годината, са здравеопазването (9.9%) и образованието (6.4%), докато услугите като група поскъпват средно с 6.9% и като цяло приносът им за инфлацията през годината е около 36.7%, докато този на хранителните стоки е 34.6%, а на нехранителните – 24.4%. Здравеопазването и образованието са два от секторите, които са доминирани от държавата, реформите в тях са забавени или не се случват изобщо и това се съчетава с постоянно нарастване на разходите за тях. Може да се очаква, че при запазване на досегашната политика в тези сфери, неефективността ще се увеличава.

Позитивно развитие може да се види при телекомуникациите и по-точно при цените на мобилните услуги. Под влияние на разширената конкуренция през годината бяха предложени по-изгодни оферти и като цяло цените се понижиха. Тук трябва да припомним, че цените бяха много високи и даваха възможност за реализиране на монополна печалба поради ограничения преди брой лицензи за мобилни и фиксирани оператори. Тоест либерализирането на пазара доведе директно до благоприятни за потребителите ефекти. Това би могло да се случи и като цяло за икономиката при подходяща политика, насочена към разширяване на стопанската свобода.

Общият извод за 2005 г. е, че инфлацията е сравнително висока (над 5%), но все пак се понижава спрямо средногодишната стойност за 2004 г., която достигна 6.1%, но е значително по-висока от тази през 2003 г. – 2.3%. Поддържането на подобни инфлационни темпове е възможно да постави под съмнение изпълнението на критерия от Маастрихт (инфлацията да не превишава с повече от 1.5 процентни пункта средната инфлация в трите страни от Еврозоната с най-ниска инфлация), което може да отложи приемането на еврото като законно платежно средство в страната. През 2006 г. относително високите темпове на инфлация ще се запазят, като е твърде вероятно тя дори да се повиши. Това, от своя страна, ще окаже натиск върху реалните доходи на българските граждани, чиито растеж е възможно да се забави. Все пак, инфлацията ще се запази в рамките на едноцифрени стойности, като основната причина за това е валутният борд.