Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Инфлацията до месец юни

Автор: Адриана Младенова / 18.07.2008
Оцени тази статия:

Тази седмица НСИ публикуваха данните за инфлацията през м. юни. Според индекса на потребителските цени (ИПЦ) в страната се отчита дефлация от 0.2% за този месец. Основен принос за намалението на цените имат хранителните стоки - основно плодовете и зеленчуците. Това е първото понижение на цените в страната, измерени чрез ИПЦ, от месец юни миналата година. Значи ли това, обаче, че трендът се е обърнал и сме се разминали със заплахата от всеобхватно покачване на цените в страната, което води до намаляване на покупателната способност на парите? За съжаление - не. През летните месеци закономерно намаляват цените на хранителните стоки, тъй като тогава се увеличава предлагането им поради сезонния характер на производството в страната. Климатичните особености тази година са много по-благоприятни от миналата и се очакват значително по-добри добиви от зърно, зеленчуци и плодове, което означава повече предлагане и по-ниски цени. В същото време, обаче, цените на петрола продължават да растат, което поставя натиск върху производствените разходи на фирмите. Цените в сектор "транспорт" са се увеличили с 3,3% само през последния месец, а от началото на годината - с 12,2%. Общото покачване на цените в страната е високо - средногодишната инфлация до м. юни е 14,1%, което се дължи на ниската база, тъй като именно през втората половина на миналата година цените се увеличиха с ускорени темпове.

Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ), обаче, отчита инфлация от 0,5% в страната през месец юни. Разминаването се дължи на различните тегла и структура на двата индекса. Делът на хранителните стоки в ИПЦ е 35,3%, докато в ХИПЦ - 23,9%, докато на сектор "транспорт" делът в ИПЦ е 8,5%, а в ХИПЦ - 19,1%. За измерител на инфлацията според един от критериите на Маастрихт (за поддържане на ниски нива на инфлация) се използва ХИПЦ.

Какво да очакваме през следващите месеци? Въпреки че цените през месец юли и август обикновено също се задържат на по-ниски нива, едва ли ще се отчете отново дефлация в страната. През месец юли се повишиха значително регулираните цени - токът поскъпна с 14%, увеличиха се цените на ж.п. транспорта и на градския транспорт в Столицата (с 43%). През м. август ще има допълнително повишение на регулираните цени - водата поскъпва с 10-12%. В резултат на това се увеличават производствените разходи, част от което ще се пренесе и върху крайните потребителски цени.

През м. юни инфлацията в Еврозоната на годишна база достигна рекордни стойности - 4% при цел на ЕЦБ от 2%. Ясно е, че високата инфлация не е проблем за икономиката на България (както беше през 1997-1998 г.), а е световен проблем или най-малкото - на Евросъюза. Ето защо паралелите между зимата на Жан Виденов и последната година, които често се правят в публичното пространство, са неуместни. Защото наличието на валутен борд означава, че БНБ няма право на печата пари и да увеличава неконтролируемо паричното обръщение в страната. И все пак Милтън Фридман казва, че "инфлацията е винаги и навсякъде монетарно явление"[1]. Но България не може да провежда самостоятелна парична политика (или поне в много малки граници). Това е вярно, но не означава, че страната не внася парична политика на ЕС. В този смисъл действията на Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да се следят внимателно, защото въпреки че не сме в еврозоната, дефакто монетарната политика в страната се определя от ЕЦБ.

Покачването на цените е проблем, който застрашава икономическата стабилност, когато е резултат от монетарна политика, а не от пазарни сили каквито са търсенето и предлагането. Покачването на цените в световен мащаб днес се дължи основно на два фактора: 1) пазарни - галопиращи цени на петрола, покачващи цени на хранителните стоки в световен мащаб вследствие от увеличаване на търсенето и 2) монетарни - на политиката на Федералния резерв (и други централни банки) на предоставяне на ликвидност на пазара и увеличение на паричната маса. Следствието от тази парична експанзия беше и кризата с ипотечните облигации, която възникна в САЩ в средата на миналата година (в периода януари 2001 - юни 2004 г. Федералният резерв намали лихвените проценти от 6,5% до 1%, което доведе до ускорено покачване на паричната маса).

Ако паричната маса е константна величина, увеличаващите се цени на петрола няма да предизвикат общо покачване на цените на стоките и услугите, а промяна в относителните цени - някои ще се увеличат за сметка на други. Общото покачване на цените е възможно в условията на парична експанзия и увеличаване на паричната маса в икономиката, което се постига чрез изкуствено ниски лихвени проценти и други инструменти на паричната политика.

Един от факторите за високата инфлация в България е неминуемо вливането на капитали и увеличаване на паричната маса в страната (приток на чуждестранни инвестиции, кредитен бум). Растежът на паричния агрегат М3 през м. май е 27% на годишна база. Въпреки високите стойности се забелязва леко забавяне на този растеж, тъй като през декември 2007 г. и януари 2008 г. е бил 31% на годишна база.

През м. юли ЕЦБ направи стъпки към намаляване на инфлацията чрез ограничаване на паричното предлагане в Еврозоната. На 3 юли Управителният съвет на ЕЦБ взе решение да повиши минималния лихвен процент (по рефинансиране на Евросистемата) с 25 базисни пункта до 4,25 %. Ето част от аргументите на ЕЦБ: "непрекъснатият динамичен растеж на парите и кредита в еврозоната и липсата на значителни ограничения за предлагането на банкови кредити в условията на продължаващо напрежение на финансовия пазар потвърждават оценката на Управителния съвет за засилващ се риск за ценовата стабилност в средносрочен план." Това решение на ЕЦБ е в правилната посока и ако продължи да следва този курс, паричната политика на еврозоната ще се отрази благоприятно и върху инфлацията в страната. Разбира се, не трябва да забравяме, че в България действат и други "местни" фактори - като покачване на акцизи, увеличаване на регулирани цени и харчене на бюджетен излишък. И те зависят от националната политика.   


 


[1] Milton and Roze Friedman, Free to Choose: A personal Statement, January 1980