Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Имиграцията – по-скоро положително или по-скоро отрицателно явление за приемащата страна?

Автор: Велико Димитров / 09.01.2007
Оцени тази статия:

През последните седмици се появиха редица статии в британския печат, повдигащи въпроса дали след като България и Румъния се присъединят към ЕС работниците от тези две страни да имат свободен достъп до пазара на труда в Обединеното кралство или не. По-голямата част от изказаните мнения от журналисти и действащи политици от управляващата лейбъристка партия, бяха, както може да се очаква, “за” налагането на ограничения под някаква форма. Сравнително по-ограничено присъствие в медиите имаха привържениците на свободния пазар, подкрепящи политиката на отворени врати за българи и румънци, т.е. равнопоставеност с всички други граждани на ЕС25.

Не е изненада превесът на аргументи против свободното движение на хора (въпреки че това е един от основните принципи при създаването на ЕС), тъй като за нещастие дори и в Западна Европа напоследък политическите стимули и аргументи надделяват над икономическите. Или по думите на министър от управляващата социалистическа партия “... понякога политиката трябва да вземе връх над икономиката и това ще се случи сега”. Жалко е, когато инструментите на политическата власт не се използват за взимането на икономически обосновани решения, защото точно от тези решения зависи и развитието на самата икономика в бъдеще.

Доколко политиката и икономиката се раздалечават в този случай?

Не съществуват сериозни икономически аргументи в подкрепа на въвеждането на протекционистични мерки на пазара на труда. Трудовите ресурси като производствен фактор по същество не се различават от всички останали – независимо дали става въпрос за компютър, лист ламарина или уменията на даден човек при наличието на няколко източника, от които да бъдат закупени, логично е да се избере този с най-ниската цена при сравнимо качество. По-високата конкуренция на ресурсния пазар, която би предизвикал свободният достъп на българи и румънци, търсещи работа, е естествената предпоставка за по-ниската цена на крайния продукт, което е и желанието на всеки от британските потребители. И обратно, колкото достъпът е по-ограничен, толкова по-високите производствени разходи ще гарантират и по-висока цена (разликата е чиста икономическа загуба).

Тези и подобни аргументи са неоспорими дори и за привържениците на протекционистична политика по отношение на имиграцията. Друг е основният им аргумент (когато изобщо има такъв) за провеждането и, а именно, че в резултат на нарасналото предлагане, ще се увеличи безработицата в страната. Емпиричните данни обаче не потвърждават тези твърдения.

Три страни от ЕС15 решиха да не наложат ограничения спрямо пристигащите чуждестранни работници от новите страни-членки след май 2004 г.

Безработица преди и след присъединяването на новите страни членки

 

1 май 2004

1 януари 2005

Великобритания

4,7 %

4,7 %

Ирландия

4,5 %

4,3 %

Швеция

6,6 %

6,2 %

Средно за трите страни

5,26 %

5, 06 %

Източник: Евростат - http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_OFFPUB/KS-CZ-05-001/EN/KS-CZ-05-001-EN.PDF

 

Както се вижда от данните в таблицата, безработицата в тези страни за периода от осем месеца не само, че не е нараснала, а в две от тях дори е спаднала. Това не се дължи, както някой би предположил, на отсъствие на имигранти (само във Великобритания за периода са се регистрирали над 127 000 души(1)), а на създадени нови, заети, свободни и излезли на светло работни места.

Допълнителната заетост и производство са допринесли и за по-високия растеж на БВП за 2004 година, който превишава с над 30 % този за предходната година:

 

Ръст на БВП (по постоянни ценни за 2000 г.; промяна спрямо предходната година)

 

2003

2004

Великобритания

2,7 %

3,3 %

Ирландия

4,3 %

4,3 %

Швеция

1,7 %

3,7 %

Средно за трите страни

2,9 %

3,8 %

Източник: Евростат

От друга страна нарастването на брутния продукт в трите “отворени” страни е на значително по-високо ниво, отколкото е средната стойност за ЕС15 (2,3 % за 2004 г.), т.е. за тези държави, които се придържат към ограничаваща или спираща икономическата миграция политика(2).

Логичен в случая е изводът, че не въпреки, а благодарение на по-големия брой трудови ресурси и конкуренцията на трудовия пазар трите “отворени” държави забогатяват по-бързо от своите съседи от континентална Европа.

Като заключение може би трябва да се каже, че отрицателните ефекти от притока на чуждестранни работници се хиперболизират, а положителните остават почти незабелязани. От икономическа гледна точка свободното движение на работна сила е оправдано, както са оправдани (и в значителна степен прилагани) свободните търговски отношения в сферата на стоките, услугите и капитала. За разлика от последните три фактора обаче, темата за чуждестранните имигранти, които “нахлуват и отнемат работни места от населението” има доста по-висок популистки потенциал, който за съжаление управляващата политическа партия не пропуска да експлоатира. А в случай, че не го направи тя, то вероятно ще го стори опозиция.

 

 

--------------------------------------------------------------

(1) По данни на вътрешното министерство във Великобритания ( Home Office )

(2) Реално разликата е още по-голяма, тъй като по-високият среден растеж на трите държави също така е включен в средните стойности за ЕС15