Илюзия ли е покачващата се заетост?

Публикуваните преди месец данни от наблюдението на работната сила през 2012 г. и ревизираните данни за състоянието на пазара на труда през 2011 г. очертават някои интересни тенденции на областно ниво.

Прави впечатление, че коефициентът на заетост на населението над 15 г. е ревизирано надолу в едва три области – Пазарджик, Благоевград и Смолян (Фигура 1). Във Варна и София (столица) нивото е оставено без промяна, а във всички останали области коефициентът на заетост е повишен. Средно за страната увеличението е с 1 процентен пункт – от 45,6 на 46,6%.

Фигура 1: Ефект от ревизията на коефициента на заетост на населението на възраст над 15 г. по области,разлика в процентни пунктове спрямо първоначалните данни за 2011 г.

Източник: НСИ             

На какво се дължи повишаването на заетостта?

Повишаването на коефициента на заетост на населението е следствие от променената процедура[1] за изчисляване на теглата, прилагана от началото на 2012 г., както и от коригиращия характер на данните за населението от Преброяване 2011. Последните помагат за установяване на реалното демографско състояние[2] на областите, което от своя страна позволява по-точна оценка на икономическата активност на населението. Графика 1 илюстрира част от ефекта на установения от преброяването брой на средногодишното население по области при ревизирането на данните за заетостта.[3]

Графика 1: Ревизия на заетостта през 2011 г. и пропуснато от демографската оценка изменение на средногодишното население на възраст над 15 г. в периода 2002-2011

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Видно е, че в периода 2002-2011 г. коефициентът на заетост в повечето области е бил изкуствено занижен заради по-високата оценка на НСИ за броя на населението. Неприятната новина е, че това е статистически ефект от изпреварващия създаването на работни места процес на свиване на населението и съответно работната сила в страната. Населението намалява по-бързо от очакваното в 26 от 28-те области. Единственото изключение са Варна и София, където то нараства по-бързо от очакваното.

Как стоят нещата през 2012 г?

Според последните данни на НСИ през 2012 г. заетостта се увеличава в 16 области в страната и спада в 11. Единствената област, където няма промяна спрямо предходната година, е Стара Загора.

Фигура 2: Изменение на коефициента на заетост през 2012 г., разлика в процентни пунктове спрямо ревизираните данни за 2011 г.

Източник: НСИ             

Въпреки това броят на работните места нараства в едва 9 области. През 2012 г. заетите в област Бургас са се увеличили с 3,9 хил., в Пловдив – с 3,5 хил., в Добрич –  с 3,3 хил. , а в Кърджали и Смолян ръстът е с около 3 хил. Тенденциите в област Варна са особено притеснителни, тъй като там заетостта се свива с 2,3 процентни пункта, а броят на заетите – с над 10 хиляди души. С други думи една трета от общо загубените работни места през 2012 г. са в област Варна, а още толкова  – в София и Пазарджик.

Графика 2: Динамика на коефициента на заетост и броя заети 2012-2011

Източник: НСИ             

Данните за развитието на пазара на труда на областно ниво през последните две години не дават особени основания за оптимизъм през 2013 г. Поне на този етап повишаващата се заетост е следствие не от възстановяване на работни места, а от изпреварващото намаляване на броя на хората в активна възраст. Данните от Преброяване 2011 показват, че заетостта е по-висока, отколкото си мислим, именно защото броят на хората в активна възраст намалява по-бързо, отколкото очакваме. Реалното възстановяване на работни места тепърва предстои.

За повече информация и анализи, посветени на социално-икономическото развитие на областите в България, посетете сайта на изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие 2012“.

[1] Вж. Методология на изследването „Наблюдение на работната сила”, стр. 5-6 (http://www.nsi.bg/img/MRUBRIK/LFS_Methodology.pdf)

[2] Прогнозите за демографското развитие на населението в отделните области играе роля при определянето на коефициента на заетост, тъй като неговият брой оказва влияние при определянето на теглата в извадката, на база на която се изчислява икономическата активност на населението.

[3] Червената линия на Графика 1 показва разликата между първоначалните данни за коефициента на заетост на населението над 15 г. през 2011 г. и ревизираните на база данните от преброяването стойности. Синята линия показва регистрираното отклонение от заложеното в демографската оценка на НСИ увеличение или намаление на средногодишното население над 15 г. възраст в отделните области. Стойностите са получени като от данните за динамиката на средногодишния брой на населението в периода 2002-2011 г. е извадена разликата между средната годишна стойност за периода 2002-2010 и данните за самата 2011 г. Последните имат коригираща функция, тъй като са базирани на данните от Преброяване 2011. Така например за периода 2002-2010 г. средногодишното население на област Пловдив спада средно с 1845 души годишно. През 2011 г., обаче, вследствие на данните от преброяването, е отчетен годишен спад от 16 865 души в рамките на 2011 г. Разликата между стойността за 2011 г. и средната стойност за периода 2002-2010 е 15 020 души. След това е изчислено каква част от тези лица са над 15 години като се използва делът на населението на възраст над 15 г. през изходната 2001 г. Техният процент в общия брой на лицата над 15-годишна възраст през 2001 г. представлява пропуснатото от демографската статистика изменение на средногодишното население над 15 г. за целия период 2002-2011.

Разбира се получените по този начин стойности са условни поради непрекъснатите промени  на възрастовата характеристика на населението в областите. Но с оглед на тенденциите на повишаване на средната възраст във всички области в страната, делът на лицата едва ли е по-малък от получения при прилагането на този метод.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”