Илюзиите и илюзионистите на българския капиталов пазар
Word Format
(Word Format)
1. Първа илюзия – приватизация чрез фондовата борса и чрез непарични платежни средства е най-добрата комбинация – така се постига и приватизация на дружествата, и компенсаторните инструменти се употребяват. Първоначално бе изготвен „амбициозен“ списък от държавни предприятия за приватизация чрез компенсаторни инструменти. След това постепенно дружества от списъка започнаха да отпадат – едни поради намаляване на капитала под изискуемия от Търговския закон, други – поради липса на координация (най-общо казано). Капиталов пазар не се развива, още по-малко със списъци, всеки от които с различна насока и предпоследен. Ако целта е да се тества как капиталовият пазар „абсорбира“ новините, които идват от Министерството на икономиката, Агенцията по приватизация, Държавната комисия по ценни книжа, няма начин това да стане поради:
– Капиталовият пазар е привикнал да игнорира действията на държавата и да съществува само с настоящето, а не с идеята за това, което може да бъде, ще бъде или би могло да бъде. Доказателствата – когато бе съобщена новината (18 февруари 2003 г.), че Пловдивският панаир е изваден от списъка за приватизация срещу компенсаторни инструменти, цената на компенсационните записи се промени от 23.9954 % от номинала на 17 февруари 2003 г. до 24.2931 % от номинала на 18 февруари 2003 г. и 24.0355 % от номинала на 19 февруари 2003 г. Когато бе одобрен списъка за приватизация срещу компенсаторни инструмент през 2003 г. (13 февруари 2003 г.), цената на компенсационните записи се промени от 23.0484 % от номинала на 12 февруари 2003 г. на 24.7025 % от номинала на 13 февруари 2003 г. и 23.3578 % от номинала на 14 февруари 2003 г. Цената на поименните компенсаторни бонове остава непроменена – 24 % от номинала, с изключение на 12 февруари 2003 г., когато е била 23.147% от номинала и на 13 февруари 2003 г., когатое става 24 % от номинала. Всичко това показва колко краткотрайна и едва забележима е реакцията на цената на компенсаторните инструменти по отношение на решенията на държавата.
– Следователно в България съществува особена форма на капиталов пазар, който противно на повечето концепции съществува отделно от икономиката.
– Или икономиката, каквато си я представят и върху която се опитват да правят опити (т.е. да експериментират) от Министерството на икономиката, Агенцията по приватизация и Държавната комисия по ценни книжа, не е тази, която е в действителност. Т.е. „логиката“ на капиталовия пазар е различна от тази, която бюрократите се опитват да наложат.
2. Втора илюзия – трябва постоянно да се демонстрира някаква дейност (т.е.загриженост) от страна на държавата по отношение на капиталовия пазар. Симулацията няма да мине. Действията са действия, ако имат ефект, а в случая няма голям ефект. Т.е. действията на държавата не са нищо повече от самоуспокоение, че нещо все пак се прави (нищо, че няма връзка между действия и резултати, дори и по-добре). В този смисъл, списъците за приватизация и за неприватизация, и преминаването на дружества от единия в другия списък, явно не са нищо друго освен запълване на работното време (платено от данъкоплатците, част от които са и инвеститори, между другото).
3. Трета илюзия – индексът на БФБ изкачва връх след връх – следователно капиталовият пазар приема позитивно сигналите от действията на управляващите. Това, че всеки ден ни честитят нов рекорд на SOFIX не означава, че капиталовият пазар на България е огледало на действията на управляващите по отношение на капиталовия пазар. В случая е налице един феномен – българският капиталов пазар е с едни от най-ниските обеми на търгувани ценни книжа в сравнение със страните от Централна и Източна Европа и в същото време индексът на БФБ – София е сред най-добре представящите се. При изследване на съотношението брой сделки към броя на регистрираните публични компании в някои страни от Централна и Източна Европа – България, Румъния, Словения, Чехия и Полша за 2002 г., БФБ – София е на последно място по отношение на този показател.
Може да се каже, че това са по-скоро илюзиите на управляващите (илюзионистите), отколкото на участниците на капиталовия пазар. Никой не вярва, че илюзионистите могат да правят чудеса, а и никой не иска да стават чудеса.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).
