Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Икономическата свобода в България през последното десетилетие

Автор: Симеон Борисов* / 05.02.2016
Оцени тази статия:

Индексът за икономическа свобода на фондация „Херитидж” и Уолстрийт Джърнъл за 2016 г. показва, че през 2014 г. икономическата свобода в България се е понижила, като общата оценка спада от 66,8 на 65,9 точки (последните данни в изследването са от 2014 г.). Оценката поставя страната отново в категорията „сравнително свободни”. Основната причина за намаляването на общата оценка спрямо тази в изданието от 2015 г. е в общото намаляване на оценката в категорията „Ефективност на регулациите”, където всички подкатегории отчитат спад в представянето си.

В изданието за 2016 г. България се нарежда на 60-то място от общо 178 изследвани страни в ранглистата за икономическа свобода (спад с пет места спрямо изданието от 2015 г.) и на 28-мо място в Европа. По-добре се е представила Албания с общ резултат от 65,9 точки (повишение с 0,2 точки), а по-лошо - Румъния с резултат от 65,6 точки (спад с 1,0 т.).

Анализът на представянето на страните ясно показва, че по-високата икономическа свобода води до по-голям просперитет, по-висок икономически ръст, а оттам - и до по-висок БВП на глава от населението и повече предприемачество.

 

Резултат на България

В последното издание България отчита спад в четири от десетте основни показателя. Това са „Свобода на бизнеса”, „Свобода на труда”, „Парична свобода” и „Размер на правителствените разходи”, като три от тези четири показателя са в категорията „Ефективност на регулациите”. Две от променливите пък бележат ръст – „Свобода от корупция” и „Фискална свобода”.

 

Върховенство на закона

Тази категория съдържа два отделни показателя – „Право на собственост” и „Свобода от корупция”. Това традиционно е най-слабо представящата се категория за страната. Както се вижда от графиката, през последната декада няма особена промяна. В периода преди, по време на и след кризата се вижда, че няма особени промени, като хронологично през разглеждания период оценката варира от 31,5 до 36,5. На практика може да се каже, че България е в застой в тази категория, защото средногодишното увеличение на оценката е 0,1 през разглеждания период. През 2016 г. отново най-големи проблеми са отчетени при корупцията.

Държавна намеса

Спрямо оценката от доклада, издаден през 2015 г. категорията през тази година бележи спад с два пункта и стига до 75,8. Оценката почива на 91,1 точки за показателя „Фискална свобода” и 60,4 за показателя „Размер на правителството”. Отчетеният спад е заради превишаването на планирания бюджетен дефицит през 2014 година. Въпреки това, плоското облагане върху доходите има балансиращ ефект и се отразява положително на оценката на страната. От 2006 г. насам се отчита повишение в тази категория, като средногодишното увеличение за периода е с 0,9, т.е. темповете на увеличение на оценката са 9 пъти по-големи от тези при „Върховенство на закона”. Това е единствената категория от изследваните, при която може да се отчете видима тенденция към подобряване през последните 10 години.

Ефективност на регулациите

Оценката на ефективността на регулациите е намалена поради намаляването на оценката на всички включени показатели спрямо оценката от изданието от 2015 г.:

  • Свобода на бизнеса –  с 1,6 т. до 66,9 т.
  • Свобода на труда - с 5 т.  до 71,6 т.
  • Парична свобода - с 0,6 т. до 82,6 т.

Това прави общо намаление от 2,4 т. за категорията само за една година. През последните 10 години обаче  средното намаление възлиза на 0,3 т., което прави категорията единствената, която се влошава. Като проблем се посочват обременяващите разходи за  труд. Отбелязано е, че през 2015 г. държавата започва да намалява субсидиите за губещите енергийни компании с мажоритарно държавно участие. В допълнение, преференциалните тарифи за новите ВЕИ производители бяха ограничени.

Отворени пазари

В тази категория влизат показателите „Свобода на търговията”, „Инвестиционна свобода” и „Финансова свобода”. Оценката в изданието от 2016 г. по нищо не се различава от оценката през 2015 г., като и трите показателя са със същите оценки, а средната оценка за категорията е 71,0. Тази категория не се е променила особено и през цялото последно десетилетие, тъй като нивото от 2006 г. е 68,6 точки, което означава, че средногодишното повишение възлиза на 0,2 т. Авторите на доклада отбелязват, че тази оценка се дължи на факта, че сравнително слабите регулаторна и съдебна система възпират преките чужди инвестиции. Отчита се и съществуването на някои нетарифни бариери, въпреки че България е част от ЕС и търговията е значително улеснена.

 

*Стажант в ИПИ.