Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Икономическият национализъм

Автор: Георги Нейчев* / 11.09.2009
Оцени тази статия:

„Трудностите предизвикват зов за протекционизъм. Боят за назидание върху чужденците е стар трик в политиката". Това заявява Паскал Леми, който е начело на Световната търговска организация, на икономическия форум в Давос, по повод мерките срещу кризата. В потвърждение на тези думи Министърът на труда Тотю Младенов оповести заканата си да затегне вноса на чужди работници, за да стимулира назначаването на българските. Чудесна мярка срещу кризата - пазим българското, борим безработицата. Само че министър Младенов явно забравя, че разликата между отворените и затворените икономики е като тази между Сингапур и Северна Корея. Другото, което забравя той, е че точно спускането по спиралата на протекционизма е една от причините за Великата депресия.

Един поглед върху предложенията показва по-ясно колко грешно разбират задачите си от това министерство. В статията във вестник Дневник са цитирали служители, които търсят мерки как да бъдат „принудени" компаниите в България да назначат български вместо чуждестранни работници. „Министерството предлага в подбора на кадрите да участва трудов посредник, за да се гарантира, че работодателят няма безпричинно да предпочете да наеме чужденци" се казва в статията. С други думи:

  • от министерството предполагат, че предприемачите не знаят какво им трябва и под властта на някаква невидима сила наемат служителите си „безпричинно"
  • те смятат, че могат да свършат тази работа по-добре
  • затова предлагат назначаването на служител, който да решава кой работник къде отива, да „принуждава" компаниите да назначават някого. Служителят, разбира се, е за сметка на нас, които му плащаме.

По-нататък се казва: „Шефът на АЗ допълни, че основният мотив на бизнеса да не ги наема е, че чужденците работят повече и по-добре."

Тоест според тях причината всъщност е, че някои чужденци работят повече и по-добре. Затова се отнема правото на фирмите да избират кого да назначат.

А всъщност въпросът, който трябва да си зададем, е каква икономика искаме - силна и конкурентна икономика на благоденствието, където фирмите успяват и създават много блага, защото могат повече, или икономика на протекционизма, където държавата „принуждава", разпределя и пази тези, които работят по-малко и по-зле. Резултатите от всеки избор са ясни.

* Стажант в ИПИ