Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

И местната власт е от значение...

Автор: Велико Димитров / 06.07.2007
Оцени тази статия:

Многократно е ставало въпрос за въздействието на административните пречки в лицето на лицензионните режими и бюрокрацията върху бизнес-средата и доходите. Обикновено сме разглеждали регламентите на централно ниво, без да обръщаме внимание на това, което е прието от общинските съвети и следва да се прилага на местно ниво. Причините за това са основно две: от една страна, това е по-широкият обхват и значимост на националното законодателство, съответно по-големият мащаб на разходите или ползите. От друга страна това е фактът, че местната власт е по-близо до хората и децентрализацията при взимането на определени решения е своеобразен гарант (или поне така би трябвало да бъде) за създаването на правила, включително и отпадането на такива, които да подобряват условията за развитие на съответната територия.

Преди няколко месеца беше публикувано изследване[1] на Българската стопанска камара, което насочи вниманието към голям брой нарушения от страна на местните власти по отношение въвеждането на регулаторни режими. Според Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД), лицензионен или регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение следва да се установяват само със закон. Следната таблица представя част от установените нарушения, тези по отношение на лицензионните режими:

Таблица 1 - Лицензионни режими

 

Как би трябвало да бъде

Как е в момента

Местни органи на изпълнителната власт

Не следва да администрират

60

Източник: изследване на БСК

Очевидно е грубото нарушаване на разпоредби от националното законодателство, което освен всичко останало противоречи и на първичната логика на децентрализацията, която гласи, че колкото по-близо до хората са техните представители, толкова по-добри трябва да са и техните решения. Произтичащите ефекти са ясни и са най-малко следните:

  • Повече изисквания и административни бариери и като цяло по-неясна регулаторна среда;
  • По-високи разходи за издръжка на административния апарат;
  • Повече разходи за бизнеса и като следствие по-ниската му ефективност;
  • Повече предпоставки за нерегламентирани плащани и като цяло възникване на допълнителни корупционни практики;

Конкретен пример за описаната ситуация е Наредбата за пазарите на територията на Столична община (приета 2001 г.). Съгласно записаните текстове, пазари върху имоти собственост дори и на частни физически или юридически лица, дори и когато те самите организират предвидената дейност, следва да подадат молба до кмета за регистрация на съответния пазар. Молбата, разбира се, трябва да бъде придружена от всички необходими документи, изчаква се одобрение, след което се издава и регистрация. До произнасянето на взетото решение, пазарът не може да функционира.

Описаната ситуация със сигурност не е прецедент, съответно и негативните последици за бизнеса и гражданите не се ограничават до този единичен случай.

Предвид предстоящите местни избори, премахването на подобни допълнителни ограничения би могло да стане първо, част от една положителна кампания и второ, което е и от по-голямо значение, подобряване на средата за бизнес. От друга страна, ако тези мерки станат популярни, много е възможно да не останат незабелязани от националните законодатели и да им послужат за пример за насоката, в която те би трябвало да работят в бъдеще.


 


[1] "Регулаторните режими в България - състояние, тенденции, възможности за развитие на административния регистър", БСК, Октомври 2006г.