Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Губи ли икономиката пара

Автор: Десислава Николова / 12.08.2011
Оцени тази статия:

В унисон с нашите очаквания (виж тук), ръстът на брутния вътрешен продукт се забавя през второто тримесечие на 2011 г., както  на тримесечна база, така и спрямо същия период на миналата година. Това показват експресните сезонно изгладенни и коригирани с  работните дни данни за БВП на Националния статистически институт.

Данните са дори малко по-лоши от нашата прогноза, тъй като показват реален ръст на икономиката от само 0,1% спрямо първото тримесечие и нарастване от 1,9% спрямо 2-рото тримесечие на 2011 г. За сравнение, нашата прогноза беше за тримесечен ръст  (т.е. спрямо първото тримесечие) от 0,4% и годишен от 2,1%.

Неприятната изненада идва най-вече от сектора на селското стопанство, който показва много по-сериозен спад както на тримесечна, така и на годишна база. Противно на останалите сектори от икономиката, които демонстрират плахо, но стабилно възстановяване от кризата (индустрия, услуги, че дори и до известна степен строителство, където темпът на свиване става все по-малък), аграрният сектор всъщност потъва все по-дълбоко от края на миналата година след кратък и анемичен растеж през деветте месеца на 2010 г. Свиването там се задълбочава от -2,3% през последното тримесечие на 2010 г. до -7,4% през второто тримесечие на 2011 г.

Извън селското стопанство, процесите се развиват в съответствие с тенденциите от предходните 2-3 тримесечия. Положителните развития са следните:

1/ все по-убедително нарастване на инвестициите (т.е. бруто капиталообразуване в основен капитал). Ръстът им на годишна база през второто тримесечие е цели  9,5% спрямо много по-скромните  1,6% през първото тримесечие.  Инвестициите очевидно са повлияяни от високия ръст на износа, както и от

2/ все по-стабилното възстановяване на вътрешното потребление. Наистина, докато правителството продължава да свива своите харчове (т.нар. колективно потребление), индивидите увеличават реалното си потребление с все по-висок темп. Всъщност, вече по-уверено може да твърдим, че потреблението се е възстановило от кризата. Докато реалният ръст на индивидуалното потребление беше само 0,3% (на годишна база) през последните три месеца  на 2010 г., той постепенно се ускори до 0,8% през първото тримесечие на 2010 г. и 1,1% през второто.

3/ ускоряване растежа на индустрията. Тук нещата са малко неясни, тъй като месечните данни за индустриялното производство покaзват леко забавяне на годишния ръст през второто тримесeчие спрямо януари-март. В същото време обаче, данните за индустрията от БВП включват и строителството, като най-вероятно там се крие и обяснението за това разминаване. Тъй като строителството намалява своето производство с все по-бавни темпове, то може би и неговият отрицателен ефект върху индустрията (в данните за БВП) е все по-малък.

В същото време, обаче, имаме забавяне на общия растеж на икономиката поради следните фактори:

1/ споменатото задълбочаване на спада в селското стопанство;

2/ забавяне на ръста на износа заради високата база от миналата година, както и заради (очаквания) забавен растеж в еврозоната през второто тримесечие на 2010 г.;

3/ забавянето в услугите.

Като цяло, данните показват тясната зависимост на българската икономика с това, което се случва в Западна Европа. Т.е. ако там растежът остане анемичен през тази година, най-вероятно и местната икономика няма да успее да отбележи ръст повече от 2%, като рисковете са по-скоро надолу, т.е. за ръст от под 2%. Същевременно правителството е направило своите разчети при прогноза за доста по-висок ръст на БВП от 3,6%. И докато през първото тримесечие то можеше да разчита на по-висока от очакваната инфлация за подпомагането на приходите (номиналните приходи) в бюджета, инфлацията се забавя последните месеци и може би ще има проблеми с приходите в останалата част от годината. Негативни сигнали неотдавна се появиха и от НАП, и от НОИ с очаквания за по-ниски от заложените приходи тази година.

От друга страна, вдигането на минималната заплата и вдовишките пенсии от началото на септември ще коства допълнителни, непредвидени разходи на бюджета. Наистина, тези разходи няма да са огромни (по оценки на правителството – 60-66 млн. лева общо до края на годината), но това не промeня факта, че не са предвидени в бюджета. Освен това натискът за предизборно харчене ще ескалира есента покрай изборите, както традиционно се случва при всички избори. Изключително важно е финансовият министър да не се поддава на този натиск и да следи изкъсо публичните финанси, включително и на местно ниво, където стимулите за предизборно харчене в момента са най-големи.