Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Губещите предприятия на държавата - за няколко (стотици милиона) лева повече

Автор: Десислава Николова / 08.06.2012
Оцени тази статия:

От средата на 2010 г. Министерството на финансите публикува тримесечни и годишни данни за финансовото състояние на държавните компании на своята интернет страница, които по една или друга причина някак остават встрани от общественото внимание. В същото време тези отчети дават ценна информация за това кои държавни дружества са печеливши и кои трупат загуби с години. Губещите предприятия са особено интересни от гледна точка на тяхната тежест върху държавния бюджет, тъй като от една страна те не плащат дивидент на държавата като свой собственик, а от друга – трупат дългове, които често са държавногарантирани и съответно рано или късно може да се наложи на държавата да ги плати. Точно така се получи неотдавна с един заем за БДЖ, където МФ беше принудена да плати поредната вноска от близо 3 млн. евро към МБВР.

Данните за 118-те държавни компании[1] на сайта на МФ за периода от 2009 г. до първото тримесечие на 2012 г. показват, че печалбата на печелившите компании превишава значително загубата на губещите. Това се отнася както за всяка от последните 3 години и за първите три месеца на 2012 г., така и като цяло за периода. Печалбата на печелившите компании е около 1,94 млрд. лева за целия разглеждан период, докато загубата на губещите е около една трета от това, или 637 млн. лева. От последните 3 години, кризисната 2009 г. е била и относително най-тежка за държавните компании, тъй като съвкупната брутна печалба е била най-ниска за последните 3 години, 387 млн. лева, а нетната печалба (като се извади съвкупната загуба на губещите компании) е „само” 234 млн. лева. За сравнение, брутната/нетната печалба за 2010 г., 2011 г. и първото тримесечие на текущата година е съответно 572/413 млн. лева, 794/589 млн. лева и 185/65 млн. лева.

Бърз поглед по данните показва, че основните печеливши компании са тези в енергетиката, като се започне от почти всички компании в Българския енергиен холдинг – НЕК, атомната централа Козлодуй, Булгартрансгаз, Енергийния системен оператор, Мини Марица-Изток и топлоцентралата Марица-Изток 2, мине се през  самия БЕХ и се приключи с почти всички ВиК, които са под шапката на МРРБ (без ВиК Шумен, ВиК Сливен и ВиК Хасково). Единствените изключения от компаниите в БЕХ, които не са печеливши, са Булгаргаз и Булгартел, които са натрупали обща загуба от около 180 млн. лева за периода. Тук очевидно контролираните цени (т.е. социалната функция на Булгаргаз) и проблемната събираемост на вземанията от топлофикации са основна причина за отрицателния резултат на Булгаргаз. Интересно е, между другото, защо Булгартел[2], който работи в един много динамичен и бързоразвиващ се отрасъл, телекомуникациите, също е стабилно на загуба.

Интересно е да се види кои са най-губещите държавни компании. Не е изненада, че най-големите „пробойни” са Булгаргаз, БДЖ и НК „Железопътна инфраструктура”. Тяхната загуба за периода от 2009 г. насам е около 378 млн. лева, което е повече от половината загуба на всички губещи предприятия за същия период (637 млн. лева). Това прави и техните принципали, министерството на транспорта и това на икономиката, министерствата с най-голяма загуба от своите предприятия.  Докато Булгаргаз би могъл принципно да бъде печелившо предприятие (ако цените му се „отвържат” и ако спира доставките към неизрядните си клиенти),  проблемите с НКЖИ и БДЖ са изключително сериозни и не биха могли да се решат за ден или два. Т.е. тези две компании ще продължават да поглъщат огромни бюджетни средства и в обозримо бъдеще, тъй като очевидно фалитът им не е (социално и политически) приемлив.

Другите предприятия с относително голяма загуба през последните години традиционно са Напоителни системи, ДП Строителство и възстановяване, Български пощи, Морски квалификационен център, пристанище Бургас (въпреки печалбата си миналата година) и летище Пловдив плюс няколко болници (Пирогов, Исул, МБАЛ Бургас и т.н.). Любопитно е, че докато част от болниците бележат загуби, други приключват последните няколко години с печалба. Сред печелившите държавни болници са МБАЛ „Света Анна” в София, МБАЛ „Света Марина” във Варна, УМБАЛ Плевен (без 2009 г.), УМБАЛ „Александровска” в София (без 2011 г.) и др. Без претенция за разбиране на проблемите в здравеопазването, данните очевидно показват, че  е възможно и държавна болница да бъде на печалба.

Друго традиционно губещо предприятие е Слънчев бряг, което е собственик на инфраструктурата в курорта и на един от хотелите. Слънчев бряг АД е единственото такова държавно предприятие - собственик на инфраструктурата в определен курорт (нормално, тази инфраструктура е собственост на местната община). От години се водят спорове между общината и държавното предприятие, като общината иска да ѝ се прехвърли стопанисването на курортната инфраструктура, но до момента няма развитие на казуса. Очевидно, обаче, това предприятие представлява сериозна тежест за държавата и не се управлява добре, тъй като загубата му за последните 3 години и първите 3 месеца на 2012 г. превишава 18 млн. лева.   

Ситуацията с Български пощи е сходна с тази на БДЖ предвид социалната функция на пощите, която се използва за оправдание на техните загуби. Интересно е, че пред 2010 г. след рязко съкращаване на разходите, пощите успяват да отбележат печалба, макар и минимална – 446,000 лева. През 2011 г., обаче, след ново увеличение на разходите и залагането на нереалистични очаквания за приходите, пощите отново са на няколко милионна загуба. Като цяло за  периода от 2009 насам, пощите са натрупали загуби от над 15 млн. лева (за повече информация и коментар по финансовото състояние на Български пощи, виж тук).

Освен по-горе изброените „големи губещи”, има и доста предприятия с по-малки, но стабилни загуби, за които не е много ясно защо държавата трябва да има участие в такива дейности.  Такива са и няколкото строителни и инженерингови компании в списъка: ДП Строителство и възстановяване със загуба от 20,9 млн. лева за периода, Техноекспортстрой със загуба от 4,1 млн. лева, Промишлено строителство – Холдинг със загуба от 1,6 млн. лева, Транспортно строителство и възстановяване със загуба от 1,2 млн. лева. Защо държавата трябва да има свои строителни компании при огромния брой местни и чужди строителни компании, които могат да бъдат наемани като изпълнители на държавни проекти, остава мистерия.

Друга също толкова голяма мистерия са повечето предприятия под шапката на Министерството на културата като Филмова студия „Време”, Аудиовидео Орфей, държавното предприятие „Музика”, Алианс (който провежда езикови курсове). Наистина, повечето от тези предприятия са печеливши, но принципният въпрос е дали държавата трябва да се занимава с производство на музика, филми и аудио материали и провеждане на езикови курсове.

Няколко други държавни предприятия също правят впечатление. Сред тях са Национална спортна база, която отчита сериозна загуба от над 7 млн. лева за периода, и Национален институт за изследване на виното и спиртните напитки, който също е губещ с отрицателния си резултат от над 1 млн. лева. В страната има не една или две частни спортни бази, които се развиват успешно, така че няма обяснение защо държавната Национална спортна база трупа такива огромни загуби. Между другото, друга държавна спортна база, Академика Спорт, е на печалба (макар и малка) за последните 3 години, а Академика 2000 е на печалба през 2009 г. и на загуба през следващите 2 години. Т.е. явно дори и държавна спортна база би могла да излезе на печалба при добро управление – ако, разбира се, приемем, че държавата трябва да поддържа собствени бази, а не примерно да наема частни. При Националния институт за виното и спиртните напитки също е необяснимо защо държавата трябва да поддържа такава структура, при положение, че такива изследвания могат да се правят и в структурата на БАН и университетите.

Като цяло прегледът на финансовите резултати на държавните компании от 2009 до първото тримесечие на 2012 г. показват, че основните „черни дупки” сред тях са, очаквано, Булгаргаз и двете ж.п. компании. И докато при Булгаргаз загубите биха могли относително лесно да се преодолеят, ако се прекрати практиката на задържане на цените на газта и по-стриктно отношение към неизрядните клиенти, положението при железниците изглежда общо взето безнадеждно. В същото време, както също може да се очаква, в енергетиката се генерират и най-големите печалби, което не трябва да учудва никого, предвид де факто монопола на държавата в производството и преноса на електричество. Т.е. както и при най-мащабните губещи, така и при най-големите печеливши предприятия, причината за техните резултати до голяма степен се крие в липсата на пазар и конкуренция. Друг е въпросът с редицата държавни предприятия, които са наследство от социалистическите времена и при които държавата се занимава с  неприсъщи дейности. Тук решението е ясно и относително лесно – изтегляне на държавата чрез приватизация или ликвидация. 

 

[1] Под държавни компании тук разбираме държавни предприятия и търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала на дружествата, които те контролират. Според ПМС 114 от 10 юни, 2010 г., тримесечните и годишни финансови отчети на тези предприятия се публикуват  на сайта на МФ.

[2] Според информацията от сайта на компанията, „"Булгартел" ЕАД е алтернативен телекомуникационен оператор от типа "carrier of the carriers", предоставящ на българския и европейския пазар наети национални и международни линии, надеждни и лесни за използване телекомуникационни услуги за пренос на данни, видео и транзакции, терминиране на гласов трафик и насложени IP услуги с гарантирано качество.”