Грижата за кредитните кооперации

Когато миналата година в предизборната кампания се чуха гласове за приемането на закон за кредитните кооперация, почти никой не обърна внимание на това обещание. Аз си позволих отрицателен коментар в медиите. И моите колеги от ИПИ, тогава кандидати за народни представители, критикуваха тази идея в няколко предизборни обсъждания.
Сега тя се възстановява по един странен начин по време на обсъждането на проектозакона за кредитните институции.
Този закон ще отмени действащия сега закон за банките от 1997 и цели да приведе законодателството на България с пет директиви на ЕС. Поне така се твърди в мотивите към проекта. В тях още се казва, че "се предвижда пълното съответствие с актовете на ЕС да бъде постигнато чрез доразвиване в подзаконови нормативни актове на уредбата, която има технически характер и е насочена към прилагане на отделни разпоредби на закона".
С други думи проектозаконът не предвижда радикални промени в действащата финансово кредитна система и в мотивите специално се уговаря, че допълненията ще бъдат от техническо естество.
Между първо и второ четене обаче е предложен текст, който всъщност ангажира народните представители с разработването на съществен придатък на сегашната система – т.нар. кредитни кооперации. Това става чрез добавяне на нова точка към чл. 4 от проектозакона.
Предложеният нов текст гласи, че изискванията на проектозакона за кредитните е институции не се прилагат за кредитни кооперации, които "чрез привличане на влогове и предоставяне на кредити" финансират дейности по местно развитие и т.н., както е регламентирано в закон.
На пръв поглед намеренията са добри. Всъщност обаче става дума крайно несполучливо изменение на правилата и традицията на съществуващата кредитна система. Невидимите на пръв поглед опасности могат да бъдат описани по следния начин.

Договор за влог с разширение
В дейността на кредитните кооперации всъщност се предвижда някаква специфика, която не може да бъде точно отграничена от онова, което правят сега действащите кредитни институции.
Новата формула се състои от две като че ли безобидни думи: "привличане на влогове".
Кредитните кооперации и сега набират влогове, но от своите членове.
Добавеният текст означава, че кооперациите се приравняват на банки. Това е така, защото според чл. 21 ал. 1 на същия законопроект банката е "юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск".
Доколкото в ново-предложения текст за кооперациите се споменава и особеното място в местното развитие, някак от само себе си се натрапва хипотезата, че в основата на набирането на влоговете ще се окажат такива проекти.
Най-вероятно ще се окаже, че в рамките на проектите за местното развития има възможност за финансирането на инвестиции чрез разширяването на договора за тях. За онези, които не знаят, искам да кажа, че точно такова е определението за "финансова пирамида": тя е договор, който се финансира от неговото разширяване. Обстоятелството, че се говори за "влог" няма особено значение. В реалното разположение на силите на пазара кредити, появата на нови ресурси става чрез засилване на привлекателността на кооперацията и нейните идеи. Към даден момент тя е очевидно привлекателна на нейните членове. Когато получи права да набира влогове, тя ще трябва да бъде привлекателна за други лица. За да направи това, тя ще трябва да предложи условия на обслужване на влоговете, които носят повече ползи от наличните лихви по депозитите.

Без лиценз, без надзор и без отговорност
Регламентирането на всички останали кредитни институции се основава на четири-пет основни принципа:
 Изискване на съществен, но не и забранително висок начален капитал;
 Лицензиране на дейността;
 Надзор да осъществяването на дейността;
 Гарантиране и/или застраховане на депозитите;
 И особени процедури по банкрут.
По тези принципи може да се спори и тяхното прилагане може да се усъвършенства. Аз например смятам, че лицензирането е излишно, а гарантирането на депозитите – вредно и затова трябва да се замени със застраховане.
Особеното при кооперациите обаче е, че не съществуват и другите предварителни условия за осъществяване на дейността. В сегашният вид на кооперативното влогонабиране те не са и необходими.
Законът за кооперациите предвижда, че членовете на всяка кооперация се намират в добро физическо и душевно здраве и са достатъчно разумни, за да преценят какво как се прави с техните средства. Фактически както и всяка друга малка група хора, отношенията между членовете на кооперацията напълно естествено могат да се разгръщат и в общата рамка на закона на задълженията и договорите. И съответно не би трябвало да има и намеса в свободата на договаряне чрез закона за кооперациите, който е приет и действа един вид благодарение само на традицията за такава намеса.
Положението радикално се променя, когато влогонабирането и отдаването на кредити срещу възнаграждение за риска започнат да се извършват по занятие за големи групи хора, обединени от договори за доверие на не-персонална основа, т.е. публично, както уточнява и сега действащото законодателство, и новия закон, и директивите на ЕС. Тогава обстоятелството, че няма съответствие на някое от гореизброените условия и принципи означава и липса на отговорност. Затова би било и относително лесно да се премине към финансиране на начинания чрез увеличаване на кръга на вложителите.

Проблеми с традицията
Разбира се, може да се предположи, че един нов закон за кредитните кооперации би могъл да предвиди че те ще възникват при определени изисквания за наличен капитал, че централният кооперативен съюз ще ги лицензира и че ще бъде създаден специален орган, който да ги надзирава.
Особеното е, че част от набирането на влогове в кооперациите (понастоящем сред членовете) съществува без тези специални инстанции. В тези отношения нововъведението неминуемо ще внесе шум.
По традиция законодателите не обръщат внимание на други обстоятелства. Едно от тях, че така тихомълком прокараното право за публично набиране на влогове ще окаже някакво въздействие върху сегашната кредитна система и че за неутрализирането на определени, споменати по-горе и други, рискове ще са необходими разходи.
Ако гласуват предложените промени, законодателите всъщност се задължават да работят по въпроса (да приемат закони и пр.) без да са си дали и най-малка сметка за въпросните въздействия. Както стана дума мотивите на вносителя (министерския съвет) не споменават нищо по повод кредитните кооперации и нито на кооператори, нито на сегашните кредитни институции не известно да са правени особени анализи за ефекта от въвеждането на спомената промяна в проектозакона.
В историята на кредитните кооперации и популярните банки има крайно неприятни периоди, когато излагат на риск цялата финансова система. Те са добре описани в литературата, но може да се предполага, че винаги е възможно нещо по-добро. Затова нека да видим за какво става дума като обем на работа и бизнес.
Последните данни за обема на кредитирането през кредитни кооперации са от 2001 г. Тогава става дума за кредити от около 23 милиона лева. Когато в средата на 90-те години на миналия век се обсъждат няколко варианта на закон за кредитните кооперации, положение в банковото дело е много различно от сегашното. Тогава средното равнище на разглеждане на молба за кредит е искане за около 100 000 лева. Сега банките могат и искат да обслужат всяко искане на средства. За по-малките заеми или си действа същата система за поръчителство както при кредитните кооперации, или се ползва друга кредитна информация, която е достъпна чрез публичния кредитен регистър, регистъра на особените залози, частното кредитно бюро и информацията от други източници.
Дори и да бъде приет най-съвършения закон за кредитните кооперации като институции, които публично набират кредити, те не ще могат да правят нищо по-различно и по-добре от всички останали кредитни институции.
Ако си представим, че от 2001 г. досега кредитните кооперации са увеличи своя обем три пъти (което изглежда малко вероятно), то ще се получи че за тези 70 милиона лева ще трябва да се създават същите по характер институции (за лицензиране, надзор и пр.), които съществуват за 18-те милиарда лева общ кредит. По определение тези нови институции няма да доведат до по-евтин кредит, финансиран от публичното влогонабиране на кооперациите. Следователно те ще се боят за някаква привилегия. Кому е нужно всичко това? На този въпрос – също по традиция – засега няма отговор.