Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Голямотохарчене продължава

16.12.2006
Оцени тази статия:

През годината се получи значително преизпълнение на приходната част набюджета – около 1,3-1,4 млрд. лева. В крайна сметка правителството обяви,че само 100 млн. (между 7.1 и 7.6%) от тези средства ще постъпят във фискалниярезерв. Какво ще се случи или се е случило с останалите? Те просто са билиизхарчени или ще бъдат изхарчени от правителството. Последната идея е създаванетона нова държавна компания “Публични инвестиционни проекти” ЕАД, създаденас 260 млн. лева от бюджетния излишък. Въпросната компания ще изгражда иреконструира пътища, железопътни линии и ще осъществява различни проектиза енергийна ефективност и за опазване на околната среда.

Логично е да си зададем въпроса дали срещу този разход (1,2 млрд. лева)са направени решителни реформи, например въвеждането на ваучерната системав образованието, фискална децентрализация, промени в изключително неефективнатасистема на здравеопазването, пенсионна реформа или значително намалениена преките данъци. Нищо такова не се е случило. Напротив, повечето от тезисредства са използвани за поддържането на нереформирани системи вместо затяхното преструктуриране.

Може би преизпълнението е било използвано за спазване на едно от основнитепредизборни обещания на правителството за намаляване на преразпределениетопрез бюджета до 35% (като отношение към БВП) и въобще за намаляване намесатана държавата в икономиката. Всъщност и това не се е случило. Дори напротив,преразпределението през бюджета през последните години растеше. Въпрекиотличните условия (излишък, значителен фискален резерв, очаквани приходиот приватизация) правителството не изпълни обещанието си за “по-малко държава”.

Създаването на компания “Публични инвестиционни проекти” ЕАД с 260 млн.лева от бюджетния излишък на практика ще дублира работата и финансиранетона няколко съществуващи държавни структури, като например агенция “Пътища”.Това бе и основна причина икономическата дирекция на Министерски съвет дададе негативно становище за проекта. Отпускането на средства за дейности,за които вече са предвидени разходи означава, че отчетността и прозрачносттаще бъдат изключително ниски и ще бъде много трудно да се провери за каквовсъщност са изхарчени тези пари. Създаването на тази компания е начин зазаобикаляне на правилата на обществените поръчки, което означава напълнобезконтролно разходване в разрез с общоприетите правила. Така се връща практикатаот миналото с извършването на огромни разходи през извънбюджетни сметки.Тази практика напълно противоречи с всички разбирания за програмно бюджетиране,така че въвеждането на последното си остава само и единствено добро пожелание.
Това ще даде възможност за огромно предизборно харчене за спечелване наизбиратели. Например ако е взето решение за отдаване на магистралите наконцесия следва ли бюджетът да предвижда средства за тяхното поддържане?Предишните правителства също следваха подобен подход на предизборно харчене,но той не им донесе успех.

Състезанието е как да се изхарчат 1,3 млрд. лева преди края на годината,за да не попаднат във фискалния резерв. Затова се действа “много на едро”(среден разход над 100 млн. лева) без въобще да се споменават конкретнипроекти, а по-скоро насоки като например 260 млн. лв. за инфраструктура.Догодина също ще има преизпълнение, което е твърде вероятно да бъде предварителноизхарчено преди изборите. Когато обаче от ИПИ предложихме тези средствада се използват за намаляване на данъците, ни беше обяснено, че всъщностпари няма и въвеждането на плосък данък от 10% е твърде радикално за сегашнатаситуация. На практика преизпълнението означава, че държавата събира повечеданъци от необходимите за покриване на одобрените разходи, така че би билонапълно логично, ако преизпълнението се разглежда като сигнал за по-нискиданъци.

Държавата налива огромни средства в икономиката, което ще доведе до нарастванедефицита по текущата сметка и инфлацията. Ако се появи някакъв проблем сфинансовата стабилност има готова изкупителна жертва – банковата система,която предварително е набедена, че отпуска твърде много кредити. Тоест стигасе до парадокса, че държавата се стреми да ограничи кредитната експанзия,а допуска огромна и лавинообразна бюджетна експанзия. Нарастването на кредититесе гледа под лупа, а нарастването на държавните разходи остава “в сянка”.Затова въобще не е учудващо, че преговорите с МВФ засега остават замразени.


 

 

   

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).