Гневът си струва усилието, стига да е в правилната посока

Две седмици на протести и искане оставките на кабинета „Борисов 3“ и на главния прокурор Гешев. Недоволството към изпълнителната власт е политически акт, който не поражда конфликти – изгубилото доверие управление може да бъде сменено чрез избори, а хората пряко изразяват гнева и недоволството си на правилното място – пред Министерския съвет. Тоест управляващите ги чуват и въпрос на чисто политически процеси е дали да се съобразят с исканията им. Искането оставката на главния прокурор обаче трябва да става и пред други врати.

Това е сградата на Висшия съдебен съвет, тъй като в настоящия момент единствено ВСС може да извърши валидно освобождаването на Гешев. Знаем, че процедурата е на практика невъзможна поради влиянието на главния прокурор в съвета, поради конституционно изградената му фигура на недосегаем и поради политическите зависимости, в които са изпаднали множеството от членовете на съвета, но все пак опит може да бъде направен. А в мнозинството си политически подчинените членове на съвета може и да добият кураж да отстояват легитимните искания на българските граждани. През годините сме ставали свидетели на чести промени в настроенията на членове на съвета. При първото управление на ГЕРБ например послушните преди това на БСП рязко взеха страната на новите силни на деня. Защо днешните „пазители” на независимостта на съдебната власт, поизплашени от предстоящите размествания, да не бъдат хем притиснати от обществения гняв, хем подкрепени от него в опит да не изгубят съвсем облика си.

Подобно целенасочено и последователно искане, като протести пред ВСС, поставя и други въпроси съвсем не без значение – дали да не се искат оставките и на самите лица от състава на ВСС. Мисли в тази посока съвсем не са без основание:

• тези хора, за почти преполовения си мандат, с изключение на двама-трима от тях, така и не свършиха нещо полезно по болезнените за съда и прокуратурата въпроси като натовареност с дела и справедливо кариерно развитие,
• на целия този фон сами и безконтролно си гласуваха двумесечен отпуск при липсата на съдебна ваканция за редовите съдии и прокурори тази година поради коронавируса,
• за съотношението „обем работа – задоволително изпълнение – получено възнаграждение” и дума не може да става.

Скрити зад общата безотговорност на колективните решения на съдебния съвет, в голямата си част обезличените му членове трябва най-малкото да приемат и обсъдят исканията на гражданите. Поведението им – да се снишат, докато бурята отмине – е особена форма на безотговорност и малодушие. Нека припомним, че лицата от формираното мнозинство там никога не дават отчет за работата си, не приемат въпроси от неудобни за тях медии, не отстояват независимостта на съдебната власт.

Нека им припомним и следното, с промените на Закона за съдебната власт от 2016 г. :

• една пета от народните представители могат да поискат освобождаване на член на ВСС, избран от Народното събрание,
• една пета от съдиите, съответно от прокурорите и следователите, могат да поискат освобождаването на член на ВСС, избран от съдиите, съответно от прокурорите.

Макар също трудна за изпълнение, процедурата може да действа дисциплиниращо.

За избраните от квотата на Народното събрание това също е тест, най-малкото за политиците, особено за БСП, които при избора на този състав на ВСС оставиха избраните с тяхната подкрепа кандидати да бъдат де факто определени по волята на ГЕРБ и ДПС. Обществено недоволство към лицата от състава на ВСС също ще бъде тест за ГЕРБ – след като с лековерен фалш през януари 2016 г. театрално щяха да искат оставки на предишния състав на ВСС, поради тогавашния отрицателен доклад на ЕК по проблемите на правосъдието, но така и нищо не направиха, да видим дали сега ще имат такава смелост. За следящите отблизо динамиката и живота в работата на ВСС е повече от ясно, че парламентарната коалиция ГЕРБ-ДПС-Патриоти се преповтаря и при гласуванията в съвета . Пък да видим докъде се простира наглостта на мнозинството във ВСС и на политическите им патрони от ГЕРБ, ДПС, БСП и т.нар патриоти.

Материалът е изготвен по проект на ИПИ „Върховенство на закона и икономически растеж“ (№ BG05SFOP001-3.003-0049), финансиран по “Приоритетна ос № 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система“ по процедура „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“ на Оперативна програма „Добро управление”