Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Футболни бюрократи

Автор: Петър Ганев / 17.06.2011
Оцени тази статия:

През последните седмици футболните фенове силно се вълнуват от решението на БФС да забрани излъчването на чужди мачове през уикенда, за да могат българите да се насладят на родното първенство. Това решение предизвика много шум, а детайлите се оказаха доста объркващи – затова и ще предоставим линкове към всички важни документи. За какво става дума?

По принцип УЕФА дава възможност за налагането на подобни забрани (виж Article 48, Statutes of UEFA и Regulation Governing The Implementation Of Article 48 Of The UEFA Statuses), като някои страни редовно се възползват от това си право (виж например „Decision On ‘Blocked’ Hours By The National Associations 2010/11 Season”). Нещо повече, Европейската комисия се е произнесла (виж „Commission Clears UEFA’s Broadcasting Regulations”)  преди 10 години, че това е напълно в реда на нещата, не нарушава конкуренцията и дори е „добър пример за това как се съчетават правилата на конкуренцията и специалните характеристики на спорта”. С други думи, такова правило съществува и се прилага активно.

В правилата на УЕФА ясно е записано, че става дума за два часа и половина (събота или неделя) в които не може да се излъчва футбол. Това време е достатъчно да се изиграе един мач, без да бъде „конкуриран” от телевизионни излъчвания на други. Тук обаче настъпи объркването в България – в началото се говореше, че с тази забрана ще се ограничат чуждите мачове и всички едва ли не ще гледаме българските, тоест родните мачове ще имат телевизионен комфорт. Тази теза, обаче, бързо бе оборена – всъщност такава забрана важи и за чужди, и за родни мачове. Това означава, че не говорим за ситуация, при която мач от българското първенство се предава по телевизията, а чуждите са забранени. Идеята е друга – всички мачове по телевизията са забранени, за да ходят хората по родните стадиони.

Интересна е тезата, че това объркване се е появило заради грешен превод. В регламентите е записано, че „забраната се прилага само за нарочни (intentional) предавания”, което е близо до също логично звучащото „международни (international) предавания”. Така или иначе, текстовете вече са ясни – те нямат за цел да направят българските мачове по-гледани по телевизията, а да ограничат всякакъв футбол по телевизията, за да се ходи повече на стадиона.

Когато това стана ясно и на хората в БФС, се появи и нова теза. Тъй като хората искат да гледат по ТВ по-важните мачове от родното първенство (пък и трябват пари от телевизионни права), то в забранените часове ще се играят само най-глупавите мачове. Така стигаме до абсурдната ситуация – блокират се най-гледаните часове в уикенда и никой не може да гледа мачовете от чуждите първенства, но за сметка на това в България по същото време се играят най-глупавите мачове от кръга. Абсурдно? Не, просто така работи бюрокрацията, било то държавна или футболна.

Това решение на БФС е толкова безумно, че всъщност се превръща в изключително силен аргумент в защита на свободния избор. Ясен пример за това докъде се стига, когато една шепа хора решат да се разпореждат и ограничат свободния избор. Те не се позовават на разума, а на следните аргументи:

Защо ограничавате избора на хората?

  • Защото в наредбите ни пише, че можем;
  • Защото други бюрократи (ЕК) гледаха наредбите ни  и казаха, че са ОК;
  • Защото искаме повече хора по стадионите;

Ето за това става дума във бюрократичното мислене – не е важно дали е правилно или неправилно, дали е аргументирано или не, важното е дали някъде пише, че можем да го направим. И което е още по-важно – говорим за насилствен избор. Събира се една шепа хора, която решава, че изборът да се гледа мач от Висшата лига е неправилен и налага друг избор – да се ходи да се гледа глупав мач от родното първенство на стадиона. Най-лошото е, че тези хора наистина вярват, че имат право на подобно решение и се оправдават с решенията на други, европейски бюрократи. Класика!

В този ред на мисли, ето и как гласуват в организацията, управляваща футбола в световен мащаб – виж тук!