Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Фискалните ефекти от ДДС в туризма са непредвидими

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

Сред обявените от правителството фискални мерки за 2002 г. е въвеждането на ДДС върху туристическите пакети, продавани в чужбина, с възможност за 50% данъчен кредит. Възможните фискални ефекти от този ход е почти невъзможно да бъдат измерени, най-малкото поради две причини:

" Статистиката, която отчита приходите от невидим износ (вкл. приходите от туризъм), е ненадеждна. Доколкото ни е известно, тя се базира на интервюта сред извадка от компаниите в бранша.

" Вероятно ще има негативен фискален ефект върху приходите от преки данъци от лицата, който добавят стойност в туристическите пакети.

Българските туроператори се конкурират на международни пазари, където те едва ли ще могат значително да променят цените си. Въвеждането на ДДС за тях би означавало по-високи разходи и вероятно свиване на техните пазарни дялове. Това важи особено за пазарите на спортен туризъм и летни ваканции. Евентуалното свиване на продажбите на туристически пакети ще означава свиване на продажбите не само на туроператорите, но и на всички, които добавят стойност в техните пакети, включително хотели, превозвачи, агенции и др. По-ниските продажби в тези компании вероятно ще означават по-малко заети в тях, по-ниски печалби и евентуално по-малко преки данъци от тези фирми и заетите в тях.

Принципите на облагане с ДДС имплицитно предполагат облагане на потреблението там, където то се случва. Това е така, защото се предполага, че те финансират публични услуги, които се ползват от потребителите на определена територия. В този смисъл диференцираното третиране от данъчна гледна точка на невидимия износ от видимия е оправдано. Едновременно с това обаче трябва да се има предвид, че вероятно в различните страни този принцип се спазва по различен начин, т.е. някъде се плаща ДДС върху вноса на туристически пакети, някъде върху износа, а някъде може би и върху двете. Тогава може да се получи, че туристи от определени страни, които идват в България, може би ще плащат два пъти ДДС.

Ако българското правителство иска да се придържа към подобен принцип на облагане с ДДС, то тогава би следвало, успоредно с въвеждането на ДДС върху изнасяните туристически пакети, да се премахне ДДС върху внасяните туристически пакети. Това например би направило ваканциите в Гърция по-евтини, което ще има негативен ефект върху вътрешното търсене на летни ваканции. В последна сметка фискалните ефекти от намалените приходи от ДДС и други данъци отново са непредвидими, но със сигурност негативни.

Възможността за данъчен кредит (в размер на 50%) е опит да се ограничат негативните ефекти върху българския туристически бизнес, но в същото време тя е в разрез с принципите на равнопоставеност на данъкоплатците. Най-вероятно тази преференция ще събуди гилдиите в други браншове, които ще поискат също данъчен кредит или диференциран (по-нисък) ДДС за техните продукти. Някои по-силни лобита вероятно ще надделеят и тогава ще има отново непредвидими промени във фиска.

Избрахме фискалната гледна точка като аналитичен подход към тази бъдеща мярка на правителството, защото вярваме, че тя е резултат от настояванията на МВФ. Не трябва да забравяме обаче, че генералното изискване на МВФ е балансираният бюджет, а не увеличаването или въвеждането на отделни видове данъци. Въвеждането на повече данъци в този случай отразява неспособността, а вероятно и нежеланието, на правителството да намали разходите в своя бюджет.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!