Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Финансоватарамка на Европейския съюз – продължение

15.12.2006
Оцени тази статия:

Миналата седмица публикувахме статия за ефектите от финансовата рамкана Европейския съюз (“Променя ли нещо финансовата рамка на Европейскиясъюз?” http://ime-bg.org/pr_bg/160-3.htm).Тази статия беше широко отразена от българските медии и предизвика интересникоментари. Днес ще продължим темата за парите от ЕС.

Както посочихме в предишната статия негативните ефекти от финансоватарамка се базират на изкривяване на стимулите на правителството, юридическитеи физическите лица, държавна намеса в различни отрасли, нужда от повечебюрокрация, наличие на измами и корупция и т.н. Днес ще допълним тозисписък с още един много силен аргумент – а именно този за перазпределениетона богатство. Благодаря на Николай Неновски, Димитър Чобанов и НиколайГерчев, които забелязаха своевременно, че той е пропуснат в предишнатастатия.

Когато Европейският съюз отпусне определени средства на българскотоправителство и те бъдат похарчени по някакъв начин резултатът е, чечаст от хората ще се окажат облагодетелствани от този процес (напримерще получат субсидия, ще работят за компания, която е получила субсидияили финансиране от ЕС). Тези хора, обаче, в повечето случаи няма дазадържат парите за себе си, а ще ги използват по някакъв начин – запокупка на стоки и услуги, за спестяване в банка и т.н. Следователнотези пари ще влязат в обръщение.

Когато това стане, цените на тези стоки, които се търсят повече, щесе повишат. Повишението на цените, от своя страна, означава, че хоратаще могат да си купуват по-малко стоки със своята заплата, т.е. техниятреален доход намалява. Разбира се, лицата, които получават пари от Европейскиясъюз, ще имат по-високи доходи и ще могат да поемат това повишение нацените. Всички останали обаче ще обеднеят. По този начин парите от ЕСще направят едни хора по-богати, а други хора по-бедни. Тъй като паритена ЕС ще достигнат до не повече от 5-10% от населението, можем със сигурностда твърдим, че останалите над 90% от българите ще почувстват реаленспад на дохода си.

Казано по друг начин, тези, които са по-напред във веригата и получатпърви парите от ЕС, ще спечелят най-много, защото ще разполагат с повечепари, а цените все още няма да са реагирали. Следващите във веригатаще разполагат с повече пари, но и цените вече ще са по-високи. Тези,до които въобще не достигат пари от ЕС, ще запазят същите номиналнидоходи, но на пазара ще трябва да купуват при по-високите цени, т.е.реалните им доходи ще спаднат. Това разпределение поражда и т.нар. “паричнибандити”, които се опитват да използват или да променят функциониранетона този механизъм с цел да максимизират собствената си полезност. Тозимодел на влияние на парите, който току-що описахме, е въведен още вначалото на 18 век от големия френски икономист Ришар Кантийон, по времетокогато ЕС дори не е бил измислен (повече за ефекта на Кантийон можеда се прочете в изследването на Николай Неновски Improvingmonetary theory in post – communist countries – looking back to Cantillon,Bulgarian National Bank, Discussions Papers, 2002, No 28.).

Изложеният аргумент за преразпределението на богатството е още еднасилна причина, поради която българското правителство трябва да откажеучастие във фондовете на Европейския съюз. Както посочихме и в предишнатастатия, единственият начин българите да се радват на просперитет е правителствотода направи бързо необходимите реформи, които да превърнат стопанствотона България в свободна пазарна икономика.