Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Финансирането на демокрацията

15.12.2006
Оцени тази статия:

Умилително как всички политолози и политически водачи се упражняваттази седмица в морализаторство. Поводът е известен – твърдението наЧорни, че е финансирал фондация Демокрация.

Същината на проблема
е в това, че без тези и други подобни пари демокрацията в странатане може да функционира. Те отиват във всички партии. И без тях немогат да се провеждат избори.
Минималната сума, необходима за успешното "вкарване" на10 депутати в парламента, е най-малко 2 милиона щатски долара. Тазисума не се е променила от 1994 г. насам. Тя е два до три пъти по-голямаза партии, които могат да достигнат до т.нар. квалифицирано малцинство,т.е. 34 на сто от местата в парламента. Над тази сума действа феноменът“политическа рента”.
Иначе казано името на партията и нейното място в общественото мнениене увеличават съществено разходите в наличност за участие в изборите.

Разбира се има разлики. Например кампанията на партиите на власт,в прекия и преносния смисъл, се движи на колелата на автомобили, плащаниот данъкоплатците. Опозиционни или нови партии с амбиция за 50+1 местав парламента трябва да осигурят поне 6-8 милиона щатски долара. Тазисума може да бъде и обикновено е и в наличност, и в натура. Натуратаможе да има различна форма: време в телевизии и радиопредавания, целенасоченакампания във вестници, преотстъпване на канцеларии, работа (“без пари”)на активисти, автомобили и друго оборудване, консумативи.

По традиция в България на всички общи избори има между 25 и 32 насто гласоподаватели, които гласуват за нова партия. Вероятно сумарнитеразходи по вкарването на партия като БББ, Евролевица или НДСВ са наравнището от поне 2 милиона щатски долара – за малките възможни групив парламента и 5, за по-големите (при отчитане на възможната отрицателнарента на партиите на власт).

Най-голямата известна субсидия от държавния бюджет досега е в размерна 4 400 (по сегашния обменен курс) щатски долара. Тя е предоставенана кандидатите за президент през 1996 г. Излъчването на едноминутнипослания (равнозначно на реклама) струва между 8 000 и 10 000 щатскидолара в най-гледаното време с национално покритие.
Доколкото може да се съди по откъслечните отчети за общите избориот 1990 г. насам, държавната субсидия никога не е покривала повечеот 7-8 на сто от разходите.

Морално и аморално

Предполагаемата сума, преведена от фирма на Чорни на фондация Демокрация,е 10 на сто от това, което е харчила всяка партия, оказала се с десетместа в парламента. За всички по-големи партии може с голяма вероятностда се предполага, че те получили суми от 20 до 25 пъти по-големи.

В доброто и злото обаче няма градации.

Не е морално да се финансират процедури на представителната демокрацияс мръсни пари, било пряко чрез политически партии, било непряко –чрез фондации. Законът преследва прането на тези пари като такова,но не и финансирането на граждански начинания, избирателни кампаниии инициативи от рода на “Златния Орфей”.

Не е морално законът да регулира 7 на сто от финансирането на изборитеи политическите партии, а да не регулира 93 на сто от тези средства.

Не е морално всички да се упражняват в морална реторика по поводфондация Демокрация при положение, че зад всяка партия стоят няколкоподобни фондации (чийто брой и дейност се съживяват преди избори)и поне няколко съмнителни компании, независимо дали са свързани сизвестни личности като Чорни.

Не е морално правителството (всъщност няколко правителства) да пазимонопола на една компания на пазара на мобилни услуги в продължениена пет-шест години. Но не е морално и да се претендира, че тази компанияе голям радетел на демокрацията, културата и добруването на страната.