Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Еврото и българската икономика

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

От началото на 2002 г. еврото се използва за разплащания в брой в 12 страни от ЕС. В края на 2001 г. Аржентина спря да плаща външния си дълг. Тези две събития възродиха дискусията по паричния режим в България и възможните влияния на премахването на 12-те национални валути върху стопанския растеж у нас. По трудно разбираем начин двете събития се сливат в общи разсъждения за промяна в паричната политика. Във връзка с това трябва да отбележим поне следното:

1/ Замяната на паричната единица няма отношение към факторите за създаване на богатство. А те са производителност на труда и ефективно използване на капитала.

2/ Производителността на труда означава в крайна сметка колко допълнителна стойност създават работникът и предприемачът. Добавената стойност не се мери в левове или други парични единици, а във възможността да се размени тази стойност (във вид на стока или услуга) срещу други стоки и услуги на пазара. Видът и номиналът на използваната парична единици не могат да променят производителността на труда и капитала.

3/ Ефективното използване на капитала най-общо се влияе от защитата на частната собственост и договорите и разходите по сделките. Паричният режим влияе дотолкова, доколкото гарантира дългосрочна стабилност; валутният борд е именно такава система.

4/ Когато има свобода на договаряне (или - с други думи - пазар), използваната парична единица, и съответно - валутният курс спрямо останалите парични единици - нямат връзка с производителността на труда и капитала. В относително кратък период от време (продължителността на който зависи от стопанската свобода) цените на факторите на производство достигат до някаква равновесна стойност, независимо от избора на валутен курс в началото.

5/ От горните бележки следва, че въвеждането на еврото няма да причини съществени промени в конкурентността на българския бизнес, а оттам - в промяна на благосъстоянието. Ефектът ще е по-скоро в дългосрочно намаляване на сделковите разходи за международната търговия, които засега е трудно да се околичествят.

6/ Всякакви идеи и предложения, основани на разбирането, че промяната в паричната система и фиксирания курс на лева ще увеличат конкурентността и благосъстоянието, са най-малкото опасни за средносрочното и дългосрочното планиране на живота и бизнеса, за бъдещето на гражданството. Осъществени, те вероятно ще доведат до някаква форма на нов заем от идните поколения.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!