Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Европейските изисквания в хранителния бранш – начин на употреба

16.12.2006
Оцени тази статия:
 

Едно от най-големите предизвикателства пред преработвателните предприятия в България в хранително-вкусовата промишленост е спазването на европейските стандарти за качество на продукцията и хигиенните норми при производството. Хармонизиране на българското законодателство с европейското и стриктното прилагане на контрола поставя редица проблеми пред предприемачите в сектора. Универсално решение за всички фирми няма, но основното за всеки бизнес в условията на конкуренция е умението да се улавят пазарните тенденции, да се търсят начини за структуриране на ефективно производство и да се оползотворяват в най-голяма степен конкурентните предимства на компаниите.

По последни данни 150 предприятия от млекопреработвателната промишленост вече отговарят на новите изисквания на ЕС. За млечния сектор периодът за въвеждане на новите стандарти за качество и хигиена на продукцията е до края на 2005 г. Към септември 2005 г. предприятията в бранша са 273. В същото време за месопреработвателната промишленост срокът за въвеждане на системите за анализ на рисковете и критичните контролни точки (НАССР) е до края на 2006 г. Към октомври 2005 г. според данни за Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ) предприятията са 552. От тях само 22 са фирмите, одобрени за износ в ЕС, т.е. в тях са въведени системите НАССР.

Според изказаното през седмицата становище на Димитър Зоров, в качеството му на председател на Българската асоциация на хранително-вкусовата и питейната промишленост /БАХПИ/, времето за въвеждане на “евростандартите” в преработвателните предприятия е достатъчно. На няколко пъти е бил отлаган гратисният период за фирмите в млекопреработвателния бранш и тези предприятия, които не са инвестирали в модернизиране, трябва да бъдат затворени до края на годината. Според г-н Зоров, проблемът в брашна е в липсата на достатъчно суровини, които да отговарят на изискванията на Евросъюза. Капацитетът на предприятията не е обезпечен с нужната суровинна база, което ще наложи внос на селскостопанска продукция, а от там и влошаване на дефицита по търговския баланс.

До 15 юни 2006 г. трябва да бъде представен списък на фермите и земеделските стопанства, които към момента отговарят на всички изисквания на ЕС или от 2007 г. ще отговарят, с оглед на започнати инвестиции и реконструкции в тях. А животновъдните стопанства в България са в по-голямата си степен неефективни, разпокъсани, малки и следователно непечеливши. През последните години инвестициите в животновъдството са минимални на фона на необходимите средства, за да се развие този бранш. Това е секторът, в който усвоените средства по европейските фондове са сравнително най-малко. Това се дължи до голяма степен на липсата на предприемачески и инвестиционен интерес.

Какво показва опитът с другите страни?

Европейските изисквания се оказаха непосилни за редица предприятия в Полша и Чехия. Според проучване на Европейската комисия преди присъединяването на новите страни-членки на ЕС, в Полша около 25% от млекопреработвателните и 40% от месопреработвателите не изпълняват стандартите на ЕС. В Латвия процентите варират между 50% за млечния сектор и 90% за кланиците. Последиците от прилагането на тези изисквания е увеличение на безработицата и концентрация на производствените структури. В Чехия са били затворени 991 преработватели в хранителния бранш.

Какво е възможно и редно да се направи в България?

Въвеждането на нормативни изисквания несъмнено е съпътствано със структурни проблеми. Необходимо е време, за да могат пазарните сили да уравновесят процесите и играчите на пазара. Траен проблем и задълбочаване на кризата биха възникнали, ако има интервенции от страна на държавата. В момента прегрупирането, окрупняването и сливането на преработвателни предприятия в млечната и месопреработвателната промишленост е вече факт. И това е резултат от развитието на пазара и конкуренцията. В сектора на земеделските производители тези процеси са по-бавни. Неефективното земеделие се оказва сериозна пречка пред другите фирми в производствената верига. Прякото субсидирането на фермите и предоставяне на директни плащания за продукция само удължават “агонията” на малките и полу-пазарни земеделски стопанства, които разчитат на помощи, за да оцелеят и нямат ясна перспектива за развитие и модернизиране. За съжаление това са над 90% от българските земеделски единици, а изразходваният ресурс от държавата е милиони левове. Насочването на средствата към инвестиции и към модернизирането на фермите (например чрез поемане на част от гаранцията при инвестиционни кредити от търговските банки) би било по-ефективно от раздаването на преки субсидии за производство. Тази мярка, обаче, ще бъде съпътствана със социални сътресения в краткосрочен период и следователно е непопулярна за политиците.

Вносът на селскостопански суровини не е непременно разрушителен и вреден за икономиката. Вярно е, че това е съпътствано с допълнително увеличение на дефицита по текущата сметка при равни други условия, но качествените суровини са част от необходимите предпоставки за развитие на хранителната индустрията в България. Свободната търговия, конкуренцията и пазарните процеси са единствената “оздравителна” програма за селскостопанския сектор.

Самоконтрол и безопасност на храните

От 1 януари 2007 г. в Българи я ще започне да се контролира цялата хранителна верига. П рез следващата година собствениците на дружества от хранително-вкусовата промишленост ще трябва да въведат модел на проследяемост на храните по цялата верига на снабдяване с хранителни продукти. Какво значи това? Производителите ще бъдат отговорни за качеството на продуктите. Делегирането на отговорността върху производителите и самоконтролът са положителни стъпки за развитието на бранша. Централизираният контрол би бил по-неефективен. Информацията, която ще се обменя между доставчици, производители, преработватели и клиенти, е част от процеса на координация на пазара. Резултатът е създаването на “естествен ред” срещу наложения ред, който поставя редица проблеми пред предприемачите като тромави бюрократични процедури и неадекватни механизми за контрол. Пазарът ще бъде най-големият “арбитър” за качеството на продуктите и достоверността на информацията. Злоупотреби с отговорността ще бъдат наказвани най-вече от клиентите. Това ще позволи на фирмите да подобрят отчетността си, да създадат свои модели на управление на производството, да бъдат гъвкави и да реагират адекватно на пазарните промени.

Хранителният бранш в България създава около 25,4% от брутната добавена стойност (БДС) в промишлеността в България. Това само по себе си, заедно със значението на качеството и безопасността на храните за потребителите, поставя проблемът за развитие на сектора на дневен ред. В същото време делът на земеделието в БДС на България постоянно намалява през последните години. Явно е, че има проблем в досегашния модел на управление и регулиране на земеделието, тъй като стимулите за създаване на конкурентни и ефективни земеделски стопанства биват “жертвани” в името на “социално равенство” и “солидарност”. Но тези “социални” мерки дефакто задълбочават проблемите пред земеделците, а не ги разрешават.