Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Четири мита около ТПТИ и България, които не издържат на фактите

Автор: Десислава Николова / 08.05.2015
Оцени тази статия:

Неотдавна ИПИ публикува анализ на потенциалните ефекти от бъдещото Транслатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) върху икономиката на България. Целта на този анализ беше да разгледа търговските и инвестиционни потоци между САЩ и България, като се опита да остойности ефекта от освобождаване на търговията между ЕС и САЩ върху тях.

В процеса на изготвяне на анализа бяха опровергани няколко мита около бъдещото споразумение и неговите ефекти за България, които от известно време се разпространяват в публичното пространство. Ето и някои от тях:

Мит № 1: „От свободната търговия печелят/ще спечелят само „големите корпорации”.”

Факт: В търговията участват и малки, и големи фирми. В началото на 2015 г. Европейската комисия публикува мащабно изследване на потенциалните ефекти от ТПТИ върху малките и средни предприятия (МСП) в ЕС, което показва важността на МСП за износа от ЕС към САЩ.

През 2012 г. 88% от предприятията от ЕС, които изнасят отвъд океана, са МСП, а техният износ отговаря за 28% от целия износ на европейските предприятия за САЩ. В България съответно 87% от изнасящите фирми за САЩ са МСП, а техните продажби в САЩ формират 40% от стойността на износа на България за този пазар. Проучването на проблемите пред износа на МСП показва, че те са много по-засегнати от тарифните и нетарифните бариери в сравнение с големите предприятия. В тази връзка споразумението за свободна търговия и инвестиции се очаква да допринесе значително за улесняване на достъпа на европейските МСП до американския пазар. Докладът заключва, че ТПТИ представлява най-добрата възможност за намаляване на разходите на МСП и отваря нови пазари, което ще бъде от полза на предприятията и от двете страни на Атлантическия океан.

Мит №2: „България в общия случай изнася стоки с ниска добавена стойност, а внася такива с висока добавена стойност”. Т.е. търговията не помага за развитието и преструктурирането на икономиката на България към производството на стоки с по-висока степен на преработка и по-висока добавена стойност.

Факт: Двете най-големи пера в износа на стоки от България за САЩ, които общо заемат дял от 28%[1] в износа, са групи с висока добавена стойност – машини; електрическо и електронно оборудване. И двете групи бележат висок ръст на износа в стойностно измерение през последните 5 години – около 30% годишно, което навежда на мисълта, че тези продукти са достатъчно конкурентни на американския пазар и се радват на високо търсене. Що се отнася до машините, България изнася за САЩ различни компютърни компоненти и оборудване за автоматична обработка на данни, а износът на електрическо и електронно оборудване се състои от разнообразни продукти като електронни вериги, електрически резистори (реостати), сигнална и пътна техника и др.

Ако се разгледа целият износ на стоки от България за САЩ, болшинството от останалите стоки са продукти на преработващата промишленост – изкуствени торове, столове, медни изделия, текстил (чорапи), медицински инструменти и уреди, сирене, лекарства, спортна екипировка, кламери и пирони, каучукови тръби и маркучи, чаши, нефтени масла и др. Суровините, за които традиционно се приема, че са с относително ниска добавена стойност, заемат не повече от 15% от общия износ на стоки от България за САЩ – непреработен тютюн, маслодайни и слънчогледови семена, билки, фураж, плодове и зеленчуци.

Като цяло, през последните години се наблюдава тенденция на преструктуриране на износа на България (за целия свят) към стоки с по-висока добавена стойност. Наистина, суровините продължават да доминират износа на стоки с дял от около 43-44%, но делът на стоки с висока добавена стойност расте сериозно. Инвестиционните стоки (машини, съоръжения, транспортни средства  и части за тях, електрически машини) постепенно увеличават дела си от 11% през 2000 до 18% през 2013 г., като това се случва изцяло за сметка на намаляващия дял на потребителските стоки (особено на дрехи и обувки).

Мит №3: „В момента митата за внос в САЩ от ЕС са ниски, т.е. тяхното намаление/ премахване би имало незначителен или никакъв ефект върху износа на стоки от ЕС за САЩ.”

Факт: Това не е точно така в случая на България, тъй като съществена част от износа се облага с двуцифрени мита. Най-фрапантният пример е този на непреработения тютюн, който се облага с адвалорно мито от 45,3%.

Като цяло, около 50% от износа на стоки от България за САЩ се облага с мита, а в случая на около 40% от износа тези мита са относително високи – над 2%:

стока

мито (%)

дял в износа (%)

Необработен тютюн

45,3

8

Сирене

19,6

3

Чорапи

16,7

4

Фураж

18,1

1

Стъклени чаши

13,2

2

Медни изделия

2,2-2,3

5

     Източник: Trade Map

Прегледът на митническата тарифа на САЩ показва, че премахването на тарифните бариери в търговията между България и САЩ би имало пряк положителен ефект за около 50% от износа на България за този пазар. За 40% от износа, който се облага с относително високо мито, този ефект ще бъде особено осезаем.

Мит №4: Българският износ в общия случай е неконкурентен, т.е. страната няма да спечели от освобождаване на търговията.

Факт: Огромната част от износа на стоки от България за САЩ (около 3/4) е високо конкурентен, т.е. с Индекс на разкритото относително предимство (Index of Revealed Comparative Advantage) над 1. Прави впечатление и че някои от продуктите с най-високи мита като непреработения тютюн се  радват и на високи индекси на разкритото относително предимство. В същото време, всички ниско конкурентни продукти, които в момента България изнася за САЩ, се радват на нулево мито, т.е. липсата на митническо облагане вероятно е подпомогнала техния износ. Обратното също се потвърждава от данните, а именно, че продуктите, които успяват да прескочат високата митническа бариера, в общия случай са високо конкурентни.

Изводът, който може да се направи на база на съпоставката на приложимите вносни мита за американския пазар с конкурентоспособността на българските стоки, е, че премахването на митата за по-ниско конкурентни стоки ще улесни проникването им в САЩ. Тази прогноза се подкрепя и от факта, че делът на нискоконкурентните стоки в износа на България за ЕС е далеч по-голям от този за американския пазар. По-конкретно, около половината от износа на България за ЕС е относително ниско конкурентен, докато ниско конкурентните стоки заемат едва ¼ от износа за американския пазар.

Като цяло, както икономическата теория и практика, така и данните за търговските и инвестиционните потоци между българската и американската икономика показват, че българската икономика може само да спечели от освобождаването на търговията между ЕС и САЩ. Премахването на митата би засегнало около 50% от сегашния износ на стоки от България към САЩ и би дало възможност и на по-ниско конкурентни български стоки да навлязат на този пазар. Хубаво е тези данни да се имат предвид всеки път, когато някои „експерт” цитира поредния мит около бъдещото споразумение.

 


[1] Всички данни, цитирани в статията, се  отнасят за 2013 г. – последната година, за която бяха публикувани данни към момента на изготвяне на анализа.