Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Енергийният борд: за какво може да става дума*

08.08.2014
Оцени тази статия:

Красен Станчев [i]

Съдейки по това, което се говори, енергийният съвет или енергийният борд се схваща или като "обществен съвет" на представителите на компаниите в енергетиката или като такъв на компаниите и потребителите. Ако идеята се осъществи в този ѝ вид, или ще е налице ново издание на някаква тристранна комисия, в която никой освен правителствените органи нямат безспорна легитимност, или би се превърнала в "семинар" - от латинската дума за "разсадник", разсадник за идеи в енергетиката, от които никой не знае кой точно и кога ще има полза.

Тези ширещи се предчувствия за енергийния борд едва ли съвпадат както със замисъла и мандата на служебното правителство, така и с точното разбиране на реториката на неговото представяне през тази седмица.

Аналогии и задачи

От самото начало[ii] на представяне на идеята за енергиен борд аналогиите с паричния съвет, валутния борд се натрапват от само себе си.

Замисълът на валутния съвет е да се премахнат конюнктурните политически съображения при определянето на цената на парите (печатане на пари, разменен курс, лихвени проценти) и да се прекъсне връзката между политическа конюнктура и парична политика. От цената на парите, т.е. от разменния курс се влияят всички цени в икономиката. Затова и той бе фиксиран преди седемнадесет години и един месец. Възможни са и други аналогии с добри прецеденти от българската практика, но те само биха замъглили смисъла.  Затова и от само себе си се наложи думата "борд".

Подобно на цената на парите е положението и с цените на енергийните ресурсите и електроенергията: по веригата на добавената стойност те влияят върху всички разходи в икономиката и цените на онова, което инвестираме, произвеждаме и потребяваме. 

Но работата не е в словоупотребата, а в задачите, които енергийният борд трябва да изпълни.

Без претенция за изчерпателност и подробности, те могат да се сведат до следното.

Бордът трябва да премахне или сведе до някакъв минимум политическата конюнктура при ценообразуването на електроенергията и другите енергийни ресурси.

Тук има три възможни и взаимосвързани подхода.

Първо, цените не трябва да бъдат под равнището на разходите за производство на енергия, в частност – на електроенергия. В противен случай и производството, и разпределителните мрежи ще престанат да работят и ще фалират с лесно предвидими последици за другите отрасли на икономиката, жизнения стандарт и качеството на живот.

Второ, системата и цените не трябва да се натоварват с непредвидени и непредвидими разходи и последици, т.е. бордът трябва да спре процеса на унищожаване на капитал (инвестиции) и стойност в отрасъла.

Трето, бордът трябва да осигури превръщането на сегашния "микс" в нормални цени, които зависят от избора на потребителя и закупените количества според търсенето и предлагането.  Иначе казано енергийният борд трябва да осигури либерализирането на сделките с електроенергия и енергийни ресурси в обозримо и предвидимо бъдеще.

За да се случи всичко това енергийният борд трябва да намери начин да се премахнат и коригират последиците от политическо-конюнктурни, незаконни, дискриминиращи и пряко виктимизиращи решения на регулатора, включително решенията за нерегламентирани привилегии, за скрито субсидиране на потреблението на заможни домакинства и за подкрепа на "микса" за домакинствата през цените на промишлените потребители.

Необходимо условие за всичко казано е осигуряването на независимостта на регулатора и на равноправното третиране от него на всички предприятия в енергетиката. Регулаторът следва да започне работа в строго съответствие със закона и в защита на обществения интерес.

Вероятно за осъществяването на всичко това енергийният борд ще не нуждае от експертизата и, може би, дългосрочното финансиране от страна на международните финансови институции.

Едва тук идва мястото на обществения съвет. За ориентация в състоянието на отрасъла, на предприятията, мрежите и съоръжения, енергийният борд може и следва да работи в диалог с представителите на производителите, доставчиците, потребителите и работещите в енергетиката.

Основания

Връщането на управлението на закона и реформите, които позволяват либерализация на енергийния пазар, са основна мисия на енергийния борд.

Пример за осъществяването на такава мисия е Решението на Конституционния съд от 31 юли т.г., известно като делото за "20-процентната такса върху електрическата енергия от вятърна и слънчева енергия".[iii] 

Конституционният съд обяви съответните разпоредби от закона за държавния бюджет за тази година на следните главни основания:

1.  "Недопустимо е създаването на обособен, специален правен режим за някои субекти на стопанска дейност, а изключването на този специален режим за други."

2. "Безусловно законодателят е длъжен да предостави еднакви гаранции на всички стопански субекти – физически и юридически лица, както за българските, така и за чуждестранните инвеститори."

3. "Законодателната закрила следва да се осъществява срещу ограничаването на инвестициите и на стопанската дейност от страна на държавата."

4. "След като законодателят насърчава инвестициите и стопанската дейност, той същевременно с това трябва да създаде режим, който да защитава легитимно инвестициите, които се правят или са направени от български и чуждестранни физически и юридически лица, за да функционира нормално икономическата система."

5. "Законодателната закрила следва да се осъществява срещу ограничаването на инвестициите и на стопанската дейност от страна на държавата."

Работата на енергийния борд и изобщо матрицата на реформи в енергетиката, която той ще разработи и прокара, не изискват нищо повече от спазването на тези принципи.  Именно тези принципи са в основата на препоръките на Европейската комисия и Световната банка, отправени към предишното служебно правителство.

След това съответният министър от вече уж постоянното правителство на г-н Орешарски първо каза, че те не се отнасяли за него, а месец преди формалната си оставка заяви, че 80 на сто от тези препоръки са изпълнени. Всъщност изпълнението е 0 на сто, а енергетиката е доведена на състояние на фалит.

 


* Съвместна публикация с в-к „Сега”


[i] доцент в СУ и председател на УС на ИПИ.

[ii] Както се случва с всяка полезна идея, сега тя има много родители, но струва ми се първообразите на енергийния съвет възникнаха с търсенето на отговора на въпроса какво може да спаси българската енергетика и енергопотребление (промишлено и домакинско) от плащането на разходите по политически проекти като "Белене" и "Цанков камък".  Разгръщането на популизма на политиката в тази област всъщност наложи по принуда ясното изискване за енергиен борд едва през тази година.

[iii]Решение по Конституционно дело № 1/2014 г.: http://constcourt.bg/acts