Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Енергийни митове и енергийна политика

25.01.2013
Оцени тази статия:

Д-р Пламен Цветанов[1]

 

Както миналото, така и някои партии и медии са създавали и продължават да създават митове за ценности и индикатори, които са далече от реалностите и целите за развитие.

  • Мит 1: България: енергиен остров (център) на Балканите. За ресурсния и финансов абсурд на този мит вече беше написано по-горе. За съжаление в енергийната стратегия отново се оставя простор на екстензивното развитие и на  възможност за изграждане на нови електроцентрали за износ на електроенергия. Строителството на ядрени или други електроцентрали в България чрез внос на капитали (които трябва да се връщат с лихви), чрез внос на съоръжения и инсталации (за ремонтите и модернизациите на които се абонираш), последвано от непрекъснат внос на гориво, преработването му с емитиране на всички съпътстващи вредни емисии и съхраняването на (високорадиоактивни) отпадъци при неизвестен купувач на електроенергия, който не поема нито физически, нито финансов риск, означава, че България ще поеме само негативните последствия, а други ще се възползват от печелившите.
  • Мит 2: Енергийната интензивност на България е с 89% под тази на ЕС. Този мит, повтарян в енергийните стратегии през последното десетилетие, очевидно цели изтласкване на енергийната ефективност извън приоритетните задачи и екстензивно развитие от позициите на енергоснабдяването. В индикаторите за устойчиво развитие на ЕС енергийният интензитет се измерва към реалния брутен вътрешен продукт. Графиката на Евростат за интензивността на страните - членки на ЕС за 2008 г. (Фиг. 1) показва, че България е 5.65 пъти по-енергийно интензивна от ЕС - 27 и 6,29 пъти по-енергийно интензивна от ЕС - 15.
  • Мит 3: Ядрената енергия - местен енергиен източник. Това недоразумение напълно деформира количественото измерение на един от основните индикатори за устойчиво развитие - енергийната зависимост на страната. Зависимостта на България от внос на енергийни ресурси е 70 - 72%, а ако ядрената енергия се счете за местен  енергиен източник, тя е 46,6%. Сега, когато Европа приема енергийната зависимост като един от основните проблеми на енергийната сигурност, цялото недоразумение с ядрената енергетика (колкото повече ядрена зависимост от Русия - толкова повече енергийна независимост!!!) води до манипулации в анализите, медиите и обществото.
  • Мит 4: Електроенргията от АЕЦ е най-евтина. Този мит, втълпяван в съзнанието на българина от десетилетия, е главен аргумент за тези, които, водени от корпоративни и чужди интереси, отново искат да възкресят АЕЦ „Белене“. Те разчитат, че „магията“ на този мит е толкова парализираща, че могат да не се ангажират с каквато и да било себестойност на произвежданата от централата електроенергия. Искаме да подчертаем, че ядрените централи са сред най-капиталоемките енергийни технологии и че инвестиционната компонента съставлява около 80% от себестойността на произвежданата електроенергия от тези централи. По данни на работната група по АЕЦ „Белене“ към Великото народно събрание (Приложение 1 към глава 1 на „Бялата книга“ на БАН), инвестициите за блокове 1 - 4 на АЕЦ „Козлодуй“ са 274 лв./квт., а за блокове 5 и 6 на същата централа –  2 158 лв./квт. Инвестициите за двата хилядника на АЕЦ „Белене“, без стойността на необходимите резервни мощности, е 1,23 млрд. евро, т.е. 5000 евро/квт. = 10 000 лв./квт. АЕЦ „Козлодуй“ сега продава на НЕК електроенергия на цена 2,2 евроцента/квтч. Въз основа на доклад за руската Дума за себестойността на  руските реактори за Турция, себестойността на ректорите за АЕЦ „Белене“ се оценява на около 10 евроцента/квтч. От тези изчисления следват два извода:

1/ Не съществува правилоЕлектроенергията от АЕЦ е най-евтина!Себестойността на една АЕЦ зависи от това кога е строена и доколко първоначалните инвестиции (the main fixed cost) са включени в състава на цената ѝ;

2/ При цена 44,5 евроцента/квтч на електроенергията от АЕЦ в Европа до 2030 г. прогнозирана от ЕС, АЕЦБеленесъс себестойност 10 евроцента/квтч е неконкурентоспособна и няма място в либерализирания европейски електроенергиен пазар.

  • Мит 5: АЕЦ „Белене“ е необходима поради растящите електроенергийни потребности на България. Фиг. 3 илюстрира поучаващата картина на системно манипулирани  прогнози за реализация на екстензивно развитие. Детайлното независимо моделиране в книгата „Електроенергетиката на България: развитие и обществена цена” (раздел 3 на брошурата) доказва, че електропотребностите до 2030 г. са почти неизменни. (Прогнозите от 2012 г. на системния оператор[6] са близки до тези в книгата.) Отказът от екстензивно развитие и развитие в съответствие със здравия разум означава спестени инвестиции от 14,4 милиарда евро до 2020 г. и 16,6 милиарда евро до 2030 г.
  • Мит 6: Ако не се построи АЕЦ „Белене“ ще се наложи да внасяме електроенергия и цената ще се повиши. Този мит, често повтарян на българина, по същество е продължение на митове 4 и 5. В част 3.3 беше аргументирано, а в Мит 4 и 5 обобщено, че до 2030 г. не се очаква ръст на електропотребностите и че АЕЦ „Белене“ няма да бъде конкурентна на европейския (и българския) електроенергиен пазар. В отворения единен пазар ще има достъп и избор по цени на електроенергия от производител от всяка страна. Вярването, че вносната електроенергия е по-скъпа не е обосновано даже сега. Без да навлизаме в режими, товарови графици, такси, ДДС и др. ще отбележим, че от България отдавна се изнася електроенергия за Турция, Гърция, Сърбия и други страни, но България е по-бедна от тези страни.

 

Фигура 3:

Поучаваща картина

Ретроспекция на официални прогнози за електропотреблението в България

  • Мит 7: АЕЦБеленеще изнася електроенергия. На вниманието на читателя вече бяха предложени аргументи, от които е видно, че страна, която е бедна на енергоресурси, да строи електроцентралa за износ на електроенергия, е истинско безумие. Освен това на Балканите вече се строят големи проекти за общо над 8500 МВт, като е задължително да се акцентира и на провежданата политика за енергийна ефективност. Беше подчертано също, че АЕЦ „Белене“ със себестойност 10 евроцента/кВтч е неконкурентноспособна в либерализирания европейски електроенергиен пазар. И ощекрайно време е българинът да знае, че от 2004 г. насам доминиращата част от експорта на електроенергия се извършва не от държавата в лицето на НЕК, а от прекупвачиизносители на електроенергия! (Corruption in Public Procurement: Risks and Reform Policies, Centre for the Study of Democracy, Sofia, 2007, www.csd.bg, csd@online.bg). Инициаторите на референдума съгласни ли са да обявят колко и кои от техните редици са търговципрекупвачи на електроенергия за износ?
  • Мит 8: АЕЦ „Белене“ ще гарантира енергийната сигурност на България. Трудно е да се намерят аргументи в полза на този мит. Най-общо казано – енергийната сигурност се определя от производствената структура на енергетиката и от диверсификацията на вноса на енергийни ресурси. АЕЦ „Белене“ не само не диверсифицира, а увеличава енергийната зависимост от една и съща държава. Централата носи и сериозен сеизмичен риск, както и риск на недоказан от практиката проект, гарниран с липса на високо качество, екологични рискове и гражданска отговорност за ядрена вреда. Гаранциите на НЕК за частично или пълно изкупуване на електроенергията от АЕЦ „Белене“, поне за близките 15 години, представляват пазарен риск от 21,9 млрд. евро! Този риск при определени обстоятелства може да надделее над всички останали рискове, вкл. енергийните и да постави цялата страна на колене. Заемът, на стойност около 4 млрд. евро за строителство на централата, за който българската страна преговаряше преди няколко години, никога не би могъл да се възвърне, освен чрез разпродаване на почти всички  активи на националната електроенергетика. (Всички активи на електроенергетиката бяха оценени по време на правителството на тройната коалиция на 8 млрд. лв.!) АЕЦ „Белене“ е проект, който не само е против енергийната сигурност на страната, но и ще се яви като сериозна пречка за икономическото възстановяване на България. Проблемите, които съществуват при структурата, режимите и устойчивостта на електроенергетиката[3], представени в част 2 на брошурата, категорично налагат отпадане на АЕЦ „Белене“ от преференциалния сценарий за развитие до 2030 г.
  • Мит 9: Досега в АЕЦ „Белене“ България е инвестирала 1,35 млрд., защо да не продължим? Необоснованите разходи от 1,35 млрд. лева не са основание за продължаване на инвестицията с още 9-10 милиарда евро, която никога няма да се откупи (за което изложихме достатъчно аргументи. Площадката край Белене, определена за нова АЕЦ, може да се използва за други икономически цели, включително и за развитие на чисти и безопасни енергийни технологии, с което ще се позволи развитието на региона и на националната икономика, и ще се възвърнат част от вложените вече инвестиции.
  • Мит 10: Може би АЕЦ „Белене“ трябва да се построи, защото в противен случай ще се загуби част от интелектуалния потенциал на страната. Уважаеми читателю, ако се построи АЕЦ „Белене“, тя ще бъде чужда централа с чужди специалисти! За България остава само рисковете. Не си прави илюзии!

 

Във времето на размисъл е важно любознателният българин да прочете нещо и за социално-икономическите и технологични, включително ядрени, проблеми на Русия [Академик РАН Р. И. Нигматулин, Профессор Б. И. Нигматулин, КРИЗИС И МОДЕРНИЗАЦИЯ РОССИИ-тринадцать теорем, Електронна версия: http://www.mk.ru/economics, www.nigmatulin.ru )] и защо един от лидерите на руската енергетика и автор на учебника по ядрени инсталации за висшите учебни институти в Русия Булат Нигматулин счита, чеАЕЦБеленене е нужна и на Русия, и на България[ Булат Нигматулин, „АЕЦ „Белене“ не е нужен и на Русия и на България“, вестник „24 часа“, 21.03.2012 г.].

 


[1] Статията е откъс от книгата на ст.н.с. Пламен Цветанов и Петко Ковачев „Енергийно развитие на България: предизвикателства и проблеми”, която трябва да излезе от печат днес.