Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ефекти от минималните прагове за осигуряване

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

Според регулативен проект на Националния осигурителен институт и Министерство на труда и социалната политика от началото на 2003 г. се въвежда минимална база за изчисляване на задължителните осигурителни вноски по трудови договори. Тази база е различна за 54 групи трудови правоотношения, които са класифицирани според позицията на работника и сектора на дейността. Това означава, че минимумът на задължителните осигуровки де факто скача почти за всички (с изключение на "нискоквалифицираните работници" в сектор "здравеопазване и социални услуги, образование, държавно управление и отбрана, дейности, обслужващи обществото и личността").

Преките ефекти от тази административна мярка се отнасят до пазара на труда. Затова напомняме няколко закономерности при увеличаването на данъчно-осигурителната тежест:

1/ Негативен ефект върху официалната заетост. (за неформалната заетост в България виж Measuring Shadow Economy in Bulgaria). Това е особено валидно при висока еластичност на предлагането на труд, което вероятно съществува в секторите с по-ниска средна производителност.

2/ Негативен ефект върху ръста на разполагаемия доход.

3/ Нарастващи unit labor costs (разходите за труд на единица добавена стойност). Това би се отразило негативно върху предлагането на пазарите на стоки и услуги и следователно би имало отрицателен ефект върху ръста на добавената стойност.

4/ Забавящ ефект върху оборота на фирми и работни места и следователно негативен ефект върху ръста на средната производителност на труда и доходите.

5/ Част от формалната заетост вероятно ще бъде реално съкратена (а не само официално). Това се отнася за работниците с доходи около минималната работна заплата.

6/ На практика за различните отрасли се създават минимални заплати, които фирмите трябва да поддържат или поне задължително да заплащат осигурителни вноски върху тях. По този начин с държавна намеса се създават бариери на входа, които ограничават навлизането на фирмите в даден сектор до броя на тези, които могат да ги удовлетворят. Например фирма, която се занимава с търговия следва да осигурява работниците си на минимална заплата между 140 и 340 лева. Ако не може да покрие тези осигуровки или преминава "на сиво" или преустановява дейността си.

7/ Очакваният ефект от всички това според сметките на държавната администрация е 400 млн. лева допълнителни приходи в бюджета на НОИ. Ако в един стилизиран пример отнесем тези 400 млн. лева към очакваните през 2002 г. постъпления в бюджета за осигуряване (3468.7 млн. лева) се вижда, че съгласно сметките на администрацията въвеждането на минимални прагове на осигуряване ще увеличи приходите с 11.5%. Така че, ако към относителното тегло на разходите за осигуряване в долната таблица добавим тези 11.5% общата осигурителна тежест нараства от 32% (осигуровки за пенсия, данък ПКБ, здравно осигурителни вноски) до 35.68% и разполагаемият доход в този обобщен пример намалява от 59% на 55.3% от средната работна заплата.

Как изглежда структурата на разходите за труд на "средния работник" в България сега:

  % от общите разходи за труд
Данък върху личния доход 9
Вноски за пенсии, трудова злополука, професионално заболяване, майчинство 24,5
Вноска за фонд ПКБ 3
Здравно-осигурителни вноски 4.5
Разполагаем доход 59
Общо разходи за труд, платени от работодателя 100

Изчисленията са на база на схемата за данъчно-осигурително облагане в България през 2002 г.; прието е, че брутната заплата е равна на 283 лв. (което е размерът на средната работна заплата според очакванията на правителството за 2002 г.); прието e, че работникът не плаща задължителни осигуровки за деца. Сметката означава, че при заплата по трудов договор от 283 лв., разходът за работодателят е 376 лв., а нетният доход на заетия е 220 лв.

Планът на министерството, и съответно - сметката за приходите - е съставен при основното допускане, че след промяната автоматично фирмите и самоосигуряващите се започват да плащат повече. Първо, изобщо не е ясно, че всички, които досега са плащали, ще продължат да го правят (виж по-долу). Второ, новата система предполага значителни разходи по контрол, които изглежда не са взети предвид. Трето, в икономиката се създава толкова доход, колкото се създава, и не повече - т.е. всеки лев, получен във фондовете на НОИ, е отнет от някаква друга възможна стопанска употреба. Независимо дали това е инвестиция или потребление, намаленият разполагаем доход означава промени в растежа, заетостта и дори данъците в средносрочен и дългосрочен план.

От това произтичат няколко извода и предупреждения за плановете на НОИ и Министерството на труда и социалната политика:

1/ Т.нар. "борба със сивата икономика" вероятно ще ражда още повече сива икономика. Опитът да бъдат изкарани на светло по-голяма част от действителната заетост и доходи чрез допълнително "наказване" на тези, които плащат данъци и осигуровки, изглежда нерационален. Онази част от неформалната заетост, която изцяло стои на сянка (а именно работници с пределна производителност по-ниска от минималната работна заплата), ще продължи да бъде неформална. Част от частично-формалната заетост ще стане напълно неформална, което ще намали базата за облагане с осигурителен данък. Основна азбучна истина, когато става въпрос за сенчеста икономика, е, че неформалният сектор нараства при увеличаване на данъчната тежест, както и при усложняване на процедурата за определяне на дължимите вноски. На практика с въвеждането на минимални прагове за осигуряване, вариращи от 100 до 610 лева и на 54 различни категории, се наблюдават и двата ефекта едновременно.

2/ Очакванията на НОИ за нарастване на приходите с 400 млн. лева в резултат на предприетата реформа са с твърде съмнителни като изглед за успех. Дори е възможно общите приходи да намалеят, ако се сметнат и разходите за контрол и прилагане на нововъведението. Тези разходи не са пресмятани изобщо. Те предполагат сложен апарат и сложни проверки, почти неосъществими и като методика, и като процедура без авторитарно-репресивна машина. Вероятно като пакет мерки, осигуряващ изпълнението ще бъде наложено със закон и задължението на работодателите да регистрират договорите с работниците в бюрата по труда. Допълнителният разход ще бъде пренебрежим за големите и по-значим за малките фирми. Онези, които се спазват закона, ще имат по-малко възможности да реагират на промени в пазарната конюнктура.

3/ Въпреки нарастването на осигурителната тежест, облагаемата основа е логично да намалее, което прави общият ефект от "мероприятието" неясен. Не е ясно по какъв начин държавните органи ще следят и контролират определянето на всеки един работещ в посочените 54 категории. Например, напълно резонно е да очакваме, че заетите на половин работен ден ще нараснат, защото в този случаи се дължи половината от осигурителната вноска.

4/ Както стана дума, представители на НОИ възнамеряват да контролират и проверяват фирми, "които изглеждат съмнителни, дали служителите са правилно класифицирани по категории труд". Тоест идват във вашата фирма и примерно констатират, че за този профил на дейност би трябвало да има повече аналитични, а не приложни специалисти например. На първо място предвид спецификите на работа в различните сектори, на практика ще бъде невъзможно за държавните експерти да категоризират служителите по длъжности и да преценяват дали декларираните длъжности отговарят на реално изпълняваните функции. По-вероятно е това да се превърне в нов източник за корупция и дискреция от страна на държавната администрация, като фирмите, които намерят "правилния подход" могат и да не попаднат в обхвата на регулацията.

5/ Концепцията на министерството би била приложима, ако структурата на стопанството се замрази при някакво съвременно състояние. Това ни се струва невъзможно поради отворения характер на икономиката и свободата (макар и относителна) на придвижване. Цената на нововъведението ще бъдат и по-малкото чуждестранни инвестиции.

6/ В основата на идеята е да се реши проблема с дълга на НОИ, днес - грубо пресметнат - малко под един милиард лева. Когато през 2004 г. се окаже, че експериментът е неуспешен, и квази-фискалните и институционалните начини за поправяне на положението ще са доста по-ограничени от днес.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!