Статии ISSN 1313 - 0544

Едностранна евроизация – за и против

Автор: Велико Димитров / 15.12.2008
Оцени тази статия:
 

През изминалата седмица двама от министрите в кабинета изразиха доста категорична подкрепа за въвеждане на еврото в България, не по установения ред, а предсрочно и едностранно. Поне до момента няма индикации това да е официалната позиция на цялото правителство, на някоя от коалиционните партии като цяло, на Българската народна банка или на мнозинството в Народното събрание. Все пак не трябва да се забравя обаче и фактът, че тези двама министри са от различни политически партии и ако предположим, че по по-значими въпроси, каквато без съмнение е евроизацията на икономиката, съществува някаква вътрешна координация, то вероятно поне две от управляващите партии в момента подкрепят идеята (без тя обаче да се споделя от финансовия министър). А що се отнася до основната ответна страна - Европейската централна банка, без никакво съмнение може да се твърди, че тя е против и никога не би подкрепила подобно решение дори и да се предполага, че по-скорошното приемане на еврото в България би се отразило положително на икономиката.

Това, разбира се, има и своето логично обяснение - България би била първата държава член на ЕС, която си позволява да въведе еврото "през задната врата" като заобиколи редицата от правила, които до момента са били спазвани от всички останали - допускане до Европейския валутен механизъм 2, последвано от двугодишно наблюдение на инфлацията, лихвените проценти, публичния дълг и бюджетния дефицит, и при изпълнение на всички заложени критерии, уговаряне на дата за въвеждане на еврото като официална национална валута. На практика, към момента България отговаря на всички критерии с изключение на този за инфлацията, което все пак би било достатъчна пречка за формалното приемане в Еврозоната дори и да бяхме стигнали вече на този етап. Т.е. и сега ние не изпълняваме всички необходими конвергентни критерии, а освен това бихме нарушили и установената процедура. А европейските процедури, по-добри или по-лоши, е хубаво да се спазват, ако си поел ангажимент за това (в това май още не могат да се убедят някои от управляващите, но в друга сфера).

Разбира се, трябва да се направи уточнението, че изказаните идеи до момента са за въвеждане на еврото като второ официално разплащателно средство (а не единствено), а също така и без разрешение, което променя и съотношението на разходите и ползите в сравнение със съгласуваната и по реда евроизация. Няколко биха били най-очевидните ефекти за икономиката:

Основни ползи от несъгласуваното приемане на еврото

  • Премахване на валутния риск спрямо еврото. С въвеждането на валутния борд преди 11 години, този риск многократно е намален, но въпреки това очевидно е, че все още съществува - лихвите по депозитите и кредитите в лева са по-високи от аналогичните в евро, а курсът е фиксиран;
  • Теоретично преминаването към еврото би елиминирало възможността от възникването на валутна криза (спекулативна атака срещу лева) по подобие например на тази с британския паунд (успешна) и руската рубла (неуспешна). Към сегашния момент обаче е пресилено да се обсъжда подобен сценарий, тъй като активите на управление "Емисионно" превишават над 3 пъти пуснатите банкноти и монети в обръщение (по данни на БНБ към края на ноември тази година активите са малко над 28 млрд. лв., а банкнотите и монетите в обръщение малко над 8,3 млрд. лв.). Въпреки че това все пак е сравнително груб измерител за резистентност на потенциален отлив на капитали и спекулативна атака, съотношението по-скоро показва, че има достатъчно резерви, които да гарантират стабилност;
  • Стимулиране на външната търговия, туризма и инвестициите. Основни търговски партньори, инвеститори и посетители на България са страни, които използват еврото, поради което, ако не съществуват разходи по обмяна на лева в евро и обратно и други комисионни, при равни други условия би могло да се очаква тези икономически връзки и потоци от средства да се засилят;

Основни негативи от несъгласуваното приемане на еврото

  • Приспособяване на банки и търговци към новите условия, при които циркулират едновременно две валути - промени в платежната система, банкомати, касови апарати, обявяване на цените в лева и евро, което е свързано с определени разходи. Този ефект все пак е неизбежен, независимо дали еврото се въвежда със или без разрешение;
  • При евентуално несъгласувано приемане на еврото, БНБ ще трябва да изкупува левове за сметка на част от валутните си резерви, докато иначе това би направила Европейската централна банка, т.е. налице е голям разход (или пропуснати ползи) в сравнение с алтернативата;
  • Недопускане на български представители да вземат участие във вземането на решения за паричната политика на ЕЦБ;
  • Открито нарушаване на една от основните процедури в ЕС, за която ние сме поели ангажимент (освен всичко друго моментът със сигурност също не е особено подходящ).

В крайна сметка, ако правителството вече твърдо е решило да предприеме тази радикална стъпка (за което поне за момента няма никакви индикации), най-малкото може да изготви ясна и конкретна оценка на ползите и разходите за България от евентуално несъгласувано приемане на еврото и да я представи на партньорите си в Брюксел и Франкфурт. Какъвто и да е резултатът от оценката, едва ли може да се очаква, каквото и да е отношение на одобрение или дори разбиране, но поне така правителството все пак би запазило някакво достойнство (без значение какви стъпки би предприело в последствие).