Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Една недомислена и скъпоструваща забрана или защо народните представители отново накиснаха избирателите

Автор: ИПИ* / 16.12.2006
Оцени тази статия:
Някои стари изненади от последните промени на закона за далекосъобщенията

През септември 2005 година е прието изменение в този закон.

Както обикновено става с малки на пръв поглед промени бяха създадени големи проблеми.

Параграф шести от преходните и заключителните разпоредби разпореди обществените далекосъобщителни оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез въздушни кабелни мрежи да положат мрежите си под повърхността на земята до 1 януари 2007 година. (Изключение бе направено само за населените места до 3000 жители, но то не се отнася за курорти и резервати с историческо, архитектурно, етнографско или археологическо значение.)

До срока за изпълнение на новите изисквания остават седем месеца и е крайно време някой да си даде труда да обясни за какво става дума.

Кого засягат нововъведенията?

Пак както обикновено, измененията в закона бяха направени без сметка колко ще струва нейното прилагане за бизнеса и потребителите.

На практика тя представлява забрана за въздушно полагане на кабелни мрежи, която влиза в сила на 1 януари 2007 година. Забраната се отнася за всички видове кабелни мрежи (кабелна телевизия, жична радиофикация, ведомствени мрежи, интернет, телефони).

Тя обаче не може да не засегне и техните клиенти, настоящи и бъдещи.

Какви са аргументи за забраната?

За да има смисъл от една забрана, тя трябва да решава проблем, който възниква от наличие на пазарен провал или пък да е отговор на непреодолима обществена необходимост.

Тогава би имало основание за приемане на едно или друго запрещение, но все пак само ако тази забрана може да поправи съответния пазарен провал.

Освен това, нормалната човешка логика изисква забраната да бъде възприета и наложена само ако ползите от нейното прилагане са по-големи от разходите, причинени от нея.

Забраната за въздушно полагане на кабелни мрежи не може да се оправдае с обществена необходимост, нито с недостатъчна или асиметрична информация.

Тя също така не само не се бори с монопол или пазарна власт, но тъкмо напротив – създава условия за намаляване на конкуренцията и в резултат увеличаване на пазарната власт и възможен монопол. Възможностите за монопол се усилват от факта, че в повечето големи градове на страната полагането на кабели от втори оператор е проблемно поради технически изисквания, заложени в различни нормативни документи. Това ще рече, че с въпросната разпоредба се нарушават принципите на конкуренцията, които са задължителен аргумент от всяко законодателство, засягащо някаква стопанска дейност. Очевидно народните представители и вносителите на законодателната промяна или не са чели, или не са се съобразили с това изискване както на закона за ограничаване на административните режими и административния контрол.

Единственият пазарен провал, който може да се счита за начална обоснованост на забраната може да е свързан с външни ефекти и обща собственост.

Може например, от една страна, да се твърди, че забраната за въздушно поставяне на кабели решава проблема с евентуално субективно усещане за неприятна гледка на висящи кабели.

От друга страна, обаче, общата собственост върху тротоарите и пътищата действа в обратна посока, доколкото изискването за вкопаване на кабелите означава задължително използване на тази обща собственост.

В същото време забраната не допринася с нещо за красотата на градските пейзажи и за естетизацията на средата. Оттеглянето на операторите от пазара или пък пренасочването им към изграждане на подземни мрежи и съоръжения не решава въпроса с демонтирането на въздушно положените кабели. Тази констатация се подсилва от факта, че почти половината от бездействащите въздушно положени кабели са собственост на компанията БТК, поставени така още докато е била държавна.

Какви са разходите за съобразяване със забраната?

Те могат да разпределят в следните категории:

  1. Разходи за техническия процес по вкарване на кабели под земята

  2. Разходи за премахване на съществуващите надземни кабели

  3. Негативно влияние на липсата на интернет върху икономическата активност

  4. Административни разходи на държавните структури по прилагане на забраната

  5. Пропуснати възможности за инвестиране в подобряване на технологии и предлагане на нови услуги

  6. Породени неудобства за потребителите

  7. Загуба на време

  8. Бариери за навлизане и ограничаване на конкуренцията

  9. Липса на предлагане в някои региони

  10. По-бавно отстраняване на аварии

  11. Ограничаване на избора на телевизионни програми за потребителите

Изброените разходи, някои от които могат да бъдат изразени в пари, възлизат на 6.3 (шест цяло и три) милиарда лева за период от десет години.

Доколкото в оценяването им винаги сме се придържали към консервативна оценка и доколкото не всички разходи са лесно монетаризуеми, възможно е разходите да са дори по-високи.

Има ли, какви са и за кого са ползите от изпълнението на забраната?

1) Ползи за кабелните оператори – онези от тях, които могат да бъдат оценени включват най-общо взето два компонента:

    • Спестени оперативни разходи на година - намаляване на кражбите на кабели и трафик по трасето вследствие на прокараните кабели под земята; намаляване на оперативните разходи, свързани с поддръжката на кабелната мрежа; спестяване на разходи, свързани с технологичната подмяна на въздушните кабели.

    • Остатъчна стойност на подземните кабели след десет години - подземните кабели фактически нямат краен технологичен живот и следователно ползата от тях се изчислява на база остатъчната им стойност след десет години.

Общите ползи от прокарването на кабелите под земята на кабелните оператори са 323 387 029 лв. (323.4 милиона лева) за десет години.

2) Ползи за Интернет доставчици и фиксирани телефонни линии

Ползите са равни на изчислените ползи на база един абонат * 1 446 427 абоната. Ползите са равни на 1 027 292 899лв. (1.027 милиарда лева) за десет години.

3) Неоценими ползи

Наличие на по-малко кабели във въздуха, т.е. естетически измерения на ползата е трудно да се оцени. Разпънатите в момента кабели между сградите и по стълбовете в голяма част са собственост на БТК (над 50% от съществуващите кабели) и голяма част от тези кабели не се използват, защото са стари, повредени или са към жичната радиофикация. Наложената забрана няма да повлияе на тази ситуация и кабелите ще продължат да съществуват в междублоковото пространство и гъсто населените места.

По-добро качество на услугата също е трудно да се оцени. Температурните разлики влошават качеството на сигнала на кабелните телевизии и като цяло при подземните кабели сигналът е по- качествен и е по-малко чувствителен на метеорологични особености.

Каква е обща оценка на ползите на национално ниво?

Когато избирателите гласуват, те очакват, че техните избраници ще си зададат този въпрос. Ето какво показва аритметиката.

Общите ползи на национално ниво от прокарването на кабелите под земята са 1 350 679 928лв. (1.351 милиарда лева) за десет години.Може би всеки може да сравни ползите с разходите. За тези, които не могат, ние ще направим това по-долу.

Какви са административните изисквания за прокарване на кабелни мрежи?

За прокарването на кабел в Закона за устройство на територията се изисква разрешение за строеж. То се издава след оценка за съответствие с план-схема на елементите на техническата инфраструктура, което е част от подробен устройствен план (ПУП). Тъй като за повечето населени места няма изготвени ПУП, то се налага да се изготви, съгласува и одобри от общината. Процесът на изработване на ПУП средно включва 28 процедури (8 от които са без посочен срок в закона), необходими са минимум 7-8 месеца, а минималният брой държавни и/или общински институции, чието задължително участие се изисква е 7.

Какви са нетните разходи? (Обобщение)

Тези административни изисквания не са пресметнати нито като време, нито са остойностени в пари, макар да е възможно и необходимо да бъде направена и такава сметка. Дори и при това донякъде изкуствено ограничаване на обема на разходите, картината е следната.

Настоящата стойност на ползите от изпълнение на забраната за полагане на въздушни кабелни мрежи са 1.35 милиарда лева за следващите десет години.

Настоящата стойност на разходите, възникващи в резултат на забраната, са 6.3 милиарда лева за следващите десет години.

Нетната оценка на ползите и разходите е отрицателна – изпълнението на забраната за въздушно полагане на кабелни мрежи ще доведе до загуба на обществото в размер на 5 милиарда лева по настояща стойност към 2006 година.

Това е чиста загуба за обществото, доколкото тази част от разходите не е покрита от никакви ползи.

За да получим представа за стойността на необходимите средства, можем да си послужим със следните сравнения:

  • нетната загуба от 5 милиарда лева, произтичаща от изпълнението на забраната, е по-голяма от разходите за здравеопазване и образование взети заедно;

  • на човек от населението се падат около 650 лева нетна загуба при изпълнение на забраната за полагане на въздушни кабели;

  • нетният разход на едно домакинство надхвърля 1 700 лева;

  • на абонат на кабелна телевизия и интернет се падат почти 4 000 лева нетен разход при изпълнение на забраната.

Изводът е, че забраната за въздушно полагане на кабелни мрежи носи повече вреди, отколкото ползи за обществото. Ако тя бъде приведена в изпълнение на практика, това ще е прекалено висок товар за обществото, който би трябвало да се избегне.

Има ли алтернативи?

Значителна част от ползите от полагането на кабелите под земята може да се получи без това да е свързано с огромните разходи, описани в настоящото изследване.

Това може да стане чрез премахване на множеството пречки, които съществуват при вкарване на кабели под земята, както и чрез намаляване на ограниченията за ползване на некомуникационни подземни мрежи за полагане на комуникационни кабели.

Не по-малко важно е, ако все пак ще има ограничения по отношение на въздушното полагане на кабелни мрежи, тези ограничения да следват някои основни принципи:

  • Опростяване на процедурите при изграждане на мрежи и съоръжения

  • Въвеждане на критерии за въздушно или подземно полагане на кабелни мрежи, основан върху спецификата на ландшафта и вида застрояване в съответните общини

  • Регламентиране на безвъзмездно право /или поносима цена/ на преминаване и прокарване на кабели през публична общинска или държавна собственост

  • Създаване на механизъм за едновременно полагане на мрежи и съоръжения от страна на различните оператори, както и механизъм за координация с полагане на други подземни съоръжения още в процеса на проектиране на сгради и инфраструктура

  • Позволяване полагането на комуникационни кабели в други подземни мрежи – колекторна, улично осветление, водоснабдяване, електроснабдяване

  • Стимулиране на общините да изграждат подземна инфраструктура, която да бъде на разположение на доставчиците на комунални и други услуги

  • Усъвършенстване на механизмите на публично-частното партньорство в тази посока

  • Създаване на законови предпоставки за предотвратяване на евентуални злоупотреби с монополното положение по отношение на собствеността върху далекосъобщителните мрежи и съоръжения в страната

  • Предоставяне на общините на правото сами и съобразно своята специфика да определят изграждането на вида далекосъобщителна инфраструктура /въздушно и подземно полагане на кабелите/

Успоредно с политиката на насърчаване, на централно и на местно равнища би трябвало да се създадат възможности за:

  • Естетизиране на средата в населени места при въздушно полагане на кабели

  • Инвентаризация и евентуално премахване на неизползваните въздушни кабели

А изобщо възможно ли е изпълнението на забраната?

Накрая, бихме могли да посочим, че в периода до 1 януари 2007 година е абсолютно невъзможно да се свалят всички въздушни кабели и те да се поставят под земята. Освен огромния икономически разход, който българските граждани и икономика не могат да понесат в този момент, нито могат да понесат наведнъж в рамките на няколко месеца или години, има и допълнителни проблеми.

Те са свързани с бавни административни процедури по издаване на разрешително за строеж, както и с чисто технически изискван период от време за извършване на вкопаването. От гледна точка на реалистичност, периодът, в който една голяма част от кабелите биха могли да се положат под земята, е от порядъка на десетилетия, а не от порядъка на месеци.

Една от ползите обаче би била, че издаващите разрешителни биха си намерили някакво по-лесно от оценката на други разрешителни за строеж занимание. Но за сметка на това, те биха вършили някаква друга работа. От друга страна, приходите в общинските бюджети от разрешителни за полагане на кабели биха били по-малки от нормалните такси за разрешителни за строеж.

И т.н., и т.н. След като не са смятали през декември, може би сега законодателите ще се замислят и ще отменят тази забрана. Ако все пак забраната по някакво чудо може да бъде наложена с усилията на властта, цената вероятно ще бъде да няма услуги, които висящите кабели и техните оператори предоставят.

------------------------------------

*Представяме о сновните изводи, направени от ИПИ в изследването „Анализ на ползите и разходите от забраната за въздушно полагане на кабелни мрежи” (целият текст е достъпен на Интернет страницата на ИПИ), извършено по поръчка на Националното сдружение на малките и средните кабелни оператори “TV Club 2000” в началото на 2006 година.