Статии ISSN 1313 - 0544

Държавно субсидираните студентски кредити водят до по-високи такси

Автор: Светла Костадинова / 05.03.2007
Оцени тази статия:

На всички е известно, че българското висше образование е в криза. В дебата какво да се прави обаче има две абсолютно различни тези.

Първият подход за справяне с кризата , възприет от министерството на образованието, и както стана ясно и от управляващата партия на нейното заседание на 4 февруари тази година, е чрез отпускане на повече пари за висшето образование. В тази посока е и решението на коалицията за „спешно изготвяне на методика за нисколихвено студентско кредитиране ". От малкото разпространени подробности стана ясно, че средства за тези кредити ще бъдат акумулирани в единствената държавна Насърчителна банка.

Другият подход, който ние защитаваме, е, че е необходима реална конкуренция между всички университети в България - частни и държавно финансирани за да имаме качествено образование, при което парите, които всички ние плащаме като данъкоплатци, ще са ефективно използвани.

Защо не трябва да се предоставят студентски кредити с ниски лихви, финансирани от държавата?

На първо място, средствата за образование в страната не намаляват както би се случило ако стриктно се следват демографските тенденции в страната. Ако е необходим радикален подход, то това е намаляване на държавното подпомагане на висшето образование, а не увеличаване. Тук не говорим за намаляване на достъпа до образование, а за създаване на стимули университетите постоянно да се съревновават за студенти, те пък от своя страна да осъзнават какви са ползите от висшето образование и да знаят, че бъдещите им доходи ще са по-високи и затова си струва да инвестират време и пари в него.

Веднъж завинаги хората, от които зависи какво ще се случва, трябва да осъзнаят, че на пазара на висше образование действат същите сили като на всеки друг - на търсене и предлагане.

Нека си представим, че издръжката на един студент е 1 000 лв. и повечето студенти теглят кредит с 10% лихва. Сега си представете, че правителството предприеме мерки, с които намалява лихвения процент. Почти сигурно е, че повече студенти ще поискат да следват и значителна част от тях ще са склонни да платят по-висока такса, тъй като ще имат на разположение евтин ресурс.

Тъй като студентите ще могат да си позволят да заплащат по-високи такси, те ще искат и по-добро образование и по-добри условия в самите университети (общежитие, храна, библиотеки, качествени и скъпи учебници, спортни зали и т.н.), което ще накара учебните заведения да отговорят на тези искания, а това от своя страна ще повиши техните разходи. Резултатът ще е вдигане на студентските такси, което постепенно ще направи висшето образование недостъпно за семействата с ниски доходи. Тъй като те са една от причините правителството да обмисля нисколихвени кредити, накрая ще се окаже, че тези, за които са предвидени, ще бъдат изхвърлени от системата. Това от своя страна отново ще провокира искания за ново намаление на лихвите по кредитите за студенти и всичко ще се повтори с единствената разлика, че таксите ще нарастват постоянно. Ако трябва да обобщим - нисколихвените кредити ще подпомогнат университетите, а не студентите. А докато тези учебни заведения не се научат да бъдат ефективни, ориентирани към реформи и резултати, никакви допълнителни средства не трябва да им се предоставят. Иначе ще е наливане от пусто в празно.

Разбира се, трябва да разгледаме и другия вариант, в който поради нарасналото търсене на висше образование от страна на студентите се създават нови университети и по този начин има и нараснало предлагане. Тогава търсенето и предлагането ще се срещнат по-скоро и не на толкова висока цена на таксите. Възможно ли е обаче това да се случи в България? Реалистично ли е да смятаме, че у нас предлагането може да отговори толкова бързо на нарасналото търсене? Едва ли.

Ще има няколко университета, които са сред най-предпочитаните в момента, които няма да могат напълно да отговорят на нарасналото търсене тъй като ще искат да задържат "високото" качество на образователната си услуга и ще вдигнат таксите.

Ще има университети, които ще приемат студенти "на едро" и в които качеството ще пада все повече - а дали това е целта на нисколихвените кредити?!

Ще има и трети вариант - предприемачи, които ще поискат да отворят университет в България виждайки в нарасналата покупателна способност на кандидат-студентите възможност за добър бизнес. Опитайте се да основете университет в България и ще видите, че трябва да минете през Парламента за разрешение. С други думи, предлагането на образователната услуга е по-скоро нееластично и няма да отговори подобаващо на нарасналата способност на студентите да плащат и резултатът ще е нарастване на таксите.

На второ място, студентските такси не са високи в България, напротив. Ако целта на правителството е да подпомага студентите не с таксите, а с разходите за живеене по време на следването, то вече има подобни възможности от банките. Те обаче държат на някаква гаранция, че качеството на образованието ще осигури стабилни доходи, които да позволят изплащането на тегления кредит. Което със сигурност не може да се каже за държавата, защото ако беше така половината университети в България щяха да бъдат "отрязани" от държавно финансиране поради отчайващо ниско качество на преподаването.

На следващо място, не става ясно от информацията дали ще се подкрепят кредити за обучение единствено в държавните университети или в списъка ще се включат и частните. Много вероятно е в тази схема да са включени единствено първите, тоест тези, които са и най-неефективни. Защо тогава да подпомагаме неефективността? Нима искаме още по-голяма?

Не можем да пропуснем и друга подробност от тази идея, а именно участието на Насърчителна банка. Тази банка отдавна трябваше да е приватизирана, защото банковият сектор в България е много конкурентен и няма необходимост от подобна финансова организация. Участието й в тази идея по никакъв начин няма да насърчи останалите банки да финансират студентите и да се конкурират помежду си. Това ще изтласка частния сектор и ще доведе до още по-големи проблеми, имайки предвид описаните по-горе ефекти от нисколихвените кредити. Крайният резултат ще е невъзможност на повечето студенти да изплащат задълженията си, което директно ще се отрази на банката. И тъй като тя е държавна, пак всички ние ще плащаме за сгрешената логика.

Накрая трябва да се попитаме защо тогава политиците продължават неуморно да отклоняват общественото внимание от истинските проблеми, които са причина за кризата на висшето образование, и поддържат про-инфлационна политика?

Отговорът е, че политиците имат нужда от гласоподаватели и най-добрият начин да ги спечелят е да ги подкупят. Затова и предлагат толкова много помощи под различни форми и на различни групи в обществото. Проблемът е, че политическата отплата се проявява на следващите избори и надеждата на политиците е, че няма да са на власт когато ужасяващите резултати от сегашните им действия започнат да се проявяват или тогавашните управляващи с подобни подходи ще вземат същите решения.