Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Два града – два образователни подхода*

Автор: Бинка Илиева / 31.08.2007
Оцени тази статия:

Според Федералния закон на Калифорния за обхващане на всички деца в училище (No Child Left Behind Act) всеки учащ от всяка подгрупа, вкл. тази на малцинствата, на семействата с ниски доходи и на нуждаещите се от специално образование, трябва да умее да чете и смята. През 2005 г. всяка подгрупа в началното и основното училище трябваше да има 24.4% способни да четат и 26.5% - да смятат, за средното училище процентите са 22.3 и 20.9. Законът определя 2 215 училища за промяна, от тях 355 хронично изоставащи (над пет години). Свиването на класовете, увеличаването на бюджета и налагането на санкции се оказаха неефективни. Алтернативните стратегии включват:

1. възможност за обучение на учениците в изоставащите училища;

2. конкурентно предлагане на външни оператори;

3. системата на “претегления учащ” (избор на училище в района);

4. превръщане на слабите училища в чартърни1 (лицензирани).

Учениците имат право да напускат изоставащите училища. Парите за учение трябва да се сложат в училищната им чанта и да следват техния избор. „Предоставянето на покупателна способност” на родители и ученици хвърля ръкавица към изоставащите училища да се състезават за получаване на финанси. Претеглянето е проста и справедлива система за финансиране на всеки учащ, като позволява парите да следват детето. Тя е и печеливша, защото чрез нея се развива стабилно финансиране на образованието и изкарва всеки “училищен доставчик” – обществен, частен или чартърен, на школското игрално поле.

Два града в щата - Оукланд и Комптън, две поредни години са в списъка от 162 училищни района, които трябва да подобрят образователната си система. Независимо, че са с различна география, те са сродни по високо ниво на престъпност, с многобройно испанско и чернокожо население, но малобройно азиатско и белокожо, с приблизително еднакъв среден доход на семейство.

Оукланд възприе формулата за “стойностно претегляне” на учащите се, която приложи през миналата година. Тя не изисква децата да посещават кварталното училище, особено, ако то е изоставащо, а могат да изберат всяко едно обществено или чартърно училище от своя образователен район и да занесат своите „долари за образование”. Както интенданството следва маршала, така и „доларите за образование” вървят след учениците. Приходите „се претеглят” според трудностите, свързани с обучението на отделния учащ: децата с ниски доходи или със специални нужди ползват повече пари, отколкото умните и заможните. Училищата се състезават за финансиране, но за сметка на това упражняват пълен контрол върху парите.

Комптън обаче залага на „разходите за обучение”, напълно различен подход, който изключва участието на упълномощени родители и децентрализирания контрол върху училищата. Вместо това в образователния район се опитват да се справят с изоставащите училища  чрез:

  • намаляване размера на класове – за последните пет години с 12%;
  • задължително изучаване на строго регламентирано учебно съдържание;
  • подобряване квалификацията на учителите.

Какви са резултатите до момента? - Оукланд показва по-високи резултати

Училищата в Оукланд са проявили забележителна гъвкавост в посрещането на ученическите изисквания, докато Комптън е в застой. Положителните ефекти за Оукланд са:

  • През 2003-2004 г. средните училища в Оукланд предлагат 17 ускорени класа 2, през 2006 г. те са 91 - по един на 143 ученици, а в Комптън само два - по един на 218 ученици. В Оукланд има по-често курсове на високо ниво по природо-математически науки.
  • През 2006 г. около 800 гимназисти са изучавали физика (първа година), почти три пъти повече в сравнение с 2004 година. Те се представят успешно и на зрелостните изпити (High School Exit Examination) в Калифорния: 62% - по английски език срещу 57% през 2005 г., и 60% по математика срещу 54% през 2005 година.
  • Повишение с 19 точки в щатския показател по академична успеваемост 3, докато Комптън е получил 13 точки, но почти всички негови успехи се дължат на началното училище, където учениците не са толкова трудно контролируеми. Средните училища там губят средно по 6 точки, докато тези в Оукланд печелят средно по 16 точки.
  • Средните училища в Оукланд се изкачват със средно 30 точки в щатския академичен индекс. През 2006 г. учениците в икономически неравностойно положение са спечелили с 60 процента повече при представянето си на индекса, отколкото тези в Комптън, а изучаващите английски език - със 120 процента.

Напредъкът на Оукланд се дължи на заимстваната от Сан Франциско програма за “претегляне на учащите се”, успешно прилагана от шест години. Учениците от всяка образователна степен по всеки един предмет постоянно постигат резултати над средното ниво за щата. От 2001 г. децата от семейства с ниски доходи са спечелили 83 точки, с 16 % повече от резултатите на връстниците им от Лос Анджелис и с 25% повече от тези на учащите се в Комптън. През 2006 г. учениците от Сан Франциско са постигнали най-високия резултат в Калифорния, измерен с индекса за академична успеваемост – с 97 точки повече от Лос Анджелис и със 150 точки повече от Комптън. Дори учениците от малцинствата, от бедните семейства и със специално образование са отбелязали значителен напредък. Групата на изучаващите английски език, изискваща най-много усилия, е отбелязала 12 точки през 2006 г., а тази от Лос Анджелис – нула. Учениците със специално обучение са спечелили 19 точки, а Лос Анджелис - една точка.

Наскоро Оукланд беше домакин на еднодневно изложение, на което над 10 училища от района си съперничеха да привлекат родители: информация за предлаганите курсове, предимства на образованието и отговори на въпроси. Накратко, училищата излизат на пазара и се рекламират на всеки един родител.

Обратът в Оукланд настъпи във време, когато щатът предприе зле посрещнати сливания на училища вследствие протестите в обществото и в училищните съвети. Но тъй като “претеглянето на учениците” води до децентрализация на контрола върху училищата и до ефективна отговорност на родителите за отчетността, принципалите успяха да се съсредоточат върху най-важното – учащите се.

Новата програма получи похвали от фондацията „Томас Фордам” (Вашингтон) и бившия министър на образованието Род Пейдж. Някои учителски синдикати предпазливо я одобриха, въпреки че много съсловни организации се противопоставиха принципалите да контролират училищните средства под страх от отслабване на синдикалните правила за израстване в йерархията по старшинство.

Щатският закон посочва 10 000 училища в страната като изоставащи, от които 1 000 за повече от пет години. По-малко от един процент от учениците успяват да преминат в по-горната образователна степен, независимо че това е тяхно законно право. Политическите лидери могат да променят нещата, като се облегнат на скромния опит в Оукланд и Сан Франциско за избор на училище. Всеки ученик го заслужава.


 


 * Материалът е превод със съкращения на частта от годишния приватизационен доклад (2007 г.) на фондация „Reason”, посветена на реформата в образователната система. Пълният текст може да прочетете тук.

1 Чартърните училища (на англ. ез. – charter – право, грамота, лиценз) са основни и средни училища, финансирани от обществени фондове. Те са освободени от някои наредби и регулации, в замяна на което са задължени да постигнат целите, заложени в съответната харта т.е. да предоставят по-задълбочени знания по определени предмети. Началото на движението на чартърните училища е поставено в САЩ през 1988 г., когато президентът на Американската учителска федерация Алберт Шенкер призовава за реформа в обществените училища.

2 Advanced Placement classes (AP class) - класове с по-задълбочено и ускорено усвояване на учебния материал.

3 State’s Academic Performance Index - цифров показател за академична успеваемост, който щатските власти в Калифорния определят на училищата въз основа на представянето на учениците на стандартизирани тестове.