Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Две крачки назад в електронната идентификация

Автор: Адриан Николов / 07.12.2018
Оцени тази статия:

На теория, от десетилетия неуморно и с поглед напред градим инструменти за електронно управление, които от една страна да улеснят и ускорят общуването на гражданите и бизнеса с администрацията и институциите, от друга – да подобрят ефективността и да разширят набора от услуги, предоставяни от същите тези институции. На практика (почти) всеки опит за въвеждане или разширяване на инструментите за електронно управление среща отпор или поне инерция от страна на представителите на същите тези институции, и в крайна сметка тези инструменти се забавят значително или се провалят окончателно.

След практическия отказ от въвеждане на електронно гласуване от разстояние по Интернет и меко казано неефективното отиграване на кризата със срива на Търговския регистър през лятото, днес парламентът на първо четене прие поредното забавяне на издаването на лични документи с електронна идентификация.

С това сагата около новите лични карти и паспорти изглежда ще се точи общо пет години, при това само ако допуснем, че няма да има още забавяния. Първата обществена поръчка за издаване на документи с електронна идентификация беше през 2016 г., но тя по-късно бе прекратена; имаше идеи и държавна фирма да се занимава с това. Последният срок за започване на издаването им беше 1 януари 2019  г., но с оглед на това, че до днес не е избран изпълнител между четирите фирми, заявили желание за това, спазването му е напълно нереалистично.

Не е за пренебрегване и начинът, по който се случи това поредно забавяне на разширяването на инструментите за електронно управление. Както напоследък се случва доста често, промяната в Закона за българските лични документи минава през преходните и заключителни разпоредби на друг закон - в случая този, който регулира преминаването и пребиваването на чужди въоръжени сили в страната, който предвижда нов документ за служителите на НАТО в страната. Издаването на такъв обаче не може да започне преди средата на 2020 г., след като бъде пусната в експлоатация системата за издаване на новите лични документи.

Защо са ни лични карти с електронна идентификация?

На пръв поглед забавянето на поредната смяна на формата на българските лични документи не би трябвало да е особено драматично. За разлика от предишните, обаче, тази смяна е доста по-важна по няколко причини:

  • Всяко забавяне във въвеждането на електронен идентификатор на практика забавя развитието на останалите инструменти за електронно управление. Причина за това е, че понастоящем всяка една електронна услуга се нуждае от отделен метод за идентификация на гражданите, които я ползват. Съответно издаването на такива идентификатори представлява допълнителна пречка и пред гражданите, които искат да ги ползват, и пред институциите, които ги предоставят. Наличието на единна система за електронна идентификация премахва тази пречка и дава единен стандарт за разпознаване на гражданите, което от своя страна значително улеснява и забързва по-широката употреба на вече наложените и създаването на нови електрони услуги, тъй като премахва нуждата от различни идентификатори. Опитът на други страни сочи, че след въвеждането на лични карти с електронен идентификатор употребата на електронни административни услуги, а интеграцията на съществуващите и създаването на нови такива се забързва значително;
  • Електронното гласуване от разстояние става много трудно в отсъствието на някаква форма на електронна идентификация. Въпреки че е възможно да се ползват алтернативни методи за това - например квалифициран електронен подпис или преди всяко гласуване да се издават специфични идентификатори при поискване от страна на гласоподавателите (както, например, в момента действа идентифицирането пред НАП при ползване на електронните ѝ услуги), идентифицирането чрез електронна лична карта значително ще улесни процеса. То ще позволи и на много повече хора да гласуват по Интернет в сравнение с горните две възможности;
  • Налагането на единен стандарт за идентификация значително подобрява сигурността и интеграцията на инструментите за електронното управление, тъй като всички усилия и мерки се съсредоточават върху една система. Това ще сложи край на нуждата от поддръжка (или създаването) на отделни здравни карти, карти за градски транспорт, дори и банкови карти и подобни;
  • Наличието на електронен идентификатор повишава доверието и прозрачността на администрацията. Понастоящем гражданите имат много малко контрол върху употребата на данните им, събирани от институциите. Комбинирането на електронен обмен на документи и информация обаче означава, че всеки ще има пълен достъп до данните си, както и контрол и знание за това кой, кога и с каква цел ги ползва;
  • Личните карти с електронен идентификатор на практика слагат електронен подпис в джоба на всички граждани на страната, които не са се отказали изрично от това. Докато доскоро притежаването на електронен подпис беше привилегия на онези, които са склонни да плащат за такъв, масовото им разпространяване ще подобри не само общуването с администрацията, но и частните взаимоотношения, като елиминират нуждата от подписване на документи на място. От една страна, това значително улеснява и забързва бизнес взаимоотношенията, но и намалява възможността за измами с чужда идентичност.

Както видяхме, въвеждането на електронна идентификация е от ключово значение за по-нататъшното развитие на електронното управление. Поредното ѝ забавяне обаче остава впечатление за целенасочени опити това развитие да бъде спънато или поне отложено възможно най-дълго.