Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Достъп до демокрация или какво може да се знае за законодателните намерения на кабинета до юли т.г.?

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

Законодателната програма на правителството до края на юни е доста време обявена чрез страницата на Министерския съвет в Интернет, но досега не е била обсъждана повече или по-малко подборно нито в пресата, нито от представителни организации на бизнеса или гражданството.

Какво казва програмата?

Правителството предвижда до юли да внесе в законодателното събрание 78 проектозакона. От тях 32 са проекти за изменение и допълнение на вече приети закони, а 21 са законопроектите за ратификация.

Нови например са проектозаконите за:

" стоковите борси

" тържищата

" растителната защита

" регионалното развитие

" общественото здравеопазване

" филмовата индустрия

" генетично модифицираните организми

" енергетиката

" енергийната ефективност

" акцизните складове

" гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя

" Националния регулатор на водната услуга

" сигурността на спортните обекти и мерките срещу насилието и лошото поведение на зрителите преди, по време и след провеждането на спортни прояви

" Национална горска компания

" Миграционната служба

" интеграцията на хората с увреждания

" граничната охрана.

При внимателно вглеждане са оказва, че над 1/3 от списъка на новите закони са проекти, които ще отменят сега действащи закони в дадена област или разделят тези области като подопечни на различно законодателство и учреждения. В крайна сметка излиза, че в 64 от78 законодателни замисъла става дума или за поправка на вече действащо законодателство или за ратификация. (Чистият брой на поправките е 43, това число говори само по себе си за качеството на законодателната работа.)

Казаното не означава, че проектите за изменение и допълнение или ратификация не са важни или че не ще имат дългосрочно въздействие. Такива ще бъдат резултатите от поправките в Кодекса на труда, в закона за административното обслужване, в данъчния процесуален кодекс и от ратифицирането на заема от Световната банка за усъвършенстване администрацията. Тук е важно да се занимаем с въпроса какво е възможно да се знае за тези въздействия.

Защо хората не коментират законодателните намерения на правителството?

Липсата на интерес от страна на организациите на бизнеса и гражданството може да бъде обяснена по много начини - като израз на недоверие, като задоволство от съществуващите канали на влияние, като трудност на достъпа до проектозаконите или като рационално невежество, мотивирано от предчувствието, че разходите за поддържането на заинтересованост и участие са огромни в сравнение с изгледите за успешно застъпничество за една или друга кауза.

Така или иначе обаче липсата на интерес към законодателната програма едва ли може да бъде оправдана (като изключение може да посочим общите анализи на законодателната среда, подготвяни регулярно от БИБА). Законодаването е основен начин на провеждане на политиката на всяко правителство, извън приемането и прокарването на нормативни актове тази политика няма легитимност.

Гражданските и бизнес организациите твърдят, че мисията им е (mutatis mutandis) подобряване на живота и дейността на всички или поне на техните собствени членове. По закон в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено-полезна дейност са записани 720 организации. Очевидно техният интерес към работата на правителството е недостатъчен, за да предизвика публични обсъждания на законодателните намерения на правителството. Затова при неочаквани или вредни поврати в политиката, тези организации също ще имат вина.

Технически проблеми на достъпа

От началото на есенната сесия в страницата на законодателното събрание в Интернет има известни промени. Вместо списък на всички внесени законопроекти е налице списък на онези, които са внесени през текущия месец. Ако някой иска да проследи съдбата на внесен законопроект, непредизвикващ скандал от рода на този със законопроекта за радиото и телевизията, задачата ще окаже доста трудна. През следващия месец няма да се знае законопроект, внесен предишния месец. Ако не знаете наименованието на законопроекта, няма да можете да го търсите в архива, защото търсачката е по ключови дум в заглавието на законопроекта.

Единственият изход е следният. Трябва да се води собствен списък на внесените законопроекти в Народното събрание и собствен архив. Този списък следва да се сравнява със списъка на законопроектите в програмата на правителството, актуализиран обикновено спрямо политическия сезон. Оттам може да се видят заглавията и съответно да се следи съдбата на проекта след внасянето му в Народното събрание. Разбира се, по този начин ще се знае какво става само с внесените от правителството закони, но не и на тези, които са внесени от отделни народни представители или от опозицията.

Засега достъпът до проектозакони преди внасянето им в Парламента, т.е. до законодателните намерения на правителството, остава практически затворен за широката общественост, ако някой министър не реши друго - например да направи обществено обсъждане. Някой организации обаче са изключение. Това са работодателските и профсъюзните организации, които участват в т.нар. тристранен диалог с правителството и организациите, участващи в Съвета за икономически растеж. Проектите за нормативни актове на Министерския съвет като правило не са достъпни.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!