Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Добър водещ индикатор ли е бизнес климатът?

Автор: Десислава Николова / 13.01.2012
Оцени тази статия:

Всеки месец Националният статистически институт публикува оценката на пул от мениджъри за стопанската конюктура в четири широки сектора (промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги)  и техните краткосрочни очаквания. При наличието на регулярно публикувана и достатъчно подробна информация за т.нар. „бизнес климат” от 1997 насам, логичен е въпросът дали този индикатор има някаква обяснителна сила за това, което се случва в момента в икономиката и това, което предстои да се случи в следващите месеци.

Първият  проблем, с който се сблъсква всеки, който е ползвал данните за бизнес климата, е (публичното) наличие само и единствено на графика в pdf формат, която показва съвкупния индикатор за бизнес климата във всички наблюдавани сектори. Тази графика е придружена с кратък текст накъде се е придвижил този индикатор през последния месец (нагоре/надолу) и с колко пункта, без да се навлиза в детайли за абсолютната му стойност през месеца или през предходни месеци. По този начин извеждането на числата, които стоят зад графиката, от ползвателите на информацията е невъзможно.

 

Въпреки тази обективна трудност, една проста съпоставка на графиката за съвкупния индикатор за бизнес климата и данните за ръста на БВП показва сериозното разминаване между тези 2 показателя. Очевидно в периода преди кризата се натрупва сериозен оптимизъм у местните мениджъри, който далеч надминава реалната ситуация в икономиката.

Може би единствено в дъното на кризата, бизнес климатът отразява това, което се случва в икономиката.  В момента, например, индикаторът за бизнес климата е на нивата си от 2001 година, когато икономиката растеше с над 4% на тримесечие (спрямо година по-рано). За сравнение, тази година икономиката ни надали ще достигне 2% ръст. Ако трябва да се обобщи, индикаторът за бизнес климата показва известна способност да предрича обрати в цикъла (ако може да се съди по единствения такъв случай за периода), но с това общо взето се изчерпва обяснителната му сила.

Интересно е да се види и как се представят отделните компоненти на бизнес климата по сектори.  Месечната анкета за стопанската конюнктура сред мениджърите съдържа няколко различни индикатори за бизнес среда/климат и очаквания за непосредственото бъдеще. На базата на една проста съпоставка на динамиката на тези индикатори с доста по-късно излизащите данни за промишленото производство и продажби могат да се направят следните наблюдения:

 

1/ Тук дори и с  просто око се вижда по-близко движение между някои от индикаторите от анкетата за бизнес климата и данните за промишлено производство/продажби.

2/ На базата на корелационни коефициенти (за периода от началото на 2000 г. до края на 2011 г.) се вижда, че е най-тясна връзката между промишленото производство от една страна, и бизнес климата и оценката на мениджърите за настоящото бизнес състояние, от друга. Там корелационните коефициенти са съответно 0,68 и 0,75 (при 1-ца имаме перфектна корелация).

3/ Индикаторите от анкетата за стопанската конюнктура като правило корелират доста по-слабо с тези за промишлени продажби, отколкото с тези за промишлено производство.

4/ Очакванията на мениджърите за производствената активност през следващите 3 месеца и съответно бизнес състоянието през следващите 6 месеца имат много ниска прогнозна сила. Това показва съпоставката между всеки от тези два индикатора от преди 3 или съответно 6 месеца с настоящото съостояние в проммишеността, измерено чрез производство и продажби.

В строителството връзката между различните показатели в бизнес анкетата, от една страна, и строителната продукция, от друга,  е още по-слаба. Това се вижда както с окомер, така и на база корелационни коефициенти. Разбира се, би могло да се направи по-сериозен иконометричен модел, в който да  се изчисти нестационарността, където я има, и да се изведат съответните коефициенти на статистическа значимост, но резултатите най-вероятно няма да са по-добри.

Това, което може да се каже в обобщение е, че данните от бизнес анкетите  на НСИ трябва да се четат с голяма доза скептичност, тъй като като цяло прогнозната им стойност е ниска. Особено що се отнася  до съвкупния индикатор за бизнес климата, който би могъл да служи единствено за засичане на резки обрати и шокове, но надали би могъл да предскаже по-плавно забавяне или ускоряване на растежа. При промишленото производство показателите за бизнес климат и теккущо състояние видимо носят малко по-голяма обяснителна сила, но за да може това да се твърди по-категорично и да се говори с конкретни числа, тази връзка би трябвало да се изследва и с подходящ иконометричен модел.