Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Добри новини от парламента

Автор: Велико Димитров / 08.01.2007
Оцени тази статия:


Голяма част от коментарите на ИПИ по отношение на водената икономическа политика от сегашното (а и от което и да било правителство преди това) винаги са били силно критични; дори злободневни според някои от по-непостоянните привърженици или откровени противници на чисто пазарните решения, по-голямата стопанска и индивидуална свобода и прилагането на принципа “без преференции”.


Критичната насоченост на нашите коментари, която смея да твърдя е оправдана и икономически обоснована, е обаче не хоби или задължение, а отговор и опит за корекция на една неотменно повтаряща се реалност: факт е, че правото за вземане на решения е делегирано на малка група хора (неизбежен недостатък на представителната демокрация(1) ), факт също така е, че тази малка група хора, дори и да беше в състояние винаги да взима най-правилните решения, пак нямаше да успява да го прави поради наличието на всевъзможни тясно-браншови, синдикални и други лобистки групи, лични или приятелски интереси или просто “широки пръсти” с популистка цел преди поредните избори.


Предвид тези аргументи и като логично следствие на честите критики от наша страна, полагаме усилия да забелязваме и неща с потенциално бъдещо положително въздействие върху обществото и икономиката като цяло (без целенасоченото приоретизиране на определени интереси (2)).


Подобно положително развитие вероятно предстои скоро да се случи ако се приеме внесеният преди дни в Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”. Текстовете на предложения закон все още не са достъпни на Интернет страницата на парламента, но тъй като сме запознати с предложението, бихме искали да направим кратък сравнителен коментар по отношение на ситуацията в момента и това, което би се случило ако народните представители приемат измененията.


Какво е положението сега?


• “Държавен вестник” не е достъпен в Интернет, а само на хартия. Това ограничава възможностите за достъп до информацията, която се публикува, както и функционалността при нейното използване;


• В електронен вариант изданието може да се получи по електронна поща или на магнитен носител във формат Page Maker, но цената е забранително висока – 6 010 лв. на година без право на разпространяване. Цената е еквивалентна на почти 19 средномесечни работни заплати;


• За сравнение във всичките страни на ЕС25 еквивалентът на българския ДВ е достъпен в Интернет и почти без изключение е безплатен; в Румъния той може да бъде получен в електронен вариант срещу многократно по-ниска цена и дори в Албания официалният ДВ може да се чете срещу около 800 лева на година (над седем пъти по-евтино, отколкото у нас);


• Големи и при наличието на вече утвърдени Интернет технологии, в известна степен ненужни са разходите за отпечатване на ДВ (над 1,6 млн. лв. за 2005 г.).

Какво ще се промени ако Законът за изменение и допълнение бъде приет?

• “Държавен вестник” ще бъде достъпен в Интернет за всички напълно свободно (без каквато и да било регистрация);

• Достъпът до цялата информация, която подлежи на публикуване, ще е безплатен за всички и независимо от броя посещения;

• Електронното издание ще има същата правна сила, както хартиеното (в някои от държавите от ЕС25, електронните текстове имат дори примат при евентуална колизия с хартиената отпечатка);

• Неофициалният раздел ще бъде публикуван единствено в електронен вариант, което предполага спестяването на определени средства, с част от които би могла да се финансира реформата, а след това те да бъдат спестени;

• След определен период от време, както това се е случило в някои по-напредничави западноевропейски държави, отсъствието на реална необходимост от отпечатването на хартия дори и на официалния раздел, ще стане очевидно;

• ДВ на хартия и в Интернет ще се публикуват едновременно; достъпът до най-официалният източник на информация в България ще е много по-бърз от всяка една точка на света, а функционалността при работа с информацията, несравнимо по-висока.

Ние приветстваме това законодателно предложение, което, както е модерно да се казва напоследък представлява “европейска практика”. Надяваме се всички народни представители, независимо към коя политическа партия принадлежат, да мислят същото и да го приемат преди формалното ни членство в съюза, тъй като това би ни приближило и фактически към добрите европейски модели.

-----------------------------------------------------

(1) Недостатъкът е неизбежен за днешните условия, тъй като потенциален референдум по всеки един въпрос би предизвикал неимоверни разходи и нормалните стопански процеси биха затихнали. Може би сравнително най-удачното решение към момента (добър пример в това отношение е Швейцария) е по-малко правомощия за централното правителство и повече за местните представители на законодателната и изпълнителната власт.

(2)  В реалността няма промяна, която да облагодетелства абсолютно всички в еднаква степен; всяка една промяна обаче е оправдана, когато тези, които губят са по-малко от тези, които печелят, т.е. нетният резултат да е положителен, без да са нарушени основните принципи на равнопоставеност в условията и недискриминация в разпределението