Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Дисциплиниращи и коригиращи фискални механизми

Автор: Калоян Стайков / 27.01.2012
Оцени тази статия:

На провелата се през седмицата кръгла маса на тема „Фискалните правила – варианти за България“ се изказаха много аргументи в подкрепа на въвеждането на фискални правила като инструмент за провеждане на разумна фискална политика. Имаше и мнения против, като бяха повдигнати няколко въпроса, които останаха без отговор. Такива бяха:

  • Как ще гарантираме спазването на фискалните правила?
  • Кой ще следи за това?
  • Какви са санкциите или коригиращите механизми при неизпълнение?

Един отговор на тези въпроси е създаването на независима фискална институция, най-често известна като финансов съвет. Това не би било някакво иновативно решение, тъй като такива съвети съществуват и в момента в редица страни. Така например, Бюрото за анализ на икономическата политика в Холандия е създадено още през 1945 г. Дефиницията на Европейската комисия (ЕК) за такива институции е: „независими публични структури, различни от централни банки, правителства или парламенти, които подготвят макроикономически прогнози за бюджета, наблюдават бюджетното изпълнение и/или съветват управляващите по фискални въпроси“.За да се осигури независимостта им, финансирането им не трябва да зависи от управляващите.

Основните дейности на тези институции са три:

  • Осигуряване на независими прогнози, които да се използват в процеса по изготвяне на годишния бюджет, например прогнози за развитието на икономиката през следващата година.
  • Осигуряване на независими анализи на фискалната политика. Такива могат да включват наблюдение за развитието на бюджетни агрегати, анализ на изпълнението на поети от правителството ангажименти, включително за спазване на фискални правила и/или прогнози на очакваната цена от определени политики.
  • Даване на периодични оценки и препоръки във връзка с различни аспекти на бюджетната политика, например за нейната дългосрочна устойчивост или за постигане на определени цели от различните структури на консолидираното управление.

Последното проучване на ЕК показва, че в 17 страни от Европейския съюз (ЕС) съществуват 25 независими фискални институции, като страните с повече от една такава институция са Германия (4), Австрия (3), Испания (2) и Франция (2). От разгледаните институции 19 публикуват анализ за развитието на бюджетните агрегати, 15 дават препоръки за водене на фискална политика, 15 предоставят макроикономически и фискални прогнози. От последните само в четири страни - Австрия, Белгия, Словакия и Холандия -управляващите използват прогнозите на фискалните съвети при изготвянето на проектобюджета за следващата година и за средносрочно планиране.

Създаването на независими фискални институции е свързано с няколко проблема и изисква време, за да започнат да работят добре. Не е случайно, че в повечето нови страни членки такива институции са по-скоро изключения. Едно обяснение за това е, че фискалните съвети имат дълга история в старите страни-членки на ЕС, която помага както за развиване на нужните умения за работа, така и за натрупване на доверие в дейността им. От тази гледна точка трябва да се имат предвид две неща:

  • Задълженията на новата структура трябва да са съобразени с техническите и методологически умения на персонала ѝ.Създаването ѝ е добре да бъде предшествано от оценка на разполагаемия човешки и технически ресурс.
  • Преглед на историята на фискалните съветипоказва, че те се усъвършенстват по метода„проба-грешка“. Това означава, че имат нужда от време, за да развият напълно мандата си и да натрупат репутация, която е ключова за работата им. Като изход от този проблем се предлага вменяването на тези функции на вече съществуващи структури, вместо да се създават нови такива.

Накратко, независимите фискални съветимогат да бъдат отговор на някои проблеми, свързани с въвеждането на фискални правила и с подобряване на бюджетния процес като цяло. Тези институции обаче трябва да са извън структурите на централна банка, правителство или парламент и да бъдат финансови независими от управленски решения, за да се осигурят условия за безпрепятствена работа. Освен това създаването на нови такива институции може да бъде възпрепятствано от наличния ресурс,а трупането на репутация, която е ключова за работата им, при всички случай отнема време.