Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Дежурни препоръки към дежурния изоставащ

Автор: Красимир Петкашев / 10.06.2011
Оцени тази статия:

Почти два месеца след като България изпрати до Европейската комисия последните актуализации на Националната програма за реформи (НПР) и Конвергентната програма (КП), ето че оценката на Комисията вече е факт и тя, оказва се, не е никак приятна. В работния документ, на базата на който Съветът ще направи своите препоръки към страната ни, се съдържат множество критики и чести споменавания на думи като „неустойчивост”, „липса на напредък”, „неефективност”, „бавен напредък в реформите” и т.н. Написаното в доклада на Комисията звучи в преобладаващата си част разумно. Прави впечатление и доста по-острият тон в споменаването на неразрешените проблеми. Това трябва да е сигнал за родните политици, че търпението на Брюксел не е безгранично и е добре да започнат по-ефективно да изпълняват препоръчаните им реформи.

На първо място, Комисията изразява резерви в реалистичността на прогнозите за икономическия растеж през тази и следващата година, залегнали в Конвергентната програма. Причина за разминаването идва от по-оптимистичните допускания на българските власти за съживяване на вътрешното търсене, което Комисията не споделя. Засега действително няма признаци, които да показват, че потребителите гледат по-оптимистично на бъдещето. Според последните проучвания на НСИ, доходите на домакинствата в страната продължават да стагнират, което в съчетание с високата безработица в момента ги прави доста предпазливи в техните покупки. Това се потвърждава и от последните резултати от наблюдението на потребителите, чиито очаквания за общата икономическа ситуация в страната през следващите 12 месеца остават без подобрение.

Критика има и по отношение на предвижданата слаба фискална консолидация през тази и следващите години. Конкретно за 2011 г. усилието на България, според заложеното в КП, е структурният дефицит да се свие с едва 0,1% от БВП, което е много по-ниско от препоръчваната от Съвета корекция с поне 0,75% от БВП. Недостатъчно амбициозно за ЕК е и предвижданото подобрение на структурното бюджетно салдо през 2012-2014 г. Подобрението отново е много под минималното препоръчано годишно подобрение на структурното салдо от 0,5% от БВП. Обръща се внимание, че плановете, които правителството има за нарастване на разходите през 2012 и 2013 г., може да застраши постигането на избраната средносрочна бюджетна цел и да навреди на фискалната устойчивост.

С право се изразяват резерви и по отношение на ефектите от въведените мерки за реформа на пенсионната система. Мнението на Комисията е, че късното им въвеждане създава рискове както за тяхното изпълнение, така и за устойчивостта на първия стълб на пенсионната система. Препоръките тук са за ускоряване на реформата и засилване на мерките за улесняване на възрастните работници да остават по-дълго на работа.

Обръща се внимание, че растежът на заплатите с по-големи темпове отколкото е увеличението на производителността е пречело и продължава да пречи както за конкурентоспособността, така и за преструктуриране на икономиката към производителни и износно ориентирани сектори. Препоръката е да се провежда политика, която да гарантира, че растежът на заплатите е по-тясно обвързан с производителността на труда.

По отношение на образованието, в работния документ се говори за ниско качество и недостатъчно съобразяване с потребностите на трудовия пазар. Ниските образователни резултати според Комисията са свързани със слабата автономия на училищата, липсата на стимули за по-добро представяне, неефективната национална система за оценяване и недостатъчната отчетност. Висшето образование е доста по-назад в промените, които трябва да направи, а те според ЕК са свързани с подобряване на качеството; повишаване на мобилността на студентите; осъвременяване на учебните програми; стимулиране на конкуренцията между висшите учебни заведения; подобряване на управлението на университетите.

Системата на здравеопазването продължава да бъде силно нереформирана и всъщност реформите там до голяма степен са в застой след първоначално преструктуриране в края на 90-те години. Наред с финансовите трудности, системата на здравеопазването страда и от лоша достъпност и качество на предоставяните услуги, заключава Комисията.

По отношение на трудовия пазар и заетостта в документа се отбелязва липсата на възможности за заетост по гъвкави схеми. Споменава се, че България има най-високият дял на недекларирана заетост в ЕС, представляващ 22-25% от БВП и включващ до една четвърт от всички работници. Нормативните препятствия пред създаването на работни места и пред дейността на самонаетите лица пречат при смяна на работното място и водят до запазване на дела на недекларираната заетост. Качеството на публичните услуги по активизиране, подпомагане при търсенето на работа и преквалификация остава ниско. Различни бюрократични и регулаторни пречки възпрепятстват приспособяването на пазара на труда и създаването на работни места. Според ЕК, прекомерната бюрокрация, ниската ефективност и лошото качество на публичните услуги остават основна пречка за растежа. Не ни остава нищо друго освен да се надяваме, че правителството ще предприеме някакви действия в отговор на тези критики.